Е, да, отчаянието е страст! Унинието е страст! More passion, more energy! Ама друг път! Разслабено време. Вдишваме и издишваме разслабеността на душите си. Никой не измерва изгорелите газове, които излизат от сърцата. Децата не знаят друго. Не са виждали… Не помнят  да е имало друго… Те изобщо не живеят със спомени. Нито с бъдещето. Само с емоционалния смог, който пълзи върху лющещия се асфалт на булевардите, които им построихме… И които не стигат никъде. Продължете да четете Разслабено време →