Архив за етитет: вечност

Живот на педал

Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно.  Продължете да четете Живот на педал

Огнище? Или пожар?

Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си огнища, а лошите пожари. Тъжното е, че живеем във време, в което или пожарите са на мода, или не можем да ги различим от огнищата… И се греем на това, което ще ни изпепели…  Продължете да четете Огнище? Или пожар?

„Да те обичам винаги – завинаги“

Христос Воскресе!

И все пак, братя и сестри, мисля си, че живеем в един тъжен свят. Тъжен не по отношение на Небето. Спрямо него този свят винаги е тъжен. А по отношение на нашите предци – бабите и дядовците ни. Тези, които живяха сред нас вчера и току-що изпратихме към Небето.

Не съм чак толкова стар, но си спомням, че беше друго. Съвсем доскоро все още имаше хубави истории за хора, които умеят да се обичат. Които приемаха предизвикателството да „полудеят“ по този начин – обичайки се. Имаше хубава любовна поезия, драми, като тези за Ромео и Жулиета, за влюбени, които са готови да умрат заедно, понеже любовта им е по-голяма от оцеляването. Любовта е живот, а не оцеляване… Продължете да четете „Да те обичам винаги – завинаги“