Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Продължете да четете Страната на опустелите бащи… →

Скъпи мои братя и сестри, достигнахме края на Великия пост. Преминахме този път полезно и душеспасително. Макар и през повечето време да се налагаше да стоим в храма на хигиенно разстояние, макар и да не можехме да се целунем и прегърнем, както е обичайно между християни, с душите си станахме по-близки един на друг и всички заедно на Христос. Макар и по-възрастните и немощните да останаха вкъщи, макар и да се наложи при някои ние да отидем, а други да преминат полицейски ленти, за да дойдат в църквата, продължаваме да сме едно в Господа и в Неговата любов. И не спираме да вървим напред, въпреки камъните от страх, с които ни замерват. И Сам Спасителят през цялото време ни укрепяваше чрез Своето Евангелие, говорейки ни открито, без да казва никаква притча. И ние разбирахме, че Той знае всичко (Иоан 16:30). Продължете да четете За маските на сърцето и за духовните прилепи →