– Нещо много мирише! – извика мъжът ми. – И странното е, че оня ден, като ходих на пазар, пак така миришеше в хипермаркета…

Поех дълбоко въздух, че съм с грип в момента и носът ми не е в най-чувствителната си форма, но ужасната смрад на запръжка от работнически стол през 80-те сякаш ме хвана за гърлото. Спогледахме се и почти едновременно възкликнахме:

– Ауууу, на болшевизъм мирише.

Мъжът ми веднага взе да мрънка:

– Бях я забравил тая воня. Отвратителна е. Откъде идва?

Не беше трудно да се установи източникът, който си е “изпуснал душата” – през компютъра миришеше.

От къде точно ли? От “уханието” на земята, която се опитва да се върти наобратно в интернет. По-точно от потта на хората, които я бутат назад във времето към най-добрите традиции на миналото – доносничеството и клеветата. Нито една тирания, извършвана в човешката история, не е възможна без доносничество. И без благодетели, които определят каква е истината, подплатявайки я с грантове или продукти от магазина. И всичко, разбира се, с най-добри намерения. Има комисия по досиетата. Но моралният въпрос, който стои зад папките, не беше обсъден нормално. Подбуждането към нашепничество си живее в душите ни и чака възможност да се изяви. Такава възможност вече има. Тези, които изпитват носталгия към социализма, могат да си отдъхнат. Вашето време се връща.  Продължете да четете Dad, you’re a louse или четиво за начинаещи нашепници →