Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти… Отдавна те очаквахме! Какво е празникът без теб?! Събрахме се, за да ти помогнем да станеш още по-красива! Постарахме се! Да можеше да се погледнеш… Украсата ти отиваше! Светеше. Сияеше дори и нощем. Танцувахме около теб! Поставихме ти връх, като корона! Беше скрила под себе си пакети с радост! Можеш да опишеш изненаданите ни лица… И за това как те, ден след ден, ставаха все по-равнодушни… Продължете да четете Хей, момчета! →

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Продължете да четете Снимката, която изтрих →

Случващото се през последните години може да бъде характеризирано като саботаж срещу смисъла на думите. Неусетно светът ни отне силата за духовна разсъдливост. Сега (кога полека, кога агресивно) вече ни краде и нормалното мислене. Постепенно се превръщаме във фанатични работници на антилогиката. Мнозина говорят, че в последните дни ще има електронни концлагери, чипове, невидими частици, машинации от космоса и какво ли още не… Не зная дали ще е така… Но в едно съм сигурен – основните проблеми са в главите и сърцата на хората. Бедите обикалят най-скритите човешки кътчета, под формата на мисли и носят обикновеното име – грехове… Борбата с тях никога не е била толкова вяла. Воюваме помежду си, а със страстите си сме постигнали уж взаимоизгодно споразумение за мир… Продължете да четете Похитените мисли →