Очевидните някога неща вече приличат на миражи… Което е било – няма да бъде… Човекът (не само в България) се разпада и само външно прилича на себе си… Но е друг… Не друг човек, не и друго създание, а сянка, която подобно на развързано куче, е побягнала от стопанина си. Помислила е разхайтеността си за свобода и толкова дълго е тичала, че никаква обява “търси се” не може да я върне обратно. А и не знам дали все още съществуват подвижници, които биха плакали за нея… Губим се, но не е страшно, защото не си липсваме… Даже е cool!  Продължете да четете Не си липсваме →

Заговорихме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.

– Е, как е там, зад оградата? – попита ме.

Обикновено се шегуваме. Но този път реших да съм откровен. А и имахме време за по-дълъг разговор.

– Хаос! – отвърнах. – Отвъд оградата цари хаос! В почти всеки аспект от живота…

– И как се борите?

– Ами… – заекнах. – Опитваме да подредим пак и пак… Да променим нещо към добро… Продължете да четете Живи ли сте? →