Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега е такова… Изискващо… Трябва да се съобразиш… Няма как, времето е сирена! А кой помни къде са въжетата на духовните копнежи и здравата мачта на завети от минали поколения?

Ние всички сме склонни на саможертва… Но не точно за това, не в този заплетен контекст. Трябва да се оцелява! Първо да се оцелява. А някога, по-нататък ще блеснем с ярки дела. И ще живеем, ще живеем…  Продължете да четете И ще живеем… →

Ние сме консуматори на живот! Ядем го, пием го, разклащаме го в похотлив танц, караме го по недостроена магистрала и се тръскаме по вълнистия асфалт. Ние сме имитатори на живот. Амбициозни актьори, вживели се в мечтана роля и забравили кои сме всъщност… Това ни е проблемът. Ще кажете, че звучи абстрактно. Добре, животът трябва има живот в себе си. Неразбирането на това води до много повреди, включително и политически, и икономически, и какви ли не други. Така достатъчно ясно ли е? Продължете да четете Живот в живота →

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:

– Бау! 

Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава: 

– Ба-ба-ба-бааау! 

Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:

– Бигири-бигири?

Беше въпрос, на който отговорих категорично: 

– Бигири-бом-бигири! 

Изведнъж приятелят ми посърна: 

– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя! 

– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение!  Продължете да четете Бигири-бигири? →