Представяне на книгите на свещеник Владимир Дойчев “Среща с Живота” и “Писмо до близък” по време на Седмицата на православната книга във Варна – 20.09.2019 г.
Видео: Соня Анкова
https://www.youtube.com/watch?v=a1d5ZP2r1uU&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1PwSt7PTnIPXQcSg_iLgZbyujsgoNUT96sVvsJtcRGPo0elUh7l__N4Ts
Писмо за „писмото“
Здравей, …
Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.
Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди. Продължете да четете „…Все още съм жив…“
Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година! Продължете да четете На течение
