Привидно всичко ще е наред. В началото ще има само едно смътно усещане, че надеждата прилича на вносни домати – с идеална форма, плътен цвят, но пластмасов вкус. Но на човек не му е до това. Времето бърза. Надеждата е скъпо удоволствие. А после отчаянието не идва като чук. Настанява се като нахален съсед. Просто идва, сяда, сипва си от ракията ти… Той винаги е бил тук. Тук живее. Още ли не си свикнал? Времето е безутешно. По един много обикновен делничен начин… Продължете да четете Компютърният бог →