17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…

Видях много чудеса! Всеки ден през тези 17 години беше чудо! Защото всеки ден беше невъзможен! Математически невъзможен! Логически невъзможен. Системно невъзможен! Нямаше как да стане по човешки, изключено беше… И сега е изключено!  Продължете да четете Защото любовта е вечна! →

Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като тази. Ама седмицата така тръгна… Не само при мен…

Навремето имаше една песен: “Толкова много неща съм преглътнал, но нещо стомахът ми не понесе! Не понесе! Моля, извинете – не го понесе! Моля, извинете…” Знаете ли кой е автор на текста? Владо Попа! И аз съм Владо попа, ама тоя е друг. Викаха му още Унгареца. Самият факт, че помня такива текстове, говори откъде идвам. Знам какво е да си отчаян и колко необходим е Христос. Насъщно необходим! Христос е насъщният Хляб, Който изпросваме за всеки ден. Продължете да четете Да победиш убиец… →

Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.

Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.

Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.

Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес.. Продължете да четете Любов с намаление →

17 декември – свети пророк Даниил и Тримата Отроци Ананий, Азарий и Мисаил

Иеромонах Христодул разказва в книгата си “Старецът Паисий от Света гора”: „…Един ден трима монаси и аз отидохме при Стареца. Докато бяхме при него, той ни говореше за това, че трябва да имаме добри мисли в ума си. Тогава взе Стария Завет и започна да чете разказа за цар Дарий, който хвърлил Даниил в ямата с лъвовете. (Дан. 6:14-18).  Продължете да четете Търся моята любов… →

Цялата беда е в това, че открихме нов път към любовта, непознат за светиите. Всъщност, непознат дори за бабите ни. Непознат даже и за самите нас, когато живеехме през 80-те и 90-те… Все едно доскоро хората са вървели към спасението си пеш и по снизхождение с каруци, а днес – бам, всички на самолети. И то не какви да е самолети, а изтребители.  Продължете да четете Новата любов →

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но хубав разговор. Ироничен, тъжен, сериозен, дълбок… Рядко дават такива неща по телевизията. Още по-рядко това се случва по инициатива на водещия… Най-рядко пък известен човек говори с любов за народа си… Сега е модерно известните да се дистанцират от своите, като от прокажени… Всъщност, не… Като от болни от грип 19. “Много те обичам, но задължително стой далеч от мен, докато не се излекуваш от селската си кашлица!” Така звучи днешният VIP-патриотизъм… Случаят не беше такъв и това ми се понрави. Дори актьорът сподели, че мисли българите за чувствителни и състрадателни. Вярно ли е?     Продължете да четете Да прецакаш мечта →

Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.

Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим!  Продължете да четете Войната, която губим →

Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Продължете да четете Няма правда без любов, нито любов без правда! →

Да, знам! И на мен самоуверените гримаси по лицето на „християнската ни любов“ и фанатичната увереност в собствената невинност понякога ми идват много. Приисква ти се да спреш да гледаш към хладнокръвието на онези, които трябва да пламтят. Да изключиш телефона, да хвърлиш компютъра и да избягаш на някакво място, където няма ожесточени дебати за международна или вътрешна политика. Където смирението е разбирано лично, а не е само литературна възхита, разсейваща скуката на някой интелектуалец, презиращ телевизионните риалити формати. Продължете да четете А онази любов, която… →