Свети пророк Йеремия говори: “Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: “какво сторих?”, всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения… И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: “мир, мир!”, а мир няма. Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят…” (Йер. 8:6-7,11-12). Продължете да четете ЕПОХАТА НА БЕЗСРАМИЕТО →

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Продължете да четете Миротворното покаяние →

Мир! Мир! Хиляди пъти… Мир!… Сигурно за последните няколко години не съм чул тази дума толкова пъти, изричана от толкова много хора, колкото през последните няколко дни. И колкото повече се повтаряше, толкова по-враждебна ставаше ситуацията. Толкова по-висок ставаше тонът. Толкова по-заплашителна ставаше любовта към мира. Може би не случайно военният парад и общата молитва за мир бяха в един ден на един и същ булевард. Човек неволно си спомня възклицанието на пророк Иеремия: „Мир! Мир!“, а мир няма.“ Продължете да четете „Мир! Мир!“ А мир няма… →