Неделя след Богоявление (Мат. 4:12-17)

Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид.

Храмовете, в които служа, се намират в парк около едно езеро. Веднъж млад мой познат беше седнал на една пейка. Задълженията ми обикновено са динамични и често ми се налага да тичам от едната до другата църква по няколко пъти на ден. Така и в онзи момент – ту в единия храм, ту в другия и все се натъквах на него – приведен, вперил поглед в телефона си и правещ нещо с него. Накрая ми останаха 5 свободни минути. Приседнах на пейката и се пошегувах: „Странно ми е колко време можеш да издържиш така, седящ в една и съща поза и пипащ по копчетата на телефона?“ Той бавно вдигна поглед и учудено каза: „Отче, в днешно време телефоните нямат копчета, много си назад с материала.“ Веднага осъзнах, че е прав и че аз работя с представи за техниката, които са останали в миналото. Продължете да четете За нашето обновяване →