Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:

– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…

Приближих:

– Е, кажи какво…

– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив. 

– Сериозно? – иронизирах го. 

Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи:  Продължете да четете Недопрегръдки →