Не съм учил богословие, за съжаление. Учил съм филология, обич към Словото. Което пак не е малко. Разбират се много неща в процеса на ученето. И най-важните естествено не ги съобщават в прав текст, а трябва да се досетиш за тях. Продължете да четете Без заглавие →

Понякога за свои нужди си правя шеговити анкети с хора, които не са от най-близкия ми кръг, примерно с колеги от училище. Задавам един въпрос: представете си, че си поръчвате супа в ресторант или ви поднасят супа у роднини или дори вкъщи и изведнъж в лъжицата ви се оказва един косъм от главата на някого. Как ще реагирате? Продължете да четете Косъм в супата →

Господин Пимпирев дали принадлежи към някое т. нар. “тайно общество”? Забелязвам закономерности в пропагандата. Най-страстните привърженици на “якото умиране, чувалите и труповете” получават ордени за заслуги от своите началници. Бутафория някаква с мечове, обаче скъпарска и свръхлуксозна, което идва да ни убеди, че са “сериозни” хора. Но не за тях ми е мисълта. А за евтините им трикове. Продължете да четете Трикове и модели →

Всеки ден българските новинарски медии пускат като по команда задължително по няколко текста по актуалната за епохата ни тема. Като по часовник – пет до десет текста, в зависимост от натиска и активността, която им диктуват. Съшито е с бели конци. Черен парцал с бели конци. Трябва да сме малоумни, да сме средностатистически потребителски равнодушни блейки, за да не го забелязваме. Обаче 80 % от хората го забелязват, за изненада на журналисти и пропагандисти. Продължете да четете доц и проф →

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това твърдение, все пак не идвам от миналото с машина на времето. Ясно ми е, че човек има вътрешна съпротива срещу такива подкопаващи устоите му изречения. Ето, аз например, никога за нищо не бях виновен. И на децата си съм им казвал – ако не сте вие, за какво да се боря, да ходя на работа, да се опитвам да живея порядъчно. Значи – те са виновните. Продължете да четете Понякога →

Братя и сестри, живи ли сте?

Същия въпрос задавам понякога и на несретника Джони, който живее в нашия квартал. Казват, че си имал някъде дом, обаче животът му преминава край пазара, до бордюрите, ляга върху разпънати кашони, завива се с един стар юрган, пие, спи, пуши, говори със себеподобни, отказал се е от всичко. И той ми отговаря: “Жив съм, Джони, ама за какво съм жив!”. Продължете да четете Ума и дума →

Като дете често ме пращаха при баба на края на градчето, където имаше голяма поляна, бели гъски и свобода. Живеех си чудесно там, обикалях си нагоре и надолу, по тревата и из локвите. Обувах си след дъжд едни високи гумени ботуши и смело тръгвах да изследвам. Светът бе твърде голям, а аз така любопитен. Продължете да четете Вина и покаяние →

На 9 април мина представянето в София и на новия мой роман със заглавие “На пост”. Тези, които присъстваха, бяха свидетели на странни неща. И изпитвам нужда да обясня някои от тях. Знам защо се получи така. Но да почна отначало. Продължете да четете “Болни хора” →

В Бителевизия К. Янакиев обвини в лудост и психоза цял един народ. Сякаш този народ не разполага с мислещи хора. Заяви освен другото, че Синодът е фашистки. Изгуби всяка мярка. В Офнюз К. Терзийски открито богохулства. Какво им става на тия хора? Продължете да четете Изкореняване на предразсъдъци и традиции, основаващи се на стереотипни роли →

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек. Продължете да четете Девство →