Ех, защо не мога и аз така… Мащабно да съдя и отсъждам, да соча с пръст и да възклицавам. Да заставам с поза, фръц, така малко, на една страна, с поглед замислен, вежди сключени, една болка да сълзи от окото ми. На едро да чувствам вместо целокупното народонаселение българско, на много едро да изземам ролята на говорител. И да казвам – вие, безчувствени дебелокожи селяци беленски, вие, сган непросветена, как така си позволявате да не проявите емпатия, жал, милост и любов към нещастното сирийско мюсюлманско семейство?! Че това семейство ако беше се заселило в някой голям град, а не в Белене, щяхме ли изобщо да разберем? Или сме подготвили поредното активно мероприятие, за да докажем на тия прости и тъпи цървули селски колко са назадничави, ретроградни и нещастни в своята кал крайдунавска? М? Има ли нещо такова? Продължете да четете От името на нацията →

Далече от Бога човек се разболява – психически и физически. Адам и Ева били близо до Него. Били подложени на изпитание, изкарали двойка на първия си голям изпит, наложило се Бог после да изпрати Сина си, за да разясни на човечеството за какво е създадено… Обаче на това човечество му е трудно да живее близо до Създателя си. Отвън е студ и мрак, няма въздух, няма светлина, но то все натам се бута, все в лошотията упорства. При Бога е топло, светло, диша се леко, при Бога си жив. И кое избираме от двете? Студ или топлина? Продължете да четете Ракът на безбожието →