От малък имам алергия към интелектуалното позьорство. И днес цял ден кихам… Язък, опропастих си деня! Позволих си да напиша текст за очевидното https://outsideri.org/archives/6740. И сега постоянно ми обясняват, че съм Ганя. Щото това с брадатите шишковци, омазани с боя и облечени като жени, било изкуство. И не ми било препратка към “Тайната вечеря” на Леонардо, а най-било спомен за картина на Ян Херманс ван Бейлерт. Ама, аз няма откъде да го знам това, защото не съм пътувал. “А за да критикуваш, трябва да си пътувал”. И така… подсмърчам си и чета тия неща, писани дори и от човеци, дето се имат за християни. Ама не обикновени, а умни и красиви…  Продължете да четете Апчих! →

Проблемът не е просто в скъпоструващото бесовско зрелище (на олимпиадата). То дойде и си отиде. Но те си остават! Възхитените… И техните думи: надежда, нов свят, емпатия, различните, утвърждаване, нови ценности, културни предизвикателства, времената се менят… Предвзети съпричастности, глупости на търкалета. Няма нищо такова. Няма смисъл. Няма мисъл. Само една – винаги да си в модата. Винаги да си в центъра на света. Да не си задръстен! Продължете да четете Докато светът се пръсне… →