Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.
– Христос Воскресе! – поздравих радостно.
– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.
– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.
– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт?