Моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис, ме посрещна още отдалеч с любимия си въпрос:

– Е, как сте там, отвъд оградата? 

Разказах му накратко какво се случва. Описах му как точно в оградите е работата. Готвим се да събаряме стари заграждения, да засипваме могили с пръст и върху тях да строим пътища. А после да крачим върху костите на предците си, хванати за ръка. И целите намазани с олио, за да се изплъзнем (при първа възможност) лесно един от друг, понеже изобщо не се понасяме, но обстоятелствата го налагат. Накрая събрах останалите си сили и го попитах:  Продължете да четете Само на живи →