Този текст е за нехайството. Започвам така, защото истинското му начало вече е изказано от Христо Смирненски: “Посветено на всички, които ще кажат: Това не се отнася за мене.” Помните “Приказка за стълбата” нали? Но всичко по реда си…

Гледах преди време как един премъдър мъж тълкува Евангелието. Наслаждавах се на поучението, така да се каже. Изведнъж не повярвах на ушите си. Когато трябваше да се обясни защо Иуда е предал Господа, той каза, че имало хипотеза, която ни разкривала, че този апостол всъщност бил зилот и от неразумна ревност предал своя Учител. Разбрахте ли сега това, което не сме и подозирали толкова години? И друг път съм ви споделял, че понякога в сериозни ситуации ми хрумват смешни асоциации. В повечето случаи свързани с песни. Може би не е правилно. Може би духовник не трябва да прави като мен, но се сетих за песен на Висоцки, която се казва “Една научна загадка или защо аборигените изяли Кук”. Та, там се пееше: “…Само че има и такова предположение, че Кук бил изяден от голямо уважение…” Излиза, че и с Христос станало така. Ето ви решена научна загадка. Че и богословска, на всичкото отгоре. Продължете да четете Предателство от уважение →

– Кое според вас е най-важното изречение в Евангелието? 

Той се заколеба за момент и в иначе ведро изглеждащите му очи скорострелно се появиха сълзи, а гласът му леко потрепери: 

– “Да не съм аз, Господи?” (Мат. 26:22) Ако не си разбрал това изречение, не си разбрал и Евангелието. Или по-точно, разбрал си го погрешно. 

Този диалог е част от интервю със свещеник от друга поместна църква. И аз като вас обичам хубавите проповеди. Ето я и ползата от интернет – достъпни са ни слова на всякакви езици. Не мисля, че имаме потенциал да чуем нещо толкова дълбоко на български. Съжалявам, че го казвам, но така смятам.  Продължете да четете “Да не съм аз, Господи?” →

Моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис, ме посрещна още отдалеч с любимия си въпрос:

– Е, как сте там, отвъд оградата? 

Разказах му накратко какво се случва. Описах му как точно в оградите е работата. Готвим се да събаряме стари заграждения, да засипваме могили с пръст и върху тях да строим пътища. А после да крачим върху костите на предците си, хванати за ръка. И целите намазани с олио, за да се изплъзнем (при първа възможност) лесно един от друг, понеже изобщо не се понасяме, но обстоятелствата го налагат. Накрая събрах останалите си сили и го попитах:  Продължете да четете Само на живи →