– Кое според вас е най-важното изречение в Евангелието? 

Той се заколеба за момент и в иначе ведро изглеждащите му очи скорострелно се появиха сълзи, а гласът му леко потрепери: 

– “Да не съм аз, Господи?” (Мат. 26:22) Ако не си разбрал това изречение, не си разбрал и Евангелието. Или по-точно, разбрал си го погрешно. 

Този диалог е част от интервю със свещеник от друга поместна църква. И аз като вас обичам хубавите проповеди. Ето я и ползата от интернет – достъпни са ни слова на всякакви езици. Не мисля, че имаме потенциал да чуем нещо толкова дълбоко на български. Съжалявам, че го казвам, но така смятам.  Продължете да четете “Да не съм аз, Господи?” →

Моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис, ме посрещна още отдалеч с любимия си въпрос:

– Е, как сте там, отвъд оградата? 

Разказах му накратко какво се случва. Описах му как точно в оградите е работата. Готвим се да събаряме стари заграждения, да засипваме могили с пръст и върху тях да строим пътища. А после да крачим върху костите на предците си, хванати за ръка. И целите намазани с олио, за да се изплъзнем (при първа възможност) лесно един от друг, понеже изобщо не се понасяме, но обстоятелствата го налагат. Накрая събрах останалите си сили и го попитах:  Продължете да четете Само на живи →