Архив за етитет: проповед

Буквите на утихването

Преди време, в началото на Великия пост, писах няколко проповеди за утихването. Например това: “Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Постът е именно такъв период. Време човек да утихне.”  Продължете да четете Буквите на утихването

Клоун с църковна принадлежност

Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!” Продължете да четете Клоун с църковна принадлежност

Рожковете се поднасят студени

Блудният син придобил усещането, че светът започва от него. Ето ви началото на повечето трагедии в живота. Видях го десетки пъти. Детето казва на баща си: “Татко, какво е това? Татко, дай ми онова!” Минава време и вика: “Мани го тоя дъртия, нищо не разбира вече.” И в Църквата е същото. Дойдат смирени момчета: “Отче, благослови!” Повъртят се малко, сгъсти им се брадата и се самоназначават за консултанти по всички въпроси… Свещеното Предание се рестартира чрез тях… Продължете да четете Рожковете се поднасят студени

Снимката, която изтрих

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл.  Продължете да четете Снимката, която изтрих

“…I hate you!”

Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег.  Продължете да четете “…I hate you!”

Живот в живота

Ние сме консуматори на живот! Ядем го, пием го, разклащаме го в похотлив танц, караме го по недостроена магистрала и се тръскаме по вълнистия асфалт. Ние сме имитатори на живот. Амбициозни актьори, вживели се в мечтана роля и забравили кои сме всъщност… Това ни е проблемът. Ще кажете, че звучи абстрактно. Добре, животът трябва има живот в себе си. Неразбирането на това води до много повреди, включително и политически, и икономически, и какви ли не други. Така достатъчно ясно ли е? Продължете да четете Живот в живота

Да прецакаш мечта

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но хубав разговор. Ироничен, тъжен, сериозен, дълбок… Рядко дават такива неща по телевизията. Още по-рядко това се случва по инициатива на водещия… Най-рядко пък известен човек говори с любов за народа си… Сега е модерно известните да се дистанцират от своите, като от прокажени… Всъщност, не… Като от болни от грип 19. “Много те обичам, но задължително стой далеч от мен, докато не се излекуваш от селската си кашлица!” Така звучи днешният VIP-патриотизъм… Случаят не беше такъв и това ми се понрави. Дори актьорът сподели, че мисли българите за чувствителни и състрадателни. Вярно ли е?     Продължете да четете Да прецакаш мечта

Да, вярно е, ние имаме…

Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и “справедлива” ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души!  Продължете да четете Да, вярно е, ние имаме…

Кръстното спасение

3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна (Марк 8:34-9:1)

Ако трябва да направим описание на съвременното общество, то една от най-характерните му черти е равнодушието. Това личи в магазините, в които пазаруваме, в начина, по който шофираме, в градския транспорт, в който се возим. Прави ли ви впечатление, например, че в автобуса или трамвая постоянно някой говори силно по телефона? Не важни неща, а някакви глупости. Останалите хора, които пътуват, не го интересуват, не съществуват за него, няма значение приятно ли им е, неприятно ли им е. Веднъж се загледах в един такъв млад човек. Беше с много модерен каскет и крещеше така, че целият рейс го слушаше. Помислих си: „Ще види, че го гледам и ще се засрами от това, че съм свещеник.“ Вятър работа. По едно време се усети, отдели за момент телефона от ухото си, погледна ме нагло и спокойно рече: „Приятен ден ви желая“ (в смисъл: „Айде чупка, попе“). И след това продължи да крещи в слушалката. Продължете да четете Кръстното спасение

Миротворното покаяние

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Продължете да четете Миротворното покаяние