Архив за етитет: проповед

Сухарът на свети Паисий

Винаги съм се стараел да не приемам хулни помисли срещу народа си. Смятам това за срамно. Как ще обиждаш тези, от които си произлязъл? Ще режеш клона, чиято издънка си? Откъде идва гордостта, че си нещо повече от своите, от твоята плът? В индивидуалзма на много съвременни герои е скрита примитивна и дълбоко комплексирана мизантропия… А в крайна сметка и себененавист.  Продължете да четете Сухарът на свети Паисий

Море и шпеков салам

Обичам да гледам морето. Но никога не съм се учил да плувам. Влизането в него не ме кара да изпадам във възторг. Не събирам тен. Не съм почитател на храната, която то предлага. Всичко това го прави прекалено реално. А аз (за добро или лошо) съм човек на символите. Чрез тях умея да си почивам. Затова просто гледам морето… Продължете да четете Море и шпеков салам

За шкафчетата и чекмеджетата

Обичам да говоря с млади хора, на които предстои Венчание. Да ги слушам как правят планове за бъдещето. Обикновено им казвам да внимават с шкафчетата и чекмеджетата, защото, ако остане макар и едно от тях, в което другият няма право да гледа или пипа, то там заживяват чудовища, които могат да изстудят любовта. Продължете да четете За шкафчетата и чекмеджетата

Няма правда без любов, нито любов без правда!

Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

 

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Продължете да четете Няма правда без любов, нито любов без правда!

Едно скръбно мълчаливо чакане

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Продължете да четете Едно скръбно мълчаливо чакане

Нашата Витания

Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Продължете да четете Нашата Витания

Няколко сълзи вместо проповед

5 Неделя на Великия пост – на преп. Мария Египетска (Марк 10:32-45)

„Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята“ – говорел някога авва Зосима, като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!“ Продължете да четете Няколко сълзи вместо проповед

Псе на Господа

Колко обременяващо е ежедневието. Почти не ти остава време, което да посветиш на себе си. Прибираш се вечер от работа и те награбват нови задължения. Трябва да се сготви вечерята, после да се измият чиниите, да се проверят домашните на децата, да се пусне пералня и какво ли още не… Добре че съвременният човек е впрегнал и техниката в своя полза. Направо да се чудиш как са я карали хората преди 100 години без миялни машини, пасатори, прахосмукачки, перални. Сякаш са били роби на делника. А сега е друго – можеш едновременно да гладиш, да говориш с приятели по телефона и да хвърляш едно око към телевизора. Това се казва прогрес… Продължете да четете Псе на Господа

Да виждаш идващото лято

Неделя на Хананейката – Мат. 15:21-28

 

Има едно време, което е много поучително. Зимата все още не си е отишла, пролетта все още не е дошла. Понякога е много студено. Падат големи снегове. Ледове, които натежават. Защото месеци наред вече е било студено. И човек си казва: Няма ли край? Обхващат го едни мрачни мисли. Натежава му в душата от толкова много студ… Разумният обаче чувства, усеща, знае, че това са последните напъни на зимата. Че всеки момент, всеки час ще дойде топлото слънце на пролетта. Там, където има сняг, ще се появят красиви цветчета. Ще се случи всичко това, което е характерно за пролетта… Винаги става така и никога по друг начин. Бог е вложил закон в природата – след снега идва топлото слънце. Продължете да четете Да виждаш идващото лято

Влизай в храма!

Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието, гледах иконата на празника – как хубаво е украсена. И си мислех, че все пак има нещо трудно разбираемо за съвременния човек в тази икона, в този разказ, в тази история… Пресвета Богородица влиза в храма, посреща я свещеник Захария. И храмът очевидно е отворен (не съм и подозирал, че ще отчитам и тази подробност). А зад гърба Й стоят светите праведници богоотци Иоаким и Анна, насърчавайки дъщеря си да влезе в него. Същите тези хора, които само до скоро са оплаквали голямата болка на живота си – че нямат деца… Продължете да четете Влизай в храма!