Архив за етитет: проповед

Царският път

Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва да изкушава човека с „леви“ помисли. Т.е., разпалва страстите му, опитва се да го вкара в блудодеяние и оправдава това с някаква мнима любов. Или го тика към разюздан живот, представяйки го за истинска свобода. Показва опиянението като вътрешен екстаз… И още много… Разбирате… Продължете да четете Царският път

Вчерашен хляб

Продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете.

Имах много избори. Сега си давам сметка колко пъти съм пропуснал по човешки да направя кариера…

Можех да държа микрофон. Можех да пея. Помните ли Рени от “Оркестър без име”? Тя искаше да пее. Че и сълзи пусна. После изостави групата, защото й обещаха “Сан Ремо”. Конкурсът “Сан Ремо” е на едно предателство разстояние от всеки вмирисан селкооп. Човек оставя принципите си, както Рени групата. И тръгва след италианеца с “Ферари”. За да пее: “…за мира на целия свят и за благостоянието на светите Божии църкви, и за единението им…” Шегувам се, разбира се. Ще пее песен за “любов, раздяла и още нещо”. Никой никога не казва какво е това “нещо”. Затова предполагам че е неприлично!  Продължете да четете Вчерашен хляб

Котенца, излезте от зоната си на комфорт

“…Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън…” (Лука 3:7-9)

Кой говори така? Някой горделивец ли? Или някой коравосърдечен? Или неразсъдливец, който не знае силата на благите думи да отварят железни врати? Или нецивилизован тип, непознаващ ползата от дипломацията? Кой му дава право да държи такъв тон, лишен от обич? Продължете да четете Котенца, излезте от зоната си на комфорт

Благодатта не преговаря с терористи

Понякога времето преди изповед е толкова обременяващо. Признайте си! От една страна се налага да се посрамуваш малко (няма как, Църквата го изисква), а от друга – на човек едно нещо ли му е само на главата. Животът е толкова динамичен. Накрая, волю-неволю, сядаш и почваш да си мислиш какво да кажеш: Скарах се с колега, ама той ме предизвика. Напсувах един, дето ме засече на светофара, защото не може да кара. Жена ми (мъжът ми) понякога много ме дразни, ама търпя. И като цяло се разбираме. Друго, друго… Споря с политиците през телевизора. Губя си времето във фейсбук. И накрая заспивам на молитвите. Бях на едно празненство и изядох блажен бонбон през поста. Какво още? Абе, честно казано, много съм добър и хората се възползват от това. Ама не мога да се променя – това съм аз. Ето, готово. Изпитът на покаянието е взет и може да се очаква заслужената награда на Причастието… Продължете да четете Благодатта не преговаря с терористи

…АКО НЕ БЕШЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Още не сме отдали празника. И ми се прииска да си кажем за него нещо важно, което сме свикнали да премълчаваме…

Бях на опело на Бакърена фабрика. Калта тук е мазна и лепкава, като полухристиянска сантименталност. Набива се под обувките дотолкова, че те кара да се чувстваш по-висок и по-велик…

Мъгла и ситен дъжд. Време като лице на ридаещ старец, който не разбира доброто в „новите добрини“ около себе се… Но веселият коледен дух все още е в атмосферата. Не е оставил дори гробарите. Изкопали трапа, смеят се жизнерадостно и чакат литията с покойника… За останалото се сещате… Продължете да четете …АКО НЕ БЕШЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Търся моята любов…

17 декември – свети пророк Даниил и Тримата Отроци Ананий, Азарий и Мисаил

Иеромонах Христодул разказва в книгата си “Старецът Паисий от Света гора”: „…Един ден трима монаси и аз отидохме при Стареца. Докато бяхме при него, той ни говореше за това, че трябва да имаме добри мисли в ума си. Тогава взе Стария Завет и започна да чете разказа за цар Дарий, който хвърлил Даниил в ямата с лъвовете. (Дан. 6:14-18).  Продължете да четете Търся моята любов…

Изневярата като брак

Има такива истории… Мъжът излиза от дома си, за да направи някои покупки. Целува жена си на тръгване. Казва й: “Докато мигнеш и ще съм се върнал.” Но никога повече не се връща… Тя мига, мига, мига… Получава тик. Но него го няма. Неволните мимики на лицето й не се лекуват, когато разбира, че той има ново семейство и някоя друга го изпраща за покупки… Продължете да четете Изневярата като брак

Обичам Те!

Имаше една песен: “So this is Christmas. And what have you done?” Сигурен съм, че я помните. Да, знам, Джон Ленън е безбожник. А можем ли да понесем тъкмо от подобен човек такъв въпрос: “Ето, Рождество е. И ти какво направи?” 

Какво направихме? Какво подготвихме за Рожденика? Как живяхме? Ще Му дадем ли нещо?

Не ядохме кебапчета? Или ядохме, ама малко? Затова ли идва Христос? Заради диетата? За да станем за известно време “тревопасни”? Ние, последователите на Въплътилия Се Бог, ходехме на служби. Службите са дълги. Но издържахме. Понякога сядахме на столчетата, но по принцип издържаме на служби. Затова ли ни даде Тялото и Кръвта Си Господ? За да успеем да издаяним до приемането им? И какво още? Имаме си своите “правилни” политически позиции. Своите “нужни” на Църквата интриги. Мразим “лошите”, пробутваме “добрите”. Така си мина постът. В някои от дните си четохме вечерните молитви. Джон, ти чел ли си вечерни молитви? Джон, ти ходил ли си в манастир? Знаеш ли колко малко се спи там? Ах, ти, пропаднал поспалан!  Продължете да четете Обичам Те!

Даваш ли?

В житието на св. мъченик Иаков Персиец (27 ноември) се разказва:

„…Като се убедил в непреклонността на св. Иаков, царят го осъдил на жестока смърт… Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала.  Продължете да четете Даваш ли?

Букви с гръбнак

Макар и малцина да помнят ценността на буквите, реших да поставя няколко от тях в началото на поста…

Постът (дано да помните това) е почивка върху мокра пейка, цялата окъпана в сълзи.

От влагата есенните листа се превръщат в пеперуди и отлитат за топлите страни.

А някои още вярват, че ако не плачеш, ще изхитриш есента и в нея ще си останеш сух. Продължете да четете Букви с гръбнак