Архив за етитет: проповед

Магистрала за един ден

– Е, как сте там, отвъд оградата? – попита ме моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.

– И аз все още не мога да си обясня как сме? – отвърнах.

– О, ще си обясниш ти, ще си обясниш и хоро ще играеш! – рязко изкомандва той.

– Не може ли поне веднъж да ми спестиш отвратителния си хумор?! – кипнах.

Изгледа ме с миролюбивите си кучешки очи:

– Добре, извинявай, не се стърпях! Какво толкова има за обяснение?! Нима с вас се е случило нещо ново, нещо неочаквано? И друг път съм ти казвал, че човек не прави избора си в един ден. Той просто изразява това, което е станал, чрез многобройните си избори за нещата, които са по-важни от политиката… Продължете да четете Магистрала за един ден

Изяж това писмо

През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят случващото се с нас. Споделих, че и аз съм объркан и нямам подходящи отговори. Затова някои от тях предложиха да напиша писмо на моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис, с молба да ни помогне да се ориентираме. Така и направих. Писах му накратко за последните новини отвъд оградата. И поисках да ни каже мнението си. Но не по обичайния си завъртян начин, а просто и достъпно. Точка по точка. Така и така, защото така и така… Не чаках дълго. Ето това ми е изпратил: Продължете да четете Изяж това писмо

А не до контейнера…

Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

Докато вървиш из гробищата, често можеш да се натъкнеш на една потресаваща гледка. Разбира се, там потресаващите неща са много, но тази убягва на мнозина… Хората постоянно изхвърлят кръстовете на своите покойници, заменяйки ги с мраморни плочи. И понеже им е неудобно да ги забодат в някой контейнер, оставят ги отстрани. Както се прави със старо палто или износени обувки. Може пък на някой сиромах да му потрябва. Оставаш с впечатлението, че вече никой не иска кръстовете на своите предци… Продължете да четете А не до контейнера…

Помилуй ни!

(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)

Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…

Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”

И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.

А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”

Те отговорили: “Да, Господи!”

Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили! Продължете да четете Помилуй ни!

Сухарът на свети Паисий

Винаги съм се стараел да не приемам хулни помисли срещу народа си. Смятам това за срамно. Как ще обиждаш тези, от които си произлязъл? Ще режеш клона, чиято издънка си? Откъде идва гордостта, че си нещо повече от своите, от твоята плът? В индивидуалзма на много съвременни герои е скрита примитивна и дълбоко комплексирана мизантропия… А в крайна сметка и себененавист.  Продължете да четете Сухарът на свети Паисий

Море и шпеков салам

Обичам да гледам морето. Но никога не съм се учил да плувам. Влизането в него не ме кара да изпадам във възторг. Не събирам тен. Не съм почитател на храната, която то предлага. Всичко това го прави прекалено реално. А аз (за добро или лошо) съм човек на символите. Чрез тях умея да си почивам. Затова просто гледам морето… Продължете да четете Море и шпеков салам

За шкафчетата и чекмеджетата

Обичам да говоря с млади хора, на които предстои Венчание. Да ги слушам как правят планове за бъдещето. Обикновено им казвам да внимават с шкафчетата и чекмеджетата, защото, ако остане макар и едно от тях, в което другият няма право да гледа или пипа, то там заживяват чудовища, които могат да изстудят любовта. Продължете да четете За шкафчетата и чекмеджетата

Няма правда без любов, нито любов без правда!

Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

 

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Продължете да четете Няма правда без любов, нито любов без правда!

Едно скръбно мълчаливо чакане

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Продължете да четете Едно скръбно мълчаливо чакане

Нашата Витания

Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Продължете да четете Нашата Витания