Архив за етитет: проповед

Няколко сълзи вместо проповед

5 Неделя на Великия пост – на преп. Мария Египетска (Марк 10:32-45)

„Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята“ – говорел някога авва Зосима, като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!“ Продължете да четете Няколко сълзи вместо проповед

Псе на Господа

Колко обременяващо е ежедневието. Почти не ти остава време, което да посветиш на себе си. Прибираш се вечер от работа и те награбват нови задължения. Трябва да се сготви вечерята, после да се измият чиниите, да се проверят домашните на децата, да се пусне пералня и какво ли още не… Добре че съвременният човек е впрегнал и техниката в своя полза. Направо да се чудиш как са я карали хората преди 100 години без миялни машини, пасатори, прахосмукачки, перални. Сякаш са били роби на делника. А сега е друго – можеш едновременно да гладиш, да говориш с приятели по телефона и да хвърляш едно око към телевизора. Това се казва прогрес… Продължете да четете Псе на Господа

Да виждаш идващото лято

Неделя на Хананейката – Мат. 15:21-28

 

Има едно време, което е много поучително. Зимата все още не си е отишла, пролетта все още не е дошла. Понякога е много студено. Падат големи снегове. Ледове, които натежават. Защото месеци наред вече е било студено. И човек си казва: Няма ли край? Обхващат го едни мрачни мисли. Натежава му в душата от толкова много студ… Разумният обаче чувства, усеща, знае, че това са последните напъни на зимата. Че всеки момент, всеки час ще дойде топлото слънце на пролетта. Там, където има сняг, ще се появят красиви цветчета. Ще се случи всичко това, което е характерно за пролетта… Винаги става така и никога по друг начин. Бог е вложил закон в природата – след снега идва топлото слънце. Продължете да четете Да виждаш идващото лято

Влизай в храма!

Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието, гледах иконата на празника – как хубаво е украсена. И си мислех, че все пак има нещо трудно разбираемо за съвременния човек в тази икона, в този разказ, в тази история… Пресвета Богородица влиза в храма, посреща я свещеник Захария. И храмът очевидно е отворен (не съм и подозирал, че ще отчитам и тази подробност). А зад гърба Й стоят светите праведници богоотци Иоаким и Анна, насърчавайки дъщеря си да влезе в него. Същите тези хора, които само до скоро са оплаквали голямата болка на живота си – че нямат деца… Продължете да четете Влизай в храма!

Вяра и маловерие

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 26 октомври 2020 г.

Много и благословени години и на Вас!

Да бъдат годините ни години на покаяние, за да можем така все повече и повече да участваме в безкрайния живот на Триединия Бог. Ако се причастяваме, ако приемаме светена вода, ако ходим на църква, ако се покланяме на светите икони, ако се покланяме на светите мощи, ако вземаме нафора, ако целуваме ръката на свещеника или на архиерея, където и да се намираме, е за да участваме в светия живот на Бога. Това трябва да го осъзнаем дълбоко вътре в себе си. Продължете да четете Вяра и маловерие

Отдалечени

В житието на св. Иона Киевски (който го е чел, ще се сети) има един много интересен епизод. Вече почти към края на живота му, когато е игумен, някой чука с молитва на вратата му и влиза. Даже не един, а няколко човека. Предположил, че са братя от манастира, и понеже бил много зает и в изпитание, дори не вдигнал поглед. По едно време се усетил, че има гости в килията и се обърнал към тях. Оказало се, че това са непознати монаси. Много се притеснил, поискал им благословение, извинил им се, че не им е отдал дължимата почит. Най-старият от тях казал: „Аз реших да дойда при тебе с духовните си чеда, защото отдавна чакам ти да се обърнеш към мен за помощ или някакъв съвет. Ето, аз съм игумен на манастир „Св. Троица“, ти си игумен на манастир „Св. Троица“, знам какви са проблемите ти. Нима няма да ти помогна?“ Продължете да четете Отдалечени

А онази любов, която…

Да, знам! И на мен самоуверените гримаси по лицето на „християнската ни любов“ и фанатичната увереност в собствената невинност понякога ми идват много. Приисква ти се да спреш да гледаш към хладнокръвието на онези, които трябва да пламтят. Да изключиш телефона, да хвърлиш компютъра и да избягаш на някакво място, където няма ожесточени дебати за международна или вътрешна политика. Където смирението е разбирано лично, а не е само литературна възхита, разсейваща скуката на някой интелектуалец, презиращ телевизионните риалити формати. Продължете да четете А онази любов, която…

За нещастното щастие и Божия приятел

Св. Андрей, юродив заради Христа – 2 октомври

 

„Какво искам от живота ли? Просто искам да бъда щастлив“. Това е една от централните реплики на нашето време. Всички сме я чували, а навярно и сме я произнасяли. И все пак, при цялото желание, колко хора са наистина щастливи? Не много… Нали? Дори в първия момент не можеш да се сетиш за такива… Продължете да четете За нещастното щастие и Божия приятел

Омразата е волна птица

Не че обичаме да се мразим… Не… Просто сме свикнали! Мразим се делнично, сиво, обикновено, необмислено! Омразата е фон, който е пленил цялата картина и вече почти не се вижда какво друго е нарисувано на нея. Личат само щрихи! И понеже са неясни, специалистите анализират остатъците от обезличеното. И се мразят помежду си, защото са несъгласни един с друг! Всеки се мисли за специалист, но никой не подозира, че и другите се имат за такива! И ги презира… Така благородно, както само възвишените могат да мразят плебеите. Продължете да четете Омразата е волна птица

Време за изпити

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след Литургия и панихида за о. Сава Ахилеос

 

Живеем в апокалиптични, пределни времена, в апокалиптична атмосфера, която само този, който има проблеми с духовното обоняние, няма да усети. Божии човеци десетилетия наред ни подготвяха, че ще дойдат трудни дни, че епохата на приятните приказки ще свърши в даден момент. Покварата на човешките нрави ще стигне до своя предел. Св. ап. Павел ни казва и личбата, по която ще узнаем това. Той пише към Римляни в първа глава, че когато мъжете станат жени и жените станат мъже, тогава е началото на края. Кой го слуша това? Кой го вярва? Доскоро, когато го казвахме, ни се подиграваха. Кипърецът вярваше в сигурността на парите, на здравето си, на телесното псевдоздраве, без осветена или поне освещаваща се душа. Но без освещаваща се душа тялото е един подвижен труп. Да не влагаме много в телесното здраве, с множество предпазни мерки и да не забравяме, че тялото е живо, защото човекът има душа. Знаете много добре Кой влага и Кой взема душата, когато иска. Не когато иска владиката Неофит или вие, а когато иска Този, Който като Бог има власт над мъртвите и живите. Продължете да четете Време за изпити