Архив за етитет: проповед

Несвикване

rot_b9ddcc5b-db91-40cf-89b9-0ac86d548b5a-copyИ тъй, отмина истеричната радост, с която някои посрещаха Хелоуин. Дойде новият ден и донесе своята тиранична прозаичност. Какво да се прави?! След пиянството винаги идва махмурлукът… Всеки забърза по своята обичайна работа… Продължете да четете Несвикване

За свалянето на багреницата

Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен – 14 септември

Много е полезно човек да се е научил да слуша. И разбира се, да се възползва от това, което е чул. Ето, например, ако ви предстои финансова сделка, вие ще попитате някой банкер как да постъпите. Ако сте поканени на голямо и скъпо парти, ще се посъветвате с някой моден дизайнер или експерт как е най-подходящо да сте облечени, как трябва да танцувате или да се държите, за да се представите добре и спрямо етикета. А вижте, в духовния живот (често) си мислим, че можем да минем ей така, без да слушаме никого. Някак си се предполага, че знаем всичко и лесно можем да се оправим сами. И при това сме уверени, че душата е много по-важна от тялото. А също и от битовите глупости, в които сме толкова внимателни. Христос пита: „Какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16:26), дори и да е придобил целия свят. Продължете да четете За свалянето на багреницата

За Кръстопътя

Неделя на Всички български светии (Мат. 4:18-23)

Един от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…“ – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри“ в Православието причината за лошия ни живот. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма… Продължете да четете За Кръстопътя

Малките апостоли

15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея (Лука 19:1-10)

Когато стоиш по цял ден в храма можеш да се срещнеш с всякакви хора. Включително и с такива, при които всеки опит за катехизация се превръща в театър на абсурда. Например, влиза веднъж едно момче (по-скоро млад мъж) с интелигентен вид и някак притеснено попита:

– Случайно да имате светена вода?

Не се надяваше да има, но се чувстваше длъжен да провери.

– Разбира се, че има – отвърнах.

– Ех, че хубаво! – възкликна той. А на мен ми казаха, че само в „Света Петка“ има светена вода. Ей сега ще се върна.

И изчезна нанякъде. След малко се появи с една празна бутилка от минерална вода литър и половина. Даде ми я и каза:

– Бихте ли ми я напълнили? Продължете да четете Малките апостоли