Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?”
Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него. Продължете да четете Да яздиш умрял кон
Беше по това време на годината. Началото на лятото. Голяма жега. От тези дни, в които, още на излизане от вкъщи, дрехите ти се слепват за тялото. Една жена ме помоли да отидем до дома на нейна приятелка, която отдавна е болна, усеща, че си отива и иска да се изповяда. Тръгнахме заедно… Опита се да ме подготви, че жилището на познатата й не е много… да кажем подредено… 
“…Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? …Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф Обручник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.” 
Имах щастието да се запозная с Христо Далчев (син на Атанас Далчев) и с неговата съпруга. Беше мило. Поговорихме си малко за книги. И накрая ми подариха сборник на поета. Едва изчаках да остана сам в канцеларията на храма, за да се “срещна” с майстора на думите. И да “чуя” какво ще ми каже. Попаднах на една съвсем актуална история:
Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!” 
Блудният син придобил усещането, че светът започва от него. Ето ви началото на повечето трагедии в живота. Видях го десетки пъти. Детето казва на баща си: “Татко, какво е това? Татко, дай ми онова!” Минава време и вика: “Мани го тоя дъртия, нищо не разбира вече.” И в Църквата е същото. Дойдат смирени момчета: “Отче, благослови!” Повъртят се малко, сгъсти им се брадата и се самоназначават за консултанти по всички въпроси… Свещеното Предание се рестартира чрез тях… 
Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег.