Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.

К’во па толкова? 

Ние сме болни от нещо, което се нарича „квопатолкова“. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: „учителю, учителю“.  Продължете да четете К’во па толкова? →

Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?  Продължете да четете До дъно →

Запомнил съм едно ходене на Централни гробища. Беше тази пролет. Имах панихида на новите парцели. Валеше… Валеше като из ведро. Накъдето и да погледнеш се виждаше само кал. Никакви живи хора, освен мен, трима опечалени и един философски обикалящ гробар, който, поради ниския си ръст, изглеждаше потънал в огромните си гумени ботуши… На връщане снимах видео. Рецитирах “Тихият пролетен дъжд” на Лилиев. Там, насред джвакащото антре на оня свят, което, на моменти, избягват да посещават и погребалните процесии. Продължете да четете А душата умира неусетно… →

Всеки ще си отиде от този свят. Дори и тези, които не знаят това и са се заровили в брокатения прах на тлението. Дори и измамниците, които могат да надхитрят всички. Дори и те… Дори и звездните актьори, и изпреварилите времето си дизайнери, и разузнавачите от старата и новата школа, и известните умело пълзящи писарушки… Охо… Мога много да изброявам. Всички ще бъдат матирани от смъртта.  Продължете да четете Сложи ухо… →

Божиите заповеди са указателните табели по пътя към спасението. Има ли човек, който би игнорирал пътните знаци и нарочно би се хвърлил в някой крайпътен ров? Да, да, знам, войната по пътищата… Трябва да се направи нещо… Ние губим битките първо в душите си…

Пренебрегваме знаците, указващи ни пътя към вечността. Наричаме ги ограничения, измислици, бариери, какво ли още не… И често, с цялата си възможна скорост, се стремим към канавката на вечната погибел. Наричаме моментното устремяване към пропастта – полет на свободата… Нашата свобода е смъртоносна! Оттук започва всичко! Продължете да четете Време за любов →

Вече седмици наред медиите ни занимават с дребни неща… С дребни души… С дребнотемие… С дребни вражди на довчерашни ортаци в придобиване на дребни земни наслаждения… Не, не… Не мислете прекалено върху това. Може да се отпечата върху светогледа ви. Може да заживеете с излюзията, че човекът е дребно същество, незначително творение със сърце под формата на портфейл. Продължете да четете Невидими →

На първи септември започва Новата църковна година. А може ли Нова година без пожелания? Не, разбира се! Ето ги и моите, извадени направо от хладилника. Даже от фризера. Не защото е лято и приличат на сладолед, а почерпени от студенината на този свят. От леденото му сърце… Свикнали сме Църквата да поучава света, но вече не е чудно и обратното. 

И понеже не съм сигурен, че ще ме разберете, ще ви разкажа една-две стари истории… Продължете да четете Какво пък толкова работитье? →

Много е тъжно, че постоянно регистрираме болестите си, но витрината с лекарствата си остава затворена… Да, житията на светците са не просто витрина, а цяла Божия аптека. Спешно отделение. Реанимация. Измислете още сравнения. Не мога да спра да настоявам за това. И защо да погиваме, сякаш болницата на Църквата прилича на нещо, зависимо от родната здравна каса… Продължете да четете Да замлъкне… →

(Житието на черния има значение)

Знаете ли защо е полезно да се четат жития на светиите? Помага да се възхитиш на човека… Да го видиш не в микроскопичния мащаб, в който изглежда днес… Предвидим… Елементарен… Елементарно суетен… Често срещан в морето на елементарната суета… Толкова често, че привиждаме това за духовна атмосфера… Самонавиваме се, че за душата е полезно да пълзи, за да може да види полуръстите (хобитите) от долу нагоре… И да се възхити на тяхната извисеност… Ех… Продължете да четете Black Life Matters →