(Неделя Сиропустна)

Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат.  Продължете да четете Развързани мостове →

Прощална неделя

Имало е всякакви времена – окъпани в кръв и надменност, потопени в сълзи, притиснати от нахална безнадеждност… Какво ли не познава светът, как ли не се е опитвал да поругае своето спасение… Какви ли пропълзявания не е практикувал, за да се измъкне от покрова на разперените Христови криле… Предполагам, че винаги е било трудно. Църквата винаги е била гонена, но и винаги е намирала начини да опонира на мира сего. И не само да му опонира, а да го разобличава, правейки го по-добър. Безброй мъченици тъкмо преди смъртта си са намирали сили да простят на своите убийци. И така напълно са ги обезоръжавали, инжектирайки във вкаменелите им души струи човечност, струи живот. Мъжествените са тези, заради които светът продължава да съществува. Продължете да четете Да боядисаш в бяло →