“Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:7-10)
Не успява вниманието ни да се спре на случващото се в една страна и скоро бива привлечено към по-страшни събития, неочаквано избухнали на друго място. Не успяваме да вникнем в тях и още по-нови събития отвеждат взора ни на трето място, заставяйки ни да забравим предишните, въпреки че те не са престанали. Продължете да четете Свети Иоан (Максимович): Нищо не е страшно за уповаващия се на Бога!