Имам един добър приятел – протойерей Николай. Ето, само си помислих за него и ми стана хубаво на душата. Въпреки че не сме се виждали много години, всеки ден се моля за него като за близък, а отдавнашната ни среща помня и до днес.

Беше късна есен. Животът ми вървеше на зле, бях зарязал университета, изоставил момичето си, нямах работа, не знаех какво да правя. Отбих се в близкия храм, просто защото вече нямаше къде да отида. С отец Николай се запознахме на изповед. Приближих се до попадналия пред очите ми духовник и му разказах за безпътицата си. Продължете да четете Магарето, на което пристига Христос →