Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?

Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията. 

Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето? Продължете да четете За кого лаят кучетата? →

„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“

Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.

Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Продължете да четете Законът на Оммммм… →

Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…

Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Продължете да четете „…Намъ …намъ“ →

Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.

Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост…  Продължете да четете Просто ежедневна омраза →

Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно.  Продължете да четете Живот на педал →

Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.

Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре…  Продължете да четете Удобни вериги →

Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.

Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.

Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.

Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес..

Утре всички ще празнуват любовта. 

Ние обичаме любовта… 

И ракия обичаме, разбира се. И себе си също. Но това е друго. 

Делим се на такива, които искат да има любов и на такива, които искат да има любов. И се ненавиждаме за това. А насред омразата ни се раждат промоции. Например, любов с 50 % отстъпка. И в копейки, и в центове е пълна евтиния.

Няма как да не ми повярвате…

Любовта е мода.

Любовта е мания.

Любовта е във въздуха.

Любовта е по щандовете.

Най-после любовта е навсякъде. 

Светът се е въртял милиарди пъти, за да стигне до това ниво – любовта е в големите магазини. 

Да, да, да, в тях.

Най-вече в тях.

Забравете протестите.

Оставете противопоставянето.

Ябълката на раздора е само за днес. Спрете да си я подхвърляте като горещ картоф.

Мислете за утре. Утре започва от днес. Утре е денят на любовта…

Купете си ябълки. Не, не, не, големите магазини не са змия. Не ви изкушават. 

Само сега ябълките са две в едно – плод и любов. 

Разрешен плод и разрешена любов. 

Ако любовта ти не дава плод – не се бой, вече можеш да си я вземеш от близкия супермаркет. 

Жигосали са ги с любов. Буквално, с надпис…

Продавачите са жигосали любов върху плодовете. 

Продавачите ще жигосат любов и върху сърцата. Тогава всички ще се обичаме.

Гнилите плодове също са жигосани.

И гнилите сърца ще бъдат жигосани. Всички… За да не остане нито един, който не обича. И който да не е жигосан. Като стока. Като животно.

Любовта е печат за собственост върху животното… Все още не. Засега само върху плод. А после върху животно. Човекът е животно, което трябва да обича, нали?

Любовта е мека. Любовта емека. Е, не точно… Но тоалетната хартия със същото име е на съседния щанд. До жигосаните ябълки. Хубав символ. Като си вземеш любов – не забравяй и тоалетната хартия.

Не. Не си тръгвай без любов от големия магазин. 

Дори и да си беден, попитай нашите консултанти, попитай нашите рекламни агенти. Те ще ти покажат къде има любов на най-ниска цена. 

Аз те обичам с отстъпка. 

Обичам те в метална кутия. Обичам те не за 6.69, а само за 3.95.

Ай сърце ю. Тия няма и 4 лева къде не си ги дал. А ще си тръгнеш от нашия магазин с обичащо метално сърце.

А когато преоценените дни свършат, остатъците от любов ще бъдат изхвърлени в някой контейнер или ще ги дарят на ферма с щастливи прасета. Така загнилата вече любов ще направи щастливите прасета обичащи. За да могат да ги заколят един ден и да се превърнат в замразени свински крачета от щастливи обичащи прасета. 

Любовна пача.

Ще й казваш на галено: “Обичам те, ма, пача!”

Светът може да спре да се върти. Той стигна там, където искаше да бъде. Там, където всичко е любов. Там, където всичко е стока. Там, където всичко се продава. Там, където любовта е навсякъде. Там, където сърцата са навсякъде… Освен в човека. И там, където думите са излишни. Защото няма нужда да бъдат произнасяни…

Освен тези: понякога това, което означаваме с думата любов, може да е най-отвратителното нещо на света! 

А, и не забравяйте да вземете пуканки. По огледалото ще дават трагедия.

П.П. Всъщност, преувеличавам! Снимах жигосаните ябълки миналата година… Но клеймото на любовта остана. И нейната дребна цена… в големите магазини! 

Продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете.

Имах много избори. Сега си давам сметка колко пъти съм пропуснал по човешки да направя кариера…

Можех да държа микрофон. Можех да пея. Помните ли Рени от “Оркестър без име”? Тя искаше да пее. Че и сълзи пусна. После изостави групата, защото й обещаха “Сан Ремо”. Конкурсът “Сан Ремо” е на едно предателство разстояние от всеки вмирисан селкооп. Човек оставя принципите си, както Рени групата. И тръгва след италианеца с “Ферари”. За да пее: “…за мира на целия свят и за благостоянието на светите Божии църкви, и за единението им…” Шегувам се, разбира се. Ще пее песен за “любов, раздяла и още нещо”. Никой никога не казва какво е това “нещо”. Затова предполагам че е неприлично!  Продължете да четете Вчерашен хляб →

Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти… Отдавна те очаквахме! Какво е празникът без теб?! Събрахме се, за да ти помогнем да станеш още по-красива! Постарахме се! Да можеше да се погледнеш… Украсата ти отиваше! Светеше. Сияеше дори и нощем. Танцувахме около теб! Поставихме ти връх, като корона! Беше скрила под себе си пакети с радост! Можеш да опишеш изненаданите ни лица… И за това как те, ден след ден, ставаха все по-равнодушни… Продължете да четете Хей, момчета! →