Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

Неокрадимото

Свети Йоан Колибар – 15 януари 

Като дете св. Порфирий Кавсокаливит едва четял. Сричайки успял да прочете житието на св. Йоан Колибар. И си казал: “Ето колко светецът се е подвизавал от любов към Бога. Защо и аз да не опитам да съм като него.” И още 12-годишен отишъл на Света гора… Св. Порфирий имал велика духовна решимост. Преди ми се е струвало, че именно тя ни липсва. Че ние сме болни от компромиси. Но сега си мисля, че това е незавършено описание. Имаме решимост. Просто тя не е духовна. А светците ни изглеждат като персонажи от миналото… От приказките… Желаем да подражаваме на героите на днешния ден. Когато някое момче навърши 12 години, пожелаваме му да е “успешен”. Внушаваме му да желае да е “успешен”. Не като някой, който живее в колиба, радва се на молитвата и чрез нея става близък на Бога! А като някой, който има палат с десетки стаи и тоалетни. Използвайки ги успешно може да се надсмива над съвестта си. Продължете да четете Неокрадимото

Ненамерената Нова година

Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: “Не е ли тъжно?” Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…

Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти. Продължете да четете Ненамерената Нова година

“Дзън християнство”

Ако има нещо, което крещящо да противоречи на празничния дух на Рождество Христово, това е преялото чувство на самодоволство. С блажните му устни, с цялата му любезност, с позитивните му усмивки, с клишираните му пожелания, с добре осветената му благотворителност, с бъдещето, което обещава (и което, разбира се, никога няма да настъпи). Чудя се дали началниците на медиите не се наговарят предварително някъде, за да ни отнемат истинската радост и да ни пробутат неин “заместващ продукт” – мазно ухилена депресия с отложено действие… Едно време на тези, които сега определят информационните политики, им викаха “нашепници”, но думата остаря с възможността да усилиш “волумето”. Продължете да четете “Дзън християнство”

Вкъщи

Попаднах (без да искам) на интервю с изтъкнат наш… Трябва да е писател. Поне като такъв го представя друг изтъкнат наш писател. Заел поза на стар неразбран мъдрец. Не съм го чувал. И мислено се зарадвах за това…

Какво може да сподели такъв (изтъкнат) човек във време на криза? Когато ближните му страдат, когато умират, когато са объркани, противопоставени, отчаяни, озлобени, уплашени… Предполагам, че се сетихте. Споделя по (не особено) изтънчен начин отвращението си от българския народ. Нарича го “селска мома на световния площад”. А България – “страна на врачките”, позволила си (моля ти се) да не харесва Истанбулската конвенция и Сорос… Продължете да четете Вкъщи

Ушакис и спрялата промяна

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ.

– Ушакис, – подхвърлих му небрежно – винаги си говорим за нашите проблеми. Хайде веднъж темата да си ти. Кажи ми (например) от какво се страхуваш? Изглеждаш курназ куче. Видял си тук толкова страшни картини и въпреки това си спокоен, уравновесен. Останало ли е нещо, което да те плаши?  

Погледна ме изпитателно и помълча малко (според обичая си). Продължете да четете Ушакис и спрялата промяна

А не до контейнера…

Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

Докато вървиш из гробищата, често можеш да се натъкнеш на една потресаваща гледка. Разбира се, там потресаващите неща са много, но тази убягва на мнозина… Хората постоянно изхвърлят кръстовете на своите покойници, заменяйки ги с мраморни плочи. И понеже им е неудобно да ги забодат в някой контейнер, оставят ги отстрани. Както се прави със старо палто или износени обувки. Може пък на някой сиромах да му потрябва. Оставаш с впечатлението, че вече никой не иска кръстовете на своите предци… Продължете да четете А не до контейнера…

Да превърнеш кръвта в гола вода

– Утре е Съединение! Как ще празнувате? – попита ме моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.

Зачудих се какво да му отговоря:

– Ами… Обиждаме се един друг, караме се, мразим се, делим се. Всеки срещу всеки. По всякакви поводи… Така ще празнуваме…

Той се засмя иронично:

– Е, гледай положително, поне в нещо сте единни! Продължете да четете Да превърнеш кръвта в гола вода

Живи ли сте?

Заговорихме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.

– Е, как е там, зад оградата? – попита ме.

Обикновено се шегуваме. Но този път реших да съм откровен. А и имахме време за по-дълъг разговор.

– Хаос! – отвърнах. – Отвъд оградата цари хаос! В почти всеки аспект от живота…

– И как се борите?

– Ами… – заекнах. – Опитваме да подредим пак и пак… Да променим нещо към добро… Продължете да четете Живи ли сте?

Помилуй ни!

(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)

Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…

Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”

И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.

А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”

Те отговорили: “Да, Господи!”

Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили! Продължете да четете Помилуй ни!

Мутри вън…

Чуйте тази съвсем истинска история. Само от преди няколко дни. Разказа ми я уплашена възрастна жена. Искаше на някого да се оплаче. При кого да отиде, ако не при попа… Продължете да четете Мутри вън…