Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

С любезното съдействие на нашето равнодушие…

Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна.  Продължете да четете С любезното съдействие на нашето равнодушие…

Буквите на утихването

Преди време, в началото на Великия пост, писах няколко проповеди за утихването. Например това: “Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Постът е именно такъв период. Време човек да утихне.”  Продължете да четете Буквите на утихването

Гардеробът

Много често потокът от информация прилича на гардероб, в който умовете ни ровят, за да облекат ежедневните си дрехи… Странно нещо са гардеробите… В тях се крият всякакви страхотии. Особено пък, ако е тъмно… 

Не, не става дума просто за новините, в които се говори за смърт, за война, за кръв… Или за властниците и техните хитри въртележки. Да, всичко това е ужасно, но има и по-лошо! Трагедиите намират мислите вече облечени в “правилни” предварителности!  Продължете да четете Гардеробът

Клоун с църковна принадлежност

Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!” Продължете да четете Клоун с църковна принадлежност

Равнис! Свободно! Гледайте си кефа!

Свободата… Цял ден всички повтарят тази дума. Наясно сме какво означава робство. Но какво е свобода?

Свобода е да не ядеш боб и шкембе чорба. Стига с тая балканска простотия, ухаеща на чесън. Да консумираме изисканите ястия на културния Запад… Не… Оттам идва модата да се храним с брашнени червеи. Убеждават ме, че е правилно. Че е демократично. Че е жизнеутвърждаващо. Ама е гнусно, бе… И през 16-ти век е било гнусно. Не! Това не е свободата!  Продължете да четете Равнис! Свободно! Гледайте си кефа!

Рожковете се поднасят студени

Блудният син придобил усещането, че светът започва от него. Ето ви началото на повечето трагедии в живота. Видях го десетки пъти. Детето казва на баща си: “Татко, какво е това? Татко, дай ми онова!” Минава време и вика: “Мани го тоя дъртия, нищо не разбира вече.” И в Църквата е същото. Дойдат смирени момчета: “Отче, благослови!” Повъртят се малко, сгъсти им се брадата и се самоназначават за консултанти по всички въпроси… Свещеното Предание се рестартира чрез тях… Продължете да четете Рожковете се поднасят студени

Суеогледало

Вероятно се сещате, че съм се сблъсквал с всякакви суеверия. Едно от тях е свързано с траура. Когато близките изпратят починалия, закриват огледалата с плат, обикновено черен, но и какъвто им е под ръка. Разбира се, в това има и здрави основания. Но смъртта е вербувала свои пиари, които и след като си е отишла, продължават да поддържат усещането за присъствието й. Нещо повече, нашите нелепи медийни манипулатори могат само да завиждат на непоколебимия начин, по който неоезическата вяра се внушава на обърканите от скръб хора. Така се е породило разбирането, че огледалото е нещо характерно за двата свята. И (обикаляйки насам-натам из къщата) мъртвите могат да се огледат и така да объркат посоката. Сами разбирате каква беля би станала. По тази причина – никави огледала в къщата…  Продължете да четете Суеогледало

“Храмът е сърце” на Фестивала “Премъдрост Божия”

Представяне на книгата на отец Владимир Дойчев на Фестивала “Премъдрост Божия” в София на 30.10.2023 г.

Източник на видеото: Епархийски глас тв

Колаж на корицата: Соня Анкова

Парчета небе

Понякога се питам защо не разбираме очевидното… 

Въпреки многото гримове, пластични операции, упражнения за слаби талии, елегантни дрехи, скъпи украшения и всякакви фасони, никой не може да бъде така красив, както онзи, който е придобил Божията благодат.  Продължете да четете Парчета небе

Сега свири!

Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия. И изчакайте музиката да се плъзне по чадъра ви и да се стече в сърцето ви една позабравена история в неравноделен такт… Продължете да четете Сега свири!