Направил съм много панихиди в живота си… Наистина много… В повечето хора те създават противоречиви усещания. Утеха – защото разбираш, че можеш да се пресягаш до другия свят и да изпращаш там грижа. И уплах – защото това е непозната житейска територия, изискваща, задължаваща… Продължете да четете Уютът на безнадеждността
Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев
Тъгата му ви желая!
На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе – плакал през целия си живот с покъртителен плач! Неговата радост ви желая! Не просташката истерия на този свят, не кикота на забавленията, не тресящата се приповдигнатост на танците, не самоувереността на модата, не надменния взор на властта, не разхилената маска, зад която се крият провалите, не ироничното подхилкване на умниците, които никога не са разбирали истински важното, не предсмъртната нега на остарелите в похот, не… Желая ви радостта, която идва, след като Христос попие сълзите ви! Колко трябва да се плаче за това? Не зная! Колкото трябва! Да, трябва много да се плаче, струва си! Продължете да четете Тъгата му ви желая!
Нашата огромна липса на любов
Срещал съм около ковчезите какви ли не хора – праведници, молитвеници, атеисти, непукисти… Ние живите сме всякакви. Но покойните винаги са едни и същи – притихнали, очакващи помощ, близки… „Като ме гледате да лежа пред вас безгласен и бездиханен, заплачете за мене, братя и другари, сродници и познати…“ (стихира от Опелото). Казано е: заплачете, а не смейте се, хилете се или лигавете се… Продължете да четете Нашата огромна липса на любов
Акатист на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия
Акатист на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия (14 януари)
Кондак 1
Избрана служителко на словото Божие и подражателко на подвизите на светите Апостоли, като знак на благоволение, ти получи кръст от Божията Майка и го издигна в Иверия, затова, хвалейки те, ние ти благодарим, духовна лиро, света равноапостолна Нино. А ти, имайки голямо дръзновение към Господа, не преставай да се молиш за нас, за да се избавяме от беди и скърби, та с умиление благодарствено да ти зовем:
Радвай се, света равноапостолна Нино, просветителко на Грузия! Продължете да четете Акатист на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия
Възвишено удобство
Има едно разпространено мнение, че не бива да обръщаме внимание на богохулствата, които ни обграждат – били те кощунства по телевизията, проповеди на лъжеучители или друго. Едва ли не така сме им правели реклама. Вместо това, като християни, трябвало да притежаваме нещо като духовна елитарност – да оставим нечистия поток сам да изтече, където му е мястото. А ние да си даваме вид, че не го забелязваме. Да не си правим излишен труд и да не разваляме добрия си обществен имидж за нищо. Вярно ли е това? Продължете да четете Възвишено удобство
Битката с миналото
Нещо фатално се е случило в нашата Родина. Тя е избягала от себе си. Превърнала се е в своя противоположност…
Ще ви върна към една случка от “Под игото”… Доколкото “иго” изобщо е съществувало. Вече не вярваме в това, за което говори Вазов. От книгата му е останало само “под”. И в това “под” живеем сега… Добре си живеем, дума да няма! И още по-добро предстои… Продължете да четете Битката с миналото
Мъртвите живи
Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
Изпитвал съм върху себе си това!!! Продължете да четете Мъртвите живи
Леко напрягане?
Има някаква част от народа, която не е като народа. Има някакви интелектуалци, които не са като останалите интелектуалци. Има някакви пишещи, които не са като останалите пишещи. Те са „елит“. Самоназначен. Самопризован. Самопрославен. Между него и останалите хора има пропаст. В тази пропаст пропадат много неща. От нея се образува такова силно течение, че полека тя ще погълне цяла България. Бездните в човешките души са по-големи от малките държави. Да знаете! Продължете да четете Леко напрягане?
А 24 май няма…
С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла си на празник за душите ни и се превръща в натруфена Задушница. Спомен за нещо, някого, някои… От които са останали само букви… Знаци, чрез които да изразяваме своята временност. А тя пък намира най-добро убежище в преводи на други езици…
Псуваме и кълнем Църквата на езика, който тя ни даде, за да служим на Бога с него. Крием от децата, че имат души. Стараем се да не разберат, че азбуката не е инструмент на ветровете, които днес карат тревите и човеците да се прегъват, а утре ги няма. Затъпяваме ги, за да не се сетят, че писмената е заради Писанието. Заради вечността! Че имаме книги заради Книгата! За да прочетем, че “Искони бе Слово…” Словото Божие, което ни даде блажения безкрай! Че имаме образование, за да очистим образа на Създателя в себе си! Че сме, за да познаем Светлината на света! Че цялата ни българска азбука е заради Алфата и Омегата – Христос. Продължете да четете А 24 май няма…
Е такоа, бате – свобода…
Много ме измъчва въпросът за свободата? Някак абстрактно звучи тая дума. Стана ясно, че всички (без изключения) разбират от това какво е и какво не е училището. Затова сядайте и пишете есе на тема: „Свободата е…“ Извадете един двоен лист и започвайте! Ще напиша и аз, а после ще сравняваме…
Живеем в свободна страна, нали? Сред свободни хора, нали? Значи…
Свободата е такоа, бате! Не ли? Продължете да четете Е такоа, бате – свобода…