Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

Ушакис и спрялата промяна

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ.

– Ушакис, – подхвърлих му небрежно – винаги си говорим за нашите проблеми. Хайде веднъж темата да си ти. Кажи ми (например) от какво се страхуваш? Изглеждаш курназ куче. Видял си тук толкова страшни картини и въпреки това си спокоен, уравновесен. Останало ли е нещо, което да те плаши?  

Погледна ме изпитателно и помълча малко (според обичая си). Продължете да четете Ушакис и спрялата промяна

А не до контейнера…

Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

Докато вървиш из гробищата, често можеш да се натъкнеш на една потресаваща гледка. Разбира се, там потресаващите неща са много, но тази убягва на мнозина… Хората постоянно изхвърлят кръстовете на своите покойници, заменяйки ги с мраморни плочи. И понеже им е неудобно да ги забодат в някой контейнер, оставят ги отстрани. Както се прави със старо палто или износени обувки. Може пък на някой сиромах да му потрябва. Оставаш с впечатлението, че вече никой не иска кръстовете на своите предци… Продължете да четете А не до контейнера…

Да превърнеш кръвта в гола вода

– Утре е Съединение! Как ще празнувате? – попита ме моят приятел, старият гробищен аристократ Ушакис.

Зачудих се какво да му отговоря:

– Ами… Обиждаме се един друг, караме се, мразим се, делим се. Всеки срещу всеки. По всякакви поводи… Така ще празнуваме…

Той се засмя иронично:

– Е, гледай положително, поне в нещо сте единни! Продължете да четете Да превърнеш кръвта в гола вода

Живи ли сте?

Заговорихме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.

– Е, как е там, зад оградата? – попита ме.

Обикновено се шегуваме. Но този път реших да съм откровен. А и имахме време за по-дълъг разговор.

– Хаос! – отвърнах. – Отвъд оградата цари хаос! В почти всеки аспект от живота…

– И как се борите?

– Ами… – заекнах. – Опитваме да подредим пак и пак… Да променим нещо към добро… Продължете да четете Живи ли сте?

Помилуй ни!

(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница)

Двама слепци тръгнали подир Христа… В скръбта си, в безнадежността, в болестта, в мъката, в греховете…

Тръгнали подир Христа и викали: “Помилуй ни!”

И като викали “Помилуй ни!”, приближили се до Него.

А Той ги попитал: “Вярвате ли, че мога стори това?”

Те отговорили: “Да, Господи!”

Тогава Христос се допрял до очите им и рекъл: “Нека ви бъде по вашата вяра.” И очите им се отворили! Продължете да четете Помилуй ни!

Мутри вън…

Чуйте тази съвсем истинска история. Само от преди няколко дни. Разказа ми я уплашена възрастна жена. Искаше на някого да се оплаче. При кого да отиде, ако не при попа… Продължете да четете Мутри вън…

Сухарът на свети Паисий

Винаги съм се стараел да не приемам хулни помисли срещу народа си. Смятам това за срамно. Как ще обиждаш тези, от които си произлязъл? Ще режеш клона, чиято издънка си? Откъде идва гордостта, че си нещо повече от своите, от твоята плът? В индивидуалзма на много съвременни герои е скрита примитивна и дълбоко комплексирана мизантропия… А в крайна сметка и себененавист.  Продължете да четете Сухарът на свети Паисий

Няма правда без любов, нито любов без правда!

Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

 

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Продължете да четете Няма правда без любов, нито любов без правда!

Уроците на Ушакис

Срещнах преди няколко дни моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. А той още отдалеч взе бавно и някак тържествено да джафка: “Ауу… Ауу… Ауу…” И така дванадесет пъти.

– Какво ти става, бе? – сащисах се.

– Ами… – взе да се опрадава. – Реших и аз като абитуриентите… Такова… До дванадесет… Продължете да четете Уроците на Ушакис

Едно скръбно мълчаливо чакане

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Продължете да четете Едно скръбно мълчаливо чакане