Архив за етитет: Свещеник Владимир Дойчев

Да, вярно е, ние имаме…

Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и “справедлива” ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души!  Продължете да четете Да, вярно е, ние имаме…

Вместо хляб…

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях: 

– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата? 

Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.

– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Продължете да четете Вместо хляб…

Войната, която губим

Още в началото на пандемията ме връхлетя един помисъл… Напоследък той се превръща в убеденост.

Гледам разкривените от омраза думи, които се въртят из интернет и медиите. Пропагандният цинизъм, подхвърлян с лекота от уж възпитани хора. Бездарният картинен сарказъм, който печално иронизира авторите си. И си мисля: битката е най-вече за запазване на човешката нормалност. И я губим!  Продължете да четете Войната, която губим

Кръстното спасение

3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна (Марк 8:34-9:1)

Ако трябва да направим описание на съвременното общество, то една от най-характерните му черти е равнодушието. Това личи в магазините, в които пазаруваме, в начина, по който шофираме, в градския транспорт, в който се возим. Прави ли ви впечатление, например, че в автобуса или трамвая постоянно някой говори силно по телефона? Не важни неща, а някакви глупости. Останалите хора, които пътуват, не го интересуват, не съществуват за него, няма значение приятно ли им е, неприятно ли им е. Веднъж се загледах в един такъв млад човек. Беше с много модерен каскет и крещеше така, че целият рейс го слушаше. Помислих си: „Ще види, че го гледам и ще се засрами от това, че съм свещеник.“ Вятър работа. По едно време се усети, отдели за момент телефона от ухото си, погледна ме нагло и спокойно рече: „Приятен ден ви желая“ (в смисъл: „Айде чупка, попе“). И след това продължи да крещи в слушалката. Продължете да четете Кръстното спасение

Супер Велик пост

По време на Великопостното богослужение многократно се казва една молитва на св. Ефрем Сирин. И докато свещеникът я произнася се правят три земни поклона…

Но първо да си спомним какво беше Велик пост. Пост: “Няма болест.” Пост: “Стойте си вкъщи!” Пост: “Вахiните спасяват живот, спаси и ти или умри!” Пост: “Оставка!” Пост-снимка: юмруче! Пост-снимка: ковчези и жито на жълтите павета, вуду пипъл, меджик пипъл! Пост: “Ай лов ю Джон Траволта!” Пост и война! Пост и справедлива омраза! Пост и “Да ги свършваме – или ние тях, или те нас!” Всички пишем Велики постове в социалните мрежи! Те са нашите Велики пости, в тях се учим да обезсмисляме думите и времето, в което се изговарят. Продължете да четете Супер Велик пост

Молитва за “оправдание” на народа ни

Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас… Продължете да четете Молитва за “оправдание” на народа ни

Миротворното покаяние

През последните дни (успешно или не толкова) мнозина използваха като метафора историята за Каин и Авел. И когато един сюжет от Свещеното Писание бъде споменаван толкова често, логично е да се очаква и Църквата да ни каже нещо по него. И тя ще го направи. Разбира се, гласът, който идва от храма, е тих, почти неразличим за слуха на повечето хора, свикнали с булевардните крясъци, като с нещо естествено. Затова реших да обърна вниманието ви на този глас. Кой знае, може пък да е от полза за някого… Продължете да четете Миротворното покаяние

Развързани мостове

(Неделя Сиропустна)

Прошката е дете, което светът е зарязал на железопътна гара. Ей така, казал е, че отива за сандвич и нещо за пиене и не се е върнал. Тя още го чака. А той показва снимката й и пише бездарни стихове за нея… После отива на бар с равнодушието и пият заедно, за да я забравят. Поръчват алкохол за всички маси и казват, че имат повод да почерпят, та никой да не разбере, че са вселенски тъжни и дори не могат да заплачат.  Продължете да четете Развързани мостове

Недопрегръдки

Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:

– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…

Приближих:

– Е, кажи какво…

– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив. 

– Сериозно? – иронизирах го. 

Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи:  Продължете да четете Недопрегръдки

Непослушните деца

Успение на св. Константин-Кирил Философ 14 февруари

Има една тъжна история, която често се случва в живота. Представете си как човек очаква раждането на свое дете. Представете си как сърцето му е изпълнено с надежди и вълнения. Представете си как се моли Бог да го удостои да бъде добър родител и мислено обещава да даде най-доброто от себе си. Представете си какви чувства бушуват в сърцето му, когато това дете най-после се появи на бял свят, когато поеме първа глътка въздух, когато изплаче. Може ли да се опише усещането от първия му поглед към теб. Представете си… Идват първата усмивка, първата думичка „мамо“ или „тате“, първите стъпки, безсънните нощи, когато детето е болно, първият учебен ден, първата шестица и първата двойка… Продължете да четете Непослушните деца