Две малки купички – като очи, вторачени в себе си… И една по-голяма, като добродетелите ни… Не, така няма да ме разберете! Ще опитам пак…

Важното е да си добър човек! Нали?! Другото го оставете, добрината, добрината липсва днес… А (казват) тя личи най-вече по отношението към животните… Ако сте се научили да игнорирате ближните си, не се притеснявайте… Човек може да се подвизава и за безсловесните душички… Продължете да четете Езеро в бутилка →

Не се интересувам от политика и международни отношения… Много отдавна съм се отдалечил от това. Но разбирам от души. Това ми е работата… И за тях ще ви кажа няколко думи…

През годините видях много реформатори, които оправят света. Праведници, които обичат целия човешки род. Смиреници, които никога никого за нищо не са осъждали, не са изпитвали гняв. Проповедници на прошката, които всичко покриват с благородството си! Всички те… Без изключение, без нито едно изключение… Въпреки голямата убеденост в потенциала на любовта си, не можеха да понесат и половин укор. Не груба дума, бе! Укор! Виждах как премреженият мечтателен поглед за миг се превръща в огън на омраза. “Как си позволяваш? Такъв тон… На мен… Кой си ти?” И т.н.  Продължете да четете Изкуството на оправданията →

От малък имам алергия към интелектуалното позьорство. И днес цял ден кихам… Язък, опропастих си деня! Позволих си да напиша текст за очевидното https://outsideri.org/archives/6740. И сега постоянно ми обясняват, че съм Ганя. Щото това с брадатите шишковци, омазани с боя и облечени като жени, било изкуство. И не ми било препратка към “Тайната вечеря” на Леонардо, а най-било спомен за картина на Ян Херманс ван Бейлерт. Ама, аз няма откъде да го знам това, защото не съм пътувал. “А за да критикуваш, трябва да си пътувал”. И така… подсмърчам си и чета тия неща, писани дори и от човеци, дето се имат за християни. Ама не обикновени, а умни и красиви…  Продължете да четете Апчих! →

Проблемът не е просто в скъпоструващото бесовско зрелище (на олимпиадата). То дойде и си отиде. Но те си остават! Възхитените… И техните думи: надежда, нов свят, емпатия, различните, утвърждаване, нови ценности, културни предизвикателства, времената се менят… Предвзети съпричастности, глупости на търкалета. Няма нищо такова. Няма смисъл. Няма мисъл. Само една – винаги да си в модата. Винаги да си в центъра на света. Да не си задръстен! Продължете да четете Докато светът се пръсне… →

Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?” 

Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него.  Продължете да четете Да яздиш умрял кон →

Беше по това време на годината. Началото на лятото. Голяма жега. От тези дни, в които, още на излизане от вкъщи, дрехите ти се слепват за тялото. Една жена ме помоли да отидем до дома на нейна приятелка, която отдавна е болна, усеща, че си отива и иска да се изповяда. Тръгнахме заедно… Опита се да ме подготви, че жилището на познатата й не е много… да кажем подредено… Продължете да четете На един ден от голямата смрад… →

Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Продължете да четете Страната на опустелите бащи… →

“…Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? …Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф Обручник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.” Продължете да четете От собствените ни ръце →

Имах щастието да се запозная с Христо Далчев (син на Атанас Далчев) и с неговата съпруга. Беше мило. Поговорихме си малко за книги. И накрая ми подариха сборник на поета. Едва изчаках да остана сам в канцеларията на храма, за да се “срещна” с майстора на думите. И да “чуя” какво ще ми каже. Попаднах на една съвсем актуална история:

“Бяхме скитали по пладнешкия пек из голата поляна два-три часа, без да турим капка вода в уста, когато открихме изворчето. То бликаше в една падинка, цялата зелена наоколо, под сянката на две дръвчета. Там заварихме коленичил един старец. Когато се напихме и си наляхме манерките, седнахме до него и ние. Тази сянка, тази зеленина и това изворче, което ромонеше сред нея, ни държаха като омагьосани. Не ни се тръгваше. Старецът, изглежда, отгатна това: 

– Нали е хубаво това място?… Толкова е хубаво, че и на оня свят ще си спомня човек за него.” Продължете да четете И на оня свят →

Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна.  Продължете да четете С любезното съдействие на нашето равнодушие… →