Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:
– Бау!
Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава:
– Ба-ба-ба-бааау!
Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:
– Бигири-бигири?
Беше въпрос, на който отговорих категорично:
– Бигири-бом-бигири!
Изведнъж приятелят ми посърна:
– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя!
– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение! Продължете да четете Бигири-бигири?