Архив за етитет: смърт

К’во па толкова?

Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.

К’во па толкова? 

Ние сме болни от нещо, което се нарича “квопатолкова”. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: “учителю, учителю”.  Продължете да четете К’во па толкова?

“…I hate you!”

Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег.  Продължете да четете “…I hate you!”

Бигири-бигири?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:

– Бау! 

Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава: 

– Ба-ба-ба-бааау! 

Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:

– Бигири-бигири?

Беше въпрос, на който отговорих категорично: 

– Бигири-бом-бигири! 

Изведнъж приятелят ми посърна: 

– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя! 

– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение!  Продължете да четете Бигири-бигири?

Какво друго, освен смърт?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.

– Христос Воскресе! – поздравих радостно. 

– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.

– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.

– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт?

Вместо хляб…

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях: 

– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата? 

Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.

– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Продължете да четете Вместо хляб…