Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег. Продължете да четете “…I hate you!”
Архив за етитет: смърт
Бигири-бигири?
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:
– Бау!
Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава:
– Ба-ба-ба-бааау!
Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:
– Бигири-бигири?
Беше въпрос, на който отговорих категорично:
– Бигири-бом-бигири!
Изведнъж приятелят ми посърна:
– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя!
– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение! Продължете да четете Бигири-бигири?
Какво друго, освен смърт?
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис.
– Христос Воскресе! – поздравих радостно.
– Воистину Воскресе! – отговори ми също с приповдигнат тон.
– Е, как си? Празнуваш ли? – попитах го.
– О, да! И още как! Изслушах и Възкресното богослужение. То ме вдъхнови да поискам да направя нещо добро… Нещо наистина добро… Продължете да четете Какво друго, освен смърт?
Вместо хляб…
Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Този път реших аз да задам въпроса, с който обичайно той ме посреща. Щом го наближих, изстрелях:
– Е, как вървят нещата от тази страна на оградата?
Мислех, че ще го развеселя. Но на него явно не му беше до смях, имаше печален вид.
– Сигурно си мислиш, че тук е голяма скука. – отговори ми. – Но нямаш представа с какви ужасни съдби ми се налага да се сблъсквам… Продължете да четете Вместо хляб…