Когато светът примижи от щастие
и започне с пръсти да брои успехите,
бягам бързо и се крия в Тебе,
притискам се като дете. Безмълвствам.
А той мръснишки през лакът се озърта,
опитва се да ме намери, за да ме заплюе…
Детството съдържа безброй предобрази,
който не е пораснал, ще яде бонбони…
Понякога си мисля, че си Ангел под прикритие,
изпратен ми по милост, за да не загубя пътя,
покриваш ме със сълзи, с усмивка ме събуждаш.
От малък боледувам от човешката себичност,
защо ми трябва да съм толкова чувствителен?
А ти ми отговаряш – за да можеш да обичаш!
По улиците не вървя изправен,
завива ми се свят и ме презира,
а ти ме хващаш за ръка и ме лекуваш.
През зимата излизам необлечен,
настивам от въздишки и проклятия,
целувките ти чупят лед и носят пролет.
Присмиват се: “Не си й купил даже пръстен!”,
не символ търсех, а самата вечност,
сега те гледам… и знам, че тя ни чака…
12 януари 2020 г.
12 години заедно под покрова на Бога. Честит празник, любов моя!
