Когато светът примижи от щастие
и започне с пръсти да брои успехите,
бягам бързо и се крия в Тебе,
притискам се като дете. Безмълвствам.
А той мръснишки през лакът се озърта,
опитва се да ме намери, за да ме заплюе…
Детството съдържа безброй предобрази,
който не е пораснал, ще яде бонбони…
От усмивките ти вдишвам радост,
смей се… и така ме излекувай.
Почивам на очите ти в зеленото,
гледай ме… за да не посивея.
Ръцете ти са къщичка за птици,
протягай ги… и ме прибирай.
Сърцето ти руши греховни ледници,
топли ме… и ми давай да живея.
Понякога си мисля, че си Ангел под прикритие,
изпратен ми по милост, за да не загубя пътя,
покриваш ме със сълзи, с усмивка ме събуждаш.
От малък боледувам от човешката себичност,
защо ми трябва да съм толкова чувствителен?
А ти ми отговаряш – за да можеш да обичаш!
По улиците не вървя изправен,
завива ми се свят и ме презира,
а ти ме хващаш за ръка и ме лекуваш.
През зимата излизам необлечен,
настивам от въздишки и проклятия,
целувките ти чупят лед и носят пролет.
Присмиват се: “Не си й купил даже пръстен!”,
не символ търсех, а самата вечност,
сега те гледам… и знам, че тя ни чака…
12 януари 2020 г.
12 години заедно под покрова на Бога. Честит празник, любов моя!
Сърцето ти е моят дом,
прибирам се премръзнал,
а в тебе грее слънце…
Сърцето ти е моят дом,
дрехите ми са мокри от сълзи,
переш ги и ми ги връщаш сухи…
Сърцето ти е моят дом,
обувките си свалям пред вратата,
а ти се смееш, че не мога да изцапам…
Сърцето ти е моят дом,
оплаквам ти се от световната безчувственост,
а ти ме галиш и обещаваш, че ще я набиеш…
Сърцето ти е моят дом,
бездарно крия, че съм гладен за утеха,
с очи ме храниш, като даваш да те гледам…
Сърцето ти е моят дом,
разпитвам колко още битки ми остават,
а ти постилаш обич и ме слагаш да си легна…
Сърцето ти е моят дом.
Не само дом, а антре към вечност,
докосвам те… и знам, че Раят съществува!
