Вероятно се сещате, че съм се сблъсквал с всякакви суеверия. Едно от тях е свързано с траура. Когато близките изпратят починалия, закриват огледалата с плат, обикновено черен, но и какъвто им е под ръка. Разбира се, в това има и здрави основания. Но смъртта е вербувала свои пиари, които и след като си е отишла, продължават да поддържат усещането за присъствието й. Нещо повече, нашите нелепи медийни манипулатори могат само да завиждат на непоколебимия начин, по който неоезическата вяра се внушава на обърканите от скръб хора. Така се е породило разбирането, че огледалото е нещо характерно за двата свята. И (обикаляйки насам-натам из къщата) мъртвите могат да се огледат и така да объркат посоката. Сами разбирате каква беля би станала. По тази причина – никави огледала в къщата…  Продължете да четете Суеогледало →

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Още отдалеч той ми викна:

– Откога чакам да се видим, многоуважаеми отец Владимир Дойчев… – направи секундна пауза и добави с театрално умиление. – За мен просто Владо…

Разбира се, кипнах:

– Още не си ме поздравил и вече почваш с глупавите си хуморески…

Взе да мрънка, примигвайки: Продължете да четете Криминале →