Есента може да бъде вдъхновяващ сезон!

Когато пожълтеят претенциите ти…

Когато самооценките ти падат на земята…

И започват да гният… Вече ненужни…

 

(Смирението е за тези без качества.

1000 пъти го чух, дори от свещеник –

тъкмо тогава ме заболя сърцето…

И разбрах, че моето лято не е сега.)

 

Есента е обезболяващо за лоши думи…

Нейният вятър ги отвява като найлон,

в който някога е имало покупки,

отдавна изядени, изпити, износени…

 

Когато от очите ти всеки ден завали…

А душата посмее да остане по клони, 

есента може да бъде вдъхновяващ сезон,

зареден с очакване на сигурно бъдеще! 

 

А зимата няма значение!

Наистина няма значение,

освен за тези, които главоломно

обичат да се спускат надолу… 

Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете, разбирам, че тя е неминуема. И трябва да се претърпи цялата й временна натрапчивост. И не бих й обръщал внимание, ако случайно не бях попаднал на нещо, което ме възмути. Из интернет обикаля някакъв монолог, наречен “Българско селфи”. То представя българина като мисловна гротеска. А с това не мога да се съглася никога. Продължете да четете Ако не сте плакали… →

Цялата беда е в това, че открихме нов път към любовта, непознат за светиите. Всъщност, непознат дори за бабите ни. Непознат даже и за самите нас, когато живеехме през 80-те и 90-те… Все едно доскоро хората са вървели към спасението си пеш и по снизхождение с каруци, а днес – бам, всички на самолети. И то не какви да е самолети, а изтребители.  Продължете да четете Новата любов →