Тъжният парцел. Не че това е официалното му име. Има си номер. Просто аз така съм го кръстила. Тук погребват ненужните… Непознатите… Непотърсените… Неодообичаните… Ненамерените… Неожалените… Изгубените… Убитите… На някои гробове има имена. На други пише само лице от мъжки или женски пол… Или бебе… Или само година… Или само номер…

Тук никой не се спира. Милостта е малко в този свят, даже за своите, за нужните, камо ли пък да стигне до тъжния парцел… След като си отидат гробарите, служебно погребали неизвестния или неизвестната, никой повече не идва. Автомобилите минават по съседната алея. Не се произнасят речи. Никой не плаче.  Продължете да четете Отвъд бакърената забрава →