Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, даже в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности! 

Виждате ли лица насред тези възможности? Лицата на героите на деня? Включително и нашите сред тях?  Продължете да четете Няма пък! →

През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят случващото се с нас. Споделих, че и аз съм объркан и нямам подходящи отговори. Затова някои от тях предложиха да напиша писмо на моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис, с молба да ни помогне да се ориентираме. Така и направих. Писах му накратко за последните новини отвъд оградата. И поисках да ни каже мнението си. Но не по обичайния си завъртян начин, а просто и достъпно. Точка по точка. Така и така, защото така и така… Не чаках дълго. Ето това ми е изпратил: Продължете да четете Изяж това писмо →