Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.
К’во па толкова?
Ние сме болни от нещо, което се нарича “квопатолкова”. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: “учителю, учителю”. Продължете да четете К’во па толкова? →
Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината? Продължете да четете До дъно →
Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег. Продължете да четете “…I hate you!” →
Последните два дни ходих на гробища. Някой би казал: „Къде другаде да иде човек преди Хелоуин…“ Шегувам се. Никой не би казал така. По-скоро съм омръзнал на мнозина с това, че все говоря за смъртта. Ама няма как – такова ми е ежедневието. Понякога вземам попадията с мен, за да сме заедно, защото все нямам време да я изведа някъде другаде. И този път стана така. Продължете да четете Кучето и празните тикви →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)