Плътското мислене винаги е ненавиждало Христос. Не само заради това, че Той е Истината, Която страстите пречат да бъде разбрана. Не само заради любовта Му, която не може да побере. Но и заради това, което Господ прави с човека. Начинът, по който го преобразява чрез благодатта Си. Затова плътското мислене ненавижда и светците. Враждува с тях и се старае да ги убие. Понеже светът на светците е красив и изобличава грозотата на страстите. Ако Божиите любимци ги няма, уродливото ще стане нормално. Животинското ще стане човешко. Компромисът ще стане любов. Хитростта ще стане разсъдливост. А оцеляването ще стане живот. Но светиите ги има. Макар и убити, макар и ликвидирани физически, те си пребъдват в добро. А Църквата ги посочва за пример. Затова войната срещу тях се премества върху паметта им. Плътският човек иска да забравим всичко красиво, за да спрем да му подражаваме. Продължете да четете Лицата от иконите →