С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла си на празник за душите ни и се превръща в натруфена Задушница. Спомен за нещо, някого, някои… От които са останали само букви… Знаци, чрез които да изразяваме своята временност. А тя пък намира най-добро убежище в преводи на други езици… 

Псуваме и кълнем Църквата на езика, който тя ни даде, за да служим на Бога с него. Крием от децата, че имат души. Стараем се да не разберат, че азбуката не е инструмент на ветровете, които днес карат тревите и човеците да се прегъват, а утре ги няма. Затъпяваме ги, за да не се сетят, че писмената е заради Писанието. Заради вечността! Че имаме книги заради Книгата! За да прочетем, че “Искони бе Слово…” Словото Божие, което ни даде блажения безкрай! Че имаме образование, за да очистим образа на Създателя в себе си! Че сме, за да познаем Светлината на света! Че цялата ни българска азбука е заради Алфата и Омегата – Христос. Продължете да четете А 24 май няма… →

Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година! Продължете да четете На течение →

Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно е да се надяваме да бъде такъв. Затова е необходимо да разберем вътрешното му съдържание. Да вникнем в смисъла му! Да почетем светиите му… Защото политическите празнословия не са радост, всяко дете ще ви го каже! Продължете да четете Сълза за празника →