Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Продължете да четете Свобода? Хайде да я продадем – всички ще се наядем →
Свободата… Цял ден всички повтарят тази дума. Наясно сме какво означава робство. Но какво е свобода?
Свобода е да не ядеш боб и шкембе чорба. Стига с тая балканска простотия, ухаеща на чесън. Да консумираме изисканите ястия на културния Запад… Не… Оттам идва модата да се храним с брашнени червеи. Убеждават ме, че е правилно. Че е демократично. Че е жизнеутвърждаващо. Ама е гнусно, бе… И през 16-ти век е било гнусно. Не! Това не е свободата! Продължете да четете Равнис! Свободно! Гледайте си кефа! →
Празник е! Нали? Докато повечето все още сме съгласни, че Освобождението е повод за празнуване, има време да се запитаме нещо! Ние сега под робство ли сме? Можем да кажем важно като иудеите: „Никому не сме роби!” И пак бихме чули същия отговор: „Истина ви казвам, всякой, който прави грях, роб е на греха” (Иоан 8:33-34). А това е робство, несравнимо по-страшно от турското, защото води не до физическа, а до вечна погибел. И не плачем от това, не страдаме, не търсим помощ и избавление от него, а блаженстваме в робията… Продължете да четете Докато все още боли →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)