Отворена връзка… “Ние живеем в отворена връзка. Така сме се разбрали!” Чували сте го, нали?! “Не робуваме на стереотипи. 21-ви век е все пак!” И още…
“Да, казва тя, имам съпруг, но имам и други партньори. Знаете, тялото има свои нужди!”
“Психолозите са категорични, че изневярата освобождава психиката и спира процесите на остаряване.”
“Понякога споделяме леглото си с други двойки (и не само). И не намираме нищо осъдително. Просто се забавляваме. Пък и ставаме по-близки с другите. По-добри приятели!”
“Нашите паради са позитивни и слънчеви. Няма правила за любовта! Кои сте вие да пречите да се обичаме? Задръстеняци, изостанали в 9-ти век!”
Друга написала във фейсбук в графата семейно положение: “сложно е…”
Мога да изброявам и още… Скандализирате ли се от подобни неща, християни? Знам аз… Само накрая нашият свещен гняв срещу разврата да не излезе мишка! Нецърковна мишка.
Ще ви питам нещо… Кое е по-важно – душата или тялото? Добре, душата няма ли Жених? Помните ли приказката за Гюро? Попитали булка Гюровица: “Имаше ли Гюро глава или нямаше, че спорим?” Тя се замислила и рекла: “Па, за Великден Гюро си купува капа, значи трябва да е имал глава.” И ние така – щом през поста се служи Последование на Жениха, значи трябва душите ни да имат Жених. Имат ли?
Ах, да, Христос. Същият, Който казва, че е Той Пътят, Истината и Животът и че никой не дохожда при Отца, освен чрез Него (Иоан 14:6). Е? Ние в отворена връзка ли сме с Небесния Младоженец? Щото чувам как имало и други партньори, с които може да се стигне до вечността… И тази мерзост не идва от “ужасните паради”. А от съвсем друго (предречено) място… “Да, да, и без партньор даже може, достатъчно е пустотата в душата ти да е лъчезарна… Може сам да се пипаш и така да се спасиш… Духовно, де…” Това в неделните училища ще се преподава ли? В светските вече го има…
И Него самият подозираме в разкрепостеност. Твърдим, че имал други църкви, т.е., други годеници, не само една. Още много. И сега се чудят как да ги съберат в едно. Харем да стане… Добре ли е?
Някои пък казват, че Годеницата-Църква все си е една, но горката изпаднала в шизофрения. Тук говори едно, там бълва друго. Тук е тиха и кротка, там е страстна и палава. Чуди се и Той как да я излекува… Да не е Лекар да я оправи! Ама нищо де, ние ще я оправим… С лечебни конференции… И с мазане с изцерителна морска кал. Лепкавата духовна тиня – богословски лек за душата…
Тялото си имало нужди?! Че душата няма ли? Сакрално ли е богослужението? Интимна ли е молитвата? 21-век. “Можем да ги споделим с другите вярващи от другите пътища. Пак казвам, това е любов и ще станем по-добри приятели! И заедно ще остареем по-бавно.” Защо не се скандализирате и за това?
“И парад заедно ще направим.” Нашия ще го наречем лития. Рамо до рамо – православни, католици, протестанти и всякакви други папи. Едно време старите хора казваха на бебетата: “Ще ти изпапкам муцунката.” Сега дяволът го казва. Ама не го вземаме насериозно. Ще се стискаме за ръце и ще умножаваме истините. “Много истини не е ли по-толерантно от една? Семейството да няма монопол върху любовта, я?!”
Църквата семейство ли е? Чакам да се съберат някакви важни хора и да отговорят на този въпрос вероизповедно. Тоест, да излязат с неодогматическо становище за семейното си положение: “Сложно е!” Не само да намекват по някакви фейсбуци.
“Абе, най-важно за душата (по принцип) е да не сме фанатици като тия от 9-ти век.” Говори с имена, ще подхвърлите. Ами, като св. Фотий, Константинополски патриарх, например. Който наричал другата църква-годеница (Римската): “възраждащо се савелианско чудовище”. Значи, такива зилотски-талибански крайности трябва да се избягват и да се заместват с позитивизъм. Например, колко полезно е за душата в многобройните си връзки да се грижи за растежа на тревичките! Вие грижите ли се за някой чичко Тревичко вкъщи? Ей, това е истински духовен живот днес! Това е мисия, ако щете… Спасителна църковна екология е, ей… селяни…
И въобще, хайде да не съдим тялото за неща, които сме разрешили на душите си! Всъщност, и за това вече има оправдание – “паднало естество”. К’во да го правиш, изтървана работа. Няма кой да го вдигне от земята… Христос можел да се понизи? Да Го тревожим пък и за това… Айде, няма нужда…
И накрая сериозно! Спомнете си Псалтира: “…оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие…” (Пс. 105:39-40). Това е една от най-потресаващите думи в Свещеното Писание. Бог се погнусил от народа си, заради блудния му живот.
Погнусил се!
Защото жените изневерявали на мъжете си? Защото имало гей-паради? Не е за това! А защото, чуйте: “…но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела; служиха на техните истукани, които бяха примка за тях…” (Пс. 105:38-39). Изневерили на Господа, поклонили се на лъже богове. Спрели да му бъдат верни. Презрели духовното целомъдрие. Отхвърлили Истината за нищожни земни аклиматизации. За телесна изгода! И с това погнусили Бога.
Някой ще каже, че днес не е така. “Бог се е примирил. Той е широко скроен. Виж, не се оплаква!” Обаче този някой пак не чете Псалтира: “…ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна – и не ще има избавител.” (Пс. 49:21-22).
И тъй, основният въпрос на нашето време е: да не би докато ние правим погнусени гримаси от телесния разврат на света, да погнусим Господа със своите духовни перверзии.
Вижте как неочаквано се сближихме с тези, които уж презираме. Прегърнати на обща молитва с еретици и езичници и ние може да кажем на фанатиците: “Няма страшно, това е само любов!”
Спокойно, Бог няма да ни грабне и няма да ни прати някъде, където няма избавител (т.е., някъде където нито западен, нито източен папа има власт да ни измъкне). Готови ли сте да заложите душите си на това? Като на рулетка… Всичко на черно? Е, кажете, де? Готови ли сте?
П.П. А “православните талибани” ще ги тричаме ли? Не за друго – от любов… Абе, и с тях е “сложно”…