Архив на категория: Николай Фенерски

Топла връзка…

„Първите жилища с топла връзка към мола“ – пише на един билборд в големия град. Анимационният „Уоли“ за роботчето, „Матрицата“, „1984“, „Терминатор“, „Прекрасният нов свят“ и още десетина подобни не са художествени произведения, нито предупреждения – това са само съобщения, садистични и провокативни известия. Няма мистика. Има прагматичност и хладнокръвие. Съобщаването на публиката какво я очаква ми се струва зловещо и извратено занимание, но нагнетяването на страх и доизнервянето на обстановката е също част от плана на лукавите. Продължете да четете Топла връзка…

Децата (ми) и религията

Ние всички обичаме най-много децата си на този свят. Така сме устроени. Хората, които нямат деца, имат други човешки същества, за които им е най-мило. И в единия, и в другия случай за най-любимите си ние искаме най-доброто, същото като за себе си, дори повече, отколкото за себе си, всеки има някого, за когото е готов да умре.

Продължете да четете Децата (ми) и религията

Още

В училището ни до 3 клас имаше столова и понякога готвеха толкова вкусно, че се нареждах за „допълнително“ по три пъти. Движех се постоянно и нямаше изгледи да се превърна в шишко. Наднормените кила дойдоха десетки години по-късно. Продължете да четете Още

Правилните

Правилните ме стряскат и плашат. Понякога ми идва да отида при някой правилен и да му кажа „Ти луд ли си бе, че по време на Литургията си отворил молитвеник в храма и устните ти мърдат?“, не знаеш ли, че свещеникът в момента се моли, не знаеш ли, че трябва да се молим с него, не знаеш ли, че сме тук заради общата молитва, защото „където са двама и трима в Мое Име“, не знаеш ли, че докато изрича свещеническата молитва по време на „Тебе поем“, никой и за нищо на този свят не може да го прекъсва?? Продължете да четете Правилните

Фокус-бокус

Фокусът всъщност е изместен, не гледате в нужната посока, драги зрители. Фокусниците обичат да създават илюзии и да изместват фокуса на общественото мнение. Сега ни заглавичкаха с бойкот на веригите, които се оказа, че хората си обичат. Продължете да четете Фокус-бокус

С приоритет

Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да ми е ясно, че няма да се получи добре. Всеки си има своето лице пред Бога и своите думи. Неговите са свещенически, а моите на грешник от най-подлите. Продължете да четете С приоритет

Жди меня

Това стихотворение са го рецитирали войниците из окопите през ВСВ, писали са го на близките си у дома… Те са били на крачка от смъртта. Някои са се завърнали. Други не, но думите са оставали. И не са спирали да се чакат. Понеже тя не ме чака, защото Там време няма, го ползвам единствено като метафора. Продължете да четете Жди меня

Строгост

Нема такова нещо като „всеки си знае“ и „има много истини“. Не може всеки да си знае и има само една истина, така е устроено Битието – Една Истина за всички човеци навсякъде. Българската поговорка „Ни се кара, ни се води“ съответства на английската за моркова и тоягата, за доброто и лошото ченге. Продължете да четете Строгост

Даскала, кмета и попа

Обществото открай време се нуждае от организация. Подредба и йерархия. За да може това общество да е стабилно, да расте, да се раждат деца и умни хора да стават. И винаги е имало един началник, който да се грижи за осветлението и паважа в населеното място, един учен да мисли за израстването на децата и един духовник да моли Бога за душите, когато се раждат, венчаят и си отиват от този свят. Продължете да четете Даскала, кмета и попа

Кучешко сърце

Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче. Продължете да четете Кучешко сърце