Архив на категория: Николай Фенерски

Свещена война

Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война. Битките преди векове и хилядолетия са били нещо не толкова рядко. Всяко поколение момчета рано или късно се е сражавало с мечове, щитове, копия. За някои хора и днес войната в нейната гореща форма също е реалност. Ние обаче живеем в тази част на света, където хаосът на войната с бомби и куршуми е забравен от десетилетия. И това е добре от една страна. А от друга прекалено много сме се отпуснали и сме като сварени. Разпадаме се. Нищо жилаво не ни е останало в душите. Продължете да четете Свещена война

Инфекция

Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш, нямаш шансове. То си живее там насред калчицата, уютно си му е в кирливата четинка, а ти само минаваш край него и ако му се вържеш на акъла да му отговаряш на провокациите, най-много да се изцапаш. Продължете да четете Инфекция

Как станах бойковист

Знам какво рискувам, винаги съм знаел, обаче сърце не ми дава да си мълча. Ще ме заклеймят, ще ме нарекат всякакъв, ще ме махнат от виртуалния си списък с имагинерни приятели, но пак ще го кажа. Станах бойковист, защото съм жив човек и усещам промените в света. В Родината ни се случва същото, което навсякъде по света. Регионална особеност е, че ни управлява (ше) човек, който се изразява вулгарно. Ако сме честни, у нас повече от половината народ така си говори.

Продължете да четете Как станах бойковист

Понякога

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това твърдение, все пак не идвам от миналото с машина на времето. Ясно ми е, че човек има вътрешна съпротива срещу такива подкопаващи устоите му изречения. Ето, аз например, никога за нищо не бях виновен. И на децата си съм им казвал – ако не сте вие, за какво да се боря, да ходя на работа, да се опитвам да живея порядъчно. Значи – те са виновните. Продължете да четете Понякога

Това, което не казах на последния учителски съвет

Уважаеми колеги, братя и сестри, приятели и съседи,

Това, което преживяхме от март до днес, е изпит, изпитание, тест, който показа много неща, изплуваха на повърхността много спотаявани качества и е редно всеки да си направи равносметката, защото още нищо не е свършило и предстоят много по-тежки дни. Още сме само в почивката след първото полувреме, а този мач ще има поне десетина, докато изплуваме от другата страна в прекрасния нов свят. Продължете да четете Това, което не казах на последния учителски съвет

Измеренията на провала

Аферата “Стейхоум” започна с Код “Страх”. Задействаха се мобилните оператори, софтуерните гиганти и правителствата. Въпрос на малко организация. Освен технологичната част съществува и идеологическа. Тя е екофашистка. Велосипедистите и хората, разхождащи кучета, имаха повече свобода от другите по време на експеримента. Първите не произвеждат вредни газове с автомобилите си, другите се грижат за различен биологичен вид. Негово величество Човекът се оказа досаден микроб, тънък слой плесен по повърхността на планетата, ненужен вирус. Не е ковид вирусът, а е човекът, който трябва да бъде изличен. Първо затворен под домашен арест. После изплашен до смърт. Екофашистите мечтаят да излекуват планетата от него. Няма нужда от конспиративно мислене. Продължете да четете Измеренията на провала

Широко затворени очи

“Кой ще отвали камъка?”, питали се те. Трите жени са слаби физически, но духовно те са първите, заслужили да видят отваления от ангела камък. И да разберат Голямата Истина и Единствена Победа в този земен живот. Продължете да четете Широко затворени очи

Извън обхват

Въздушна снимка от Странджа на Александър Иванов

Разказът ми е разнопосочен. Такова ми е настроението през последните седмици. А и така съм свикнал. Рядко ми се е случвало да започна с една тема и един мотив и да се придържам към тях като песен на пънк група или Кърт Кобейн. Винаги съм се чудел какво ли ще стане, ако режисьорът започне един филм като комедия, продължи като трагедия, после отиде в пародията, накрая стигне и до романтичната мелодрама. Нещо като Кустурица. Продължете да четете Извън обхват

Ума и дума

Братя и сестри, живи ли сте?

Същия въпрос задавам понякога и на несретника Джони, който живее в нашия квартал. Казват, че си имал някъде дом, обаче животът му преминава край пазара, до бордюрите, ляга върху разпънати кашони, завива се с един стар юрган, пие, спи, пуши, говори със себеподобни, отказал се е от всичко. И той ми отговаря: “Жив съм, Джони, ама за какво съм жив!”. Продължете да четете Ума и дума

Вина и покаяние

Като дете често ме пращаха при баба на края на градчето, където имаше голяма поляна, бели гъски и свобода. Живеех си чудесно там, обикалях си нагоре и надолу, по тревата и из локвите. Обувах си след дъжд едни високи гумени ботуши и смело тръгвах да изследвам. Светът бе твърде голям, а аз така любопитен. Продължете да четете Вина и покаяние