Още не сме отдали празника. И ми се прииска да си кажем за него нещо важно, което сме свикнали да премълчаваме…
Бях на опело на Бакърена фабрика. Калта тук е мазна и лепкава, като полухристиянска сантименталност. Набива се под обувките дотолкова, че те кара да се чувстваш по-висок и по-велик…
Мъгла и ситен дъжд. Време като лице на ридаещ старец, който не разбира доброто в „новите добрини“ около себе се… Но веселият коледен дух все още е в атмосферата. Не е оставил дори гробарите. Изкопали трапа, смеят се жизнерадостно и чакат литията с покойника… За останалото се сещате… Продължете да четете …АКО НЕ БЕШЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! →
Може би някога ще напиша (или изговоря) дълга проповед, дори книга, посветена на моя баща – почти единствения човек, у когото видях делата, които стоят зад думата отец (татко). Не просто любов, а саможертвена любов! Не просто саможертва, а смирена саможертва! Не просто смирена, а умело скрита! Не просто умело скрита, а усмихната (дори самоиронична). Когато е нужно – отстъпчива до крайност! Когато е нужно – твърда до смърт! И притежаваща могъщо оръжие срещу всеки удар на възгордяването… А също (без това не може) и малко срамежлива! Срамежливо приближаваща се към Господа! Продължете да четете Утехата ми →
Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче. Продължете да четете Кучешко сърце →
Кое е първото нещо, за което се сещате, когато се спомене Рождество Христово? Да, разбира се, подаръци. Всеки е бил малък и е получавал някаква изненада – я от Дядо Коледа, я от Дядо Мраз. Родителите ни грижливо опаковаха или това, за което сме мечтали, или това, за което са имали пари, и го даваха на добрия старец, за да ни го поднесе на тържеството в градината или училище. Така или иначе, но всяко детенце отнасяше вкъщи по нещо. А какво получаваше и получава всъщност Рожденикът? Не е ли Той бил винаги най-важен? И винаги най-ощетяван? И винаги най-пренебрегван? Продължете да четете Нашите булеварди не водят към Голгота… →
17 декември – свети пророк Даниил и Тримата Отроци Ананий, Азарий и Мисаил
Иеромонах Христодул разказва в книгата си “Старецът Паисий от Света гора”: „…Един ден трима монаси и аз отидохме при Стареца. Докато бяхме при него, той ни говореше за това, че трябва да имаме добри мисли в ума си. Тогава взе Стария Завет и започна да чете разказа за цар Дарий, който хвърлил Даниил в ямата с лъвовете. (Дан. 6:14-18). Продължете да четете Търся моята любов… →
Има такива истории… Мъжът излиза от дома си, за да направи някои покупки. Целува жена си на тръгване. Казва й: “Докато мигнеш и ще съм се върнал.” Но никога повече не се връща… Тя мига, мига, мига… Получава тик. Но него го няма. Неволните мимики на лицето й не се лекуват, когато разбира, че той има ново семейство и някоя друга го изпраща за покупки… Продължете да четете Изневярата като брак →
Това е дядо Рибан. Видеото със сълзите, които пролива за овчиците си, обикаля из социалните мрежи и ни казва това, което не искаме да чуем… Вероятно сте го гледали вече… Не, няма да съм поредния новоизлюпил се експерт по животновъдство. И не е необходимо. Защото тук има повече, много повече. Така е с добрите проповеди, те просто идват и не можеш да ги спреш, защото началото им е на Небето… Продължете да четете Чума без сълзи →
"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)
