Лятото си тръгва като пенсиониран сервитьор. Бута вяло колелото си по пясъка и хвърля тъжен поглед към морето…

Върни се, имаме още да поръчваме. Парите не са проблем. Не сме дояли страсти. Не сме допили гордости. Не сме готови да пораснем. Продължете да четете Точно до дванадесет →

Видях го у друг. Тоест, виждал съм го у много други. Превръщането на думите в захарен памук. Розов и увит около пръчка. В устата ти е сладко, а в корема ти не влиза нищо. Казват, че онзи, който познава Бога, неминуемо трябва да се държи по начин, различен от останалите. Да осветлява всичко около себе си. Да прави въздуха по-чист. Помислих си: А ти щом знаеш, защо не си такъв? Чак после ми хрумна да се вгледам в себе си. Нима аз не съм същият? Говоря, а не изпълнявам. Подбивам цената на думите. И крада техния смисъл от бъдещите поколения. Продължете да четете За едни други… →