Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Ако не дойдете на протеста…

От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Продължете да четете Ако не дойдете на протеста…

Незабележимият протест

През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Продължете да четете Незабележимият протест

До приятел

Чакай, не си довършихме разговора… Да, знам, това е проблемът на тихото говорене. Първо не те слушат, защото понякога страхът блокира сетивата. После пък крясъците заглушават всичко. И смелостта… Загубата на памет превръща страха и смелостта в две страни на една монета. Не ме питай кой я хвърля. Още не сме стигнали до това място… Всеки хубав разговор има фабула… Но нашата доби някаква сюрреалистична посока… Продължете да четете До приятел

Добрата стара игра на криеница

Когато светът примижи от щастие
и започне с пръсти да брои успехите,
бягам бързо и се крия в Тебе,
притискам се като дете. Безмълвствам.
А той мръснишки през лакът се озърта,
опитва се да ме намери, за да ме заплюе…

Детството съдържа безброй предобрази,
който не е пораснал, ще яде бонбони…

Истинският дом

Възнесение Господне

 

Преди време една жена ми каза: „Е, какво толкова се радваме на Възнесението? В крайна сметка в него има нещо тъжно – празникът на Възкресението свършва и Христос си тръгва от нас.“ „Как ще си тръгва? – отговарям й. Как може да си тръгва Този, Който е казал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20)? Христос не си отива! Той завършва делото на нашето спасение, окончателно побеждава смъртта чрез Възнесението при Своя Небесен Отец. Въздига човешкото естество и завинаги го съединява с Бога. Отива да ни приготви бъдещите ни небесни домове, по думите Му: „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.“ (Иоан 14:2-3). Продължете да четете Истинският дом

Надежда отвъд безнадеждността

Св. изповедник Иоан Руски – 27 май

 

Чувал съм някои да смятат, че светостта е едва ли не приоритет само за хората, които са облечени в расо. Какво да прави един монах, освен да се изкачва стъпало по стъпало по Лествицата на св. Иоан?! Какво да прави един свещеник, който и без това по цял ден си е в енорийската църква, освен да се упражнява в благочестие и постепенно да се освещава. Обаче друга работа са хората, които живеят в ежедневието на света. Те казват: „Имаме проблеми, работа, делникът те грабва и ветровете те отвяват ту в една посока, ту в друга. Кога да остане време за Христос? Жегата на деня задушава всеки опит за духовен растеж!“ Продължете да четете Надежда отвъд безнадеждността

За учудване на света

Прииска ми се да напиша текст за радостта и за тъгата. Гледам ги как се разхождат по цял ден навън, хванати ръка за ръка. Смеят се и се страхуват едновременно. А вечер дори дръзват да висят по пейките и да пият бира. Ту слагат, ту махат маските си и затова не съм сигурен дали успяват да огледат лицата си в пълнота. Точно както бяхме ние, преди да дойде кризата… Радостта и тъгата ни позволяват да живеем на границата, която ги разделя. А какво има отвъд, не знаем. И засега май не ни интересува… Продължете да четете За учудване на света

„Да те обичам винаги – завинаги“

Христос Воскресе!

И все пак, братя и сестри, мисля си, че живеем в един тъжен свят. Тъжен не по отношение на Небето. Спрямо него този свят винаги е тъжен. А по отношение на нашите предци – бабите и дядовците ни. Тези, които живяха сред нас вчера и току-що изпратихме към Небето.

Не съм чак толкова стар, но си спомням, че беше друго. Съвсем доскоро все още имаше хубави истории за хора, които умеят да се обичат. Които приемаха предизвикателството да „полудеят“ по този начин – обичайки се. Имаше хубава любовна поезия, драми, като тези за Ромео и Жулиета, за влюбени, които са готови да умрат заедно, понеже любовта им е по-голяма от оцеляването. Любовта е живот, а не оцеляване… Продължете да четете „Да те обичам винаги – завинаги“

Битката със себе си

Св. великомъченик Георги – 6 май

На някого може да му се стори, че животът на св. Георги е стара история за минал героизъм. Всъщност, както и всички светии, този велик мъченик е наш съвременник. Защото е приел в себе си Бога, Който е над времето и пространството. Защото Истината винаги е по-голяма от времето. Животът на св. Георги е и наша лична история, доколкото е изобличение на дребнодушието ни и липсата на духовна амбиция. Ако искаме да празнуваме истински паметта на светеца, трябва да погледнем този факт лице в лице. Продължете да четете Битката със себе си

Някога…

Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А все едно е било преди 100 г. Един друг свят, в който всичко беше различно. Иска ми се да ви припомня за него, преди да са ви казали, че той никога не е съществувал.

Някога мъжете бяха просто мъже. Те вдъхваха топлина и усещане за дом. Не си позволяваха да треперят. Не и пред другите. Не и пред жените. Мъжете бяха стълбове, на които да се опреш дори до смърт. А ако си дете, можеше да се скриеш в шепите им и оттам да се плезиш на злия свят. Ако щете ми вярвайте, на тях дори не им и хрумваше да бъдат крадци или подлеци. Беше въпрос на вътрешен принцип. Продължете да четете Някога…