17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…
Видях много чудеса! Всеки ден през тези 17 години беше чудо! Защото всеки ден беше невъзможен! Математически невъзможен! Логически невъзможен. Системно невъзможен! Нямаше как да стане по човешки, изключено беше… И сега е изключено! Продължете да четете Защото любовта е вечна!
Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като тази. Ама седмицата така тръгна… Не само при мен…
Навремето имаше една песен: “Толкова много неща съм преглътнал, но нещо стомахът ми не понесе! Не понесе! Моля, извинете – не го понесе! Моля, извинете…” Знаете ли кой е автор на текста? Владо Попа! И аз съм Владо попа, ама тоя е друг. Викаха му още Унгареца. Самият факт, че помня такива текстове, говори откъде идвам. Знам какво е да си отчаян и колко необходим е Христос. Насъщно необходим! Христос е насъщният Хляб, Който изпросваме за всеки ден. Продължете да четете Да победиш убиец…
Направил съм много панихиди в живота си… Наистина много… В повечето хора те създават противоречиви усещания. Утеха – защото разбираш, че можеш да се пресягаш до другия свят и да изпращаш там грижа. И уплах – защото това е непозната житейска територия, изискваща, задължаваща… Продължете да четете Уютът на безнадеждността
На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе – плакал през целия си живот с покъртителен плач! Неговата радост ви желая! Не просташката истерия на този свят, не кикота на забавленията, не тресящата се приповдигнатост на танците, не самоувереността на модата, не надменния взор на властта, не разхилената маска, зад която се крият провалите, не ироничното подхилкване на умниците, които никога не са разбирали истински важното, не предсмъртната нега на остарелите в похот, не… Желая ви радостта, която идва, след като Христос попие сълзите ви! Колко трябва да се плаче за това? Не зная! Колкото трябва! Да, трябва много да се плаче, струва си! Продължете да четете Тъгата му ви желая!
Срещал съм около ковчезите какви ли не хора – праведници, молитвеници, атеисти, непукисти… Ние живите сме всякакви. Но покойните винаги са едни и същи – притихнали, очакващи помощ, близки… „Като ме гледате да лежа пред вас безгласен и бездиханен, заплачете за мене, братя и другари, сродници и познати…“ (стихира от Опелото). Казано е: заплачете, а не смейте се, хилете се или лигавете се… Продължете да четете Нашата огромна липса на любов
Ние живеем в бъдещето. В свят без огради и ограничения. Църковният двор е в парка. И целият парк прилича на църковен двор. Няма дори храстчета, които да ги разделят. Границата между Белгия и Холандия е по-видима. Дружба си има свой Шенген. С езеро в средата. Продължете да четете Свободни и независими
Има едно разпространено мнение, че не бива да обръщаме внимание на богохулствата, които ни обграждат – били те кощунства по телевизията, проповеди на лъжеучители или друго. Едва ли не така сме им правели реклама. Вместо това, като християни, трябвало да притежаваме нещо като духовна елитарност – да оставим нечистия поток сам да изтече, където му е мястото. А ние да си даваме вид, че не го забелязваме. Да не си правим излишен труд и да не разваляме добрия си обществен имидж за нищо. Вярно ли е това? Продължете да четете Възвишено удобство
Нещо фатално се е случило в нашата Родина. Тя е избягала от себе си. Превърнала се е в своя противоположност…
Ще ви върна към една случка от “Под игото”… Доколкото “иго” изобщо е съществувало. Вече не вярваме в това, за което говори Вазов. От книгата му е останало само “под”. И в това “под” живеем сега… Добре си живеем, дума да няма! И още по-добро предстои… Продължете да четете Битката с миналото
Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
Изпитвал съм върху себе си това!!! Продължете да четете Мъртвите живи
Има някаква част от народа, която не е като народа. Има някакви интелектуалци, които не са като останалите интелектуалци. Има някакви пишещи, които не са като останалите пишещи. Те са „елит“. Самоназначен. Самопризован. Самопрославен. Между него и останалите хора има пропаст. В тази пропаст пропадат много неща. От нея се образува такова силно течение, че полека тя ще погълне цяла България. Бездните в човешките души са по-големи от малките държави. Да знаете! Продължете да четете Леко напрягане?
