Архив на категория: Отец Владимир Дойчев

Проповедникът

Той от дете е свикнал да беседва със себе си и да не премълчава нищо. А когато са го питали какъв ще бъде, когато порасне, му ставало горещо… Понеже никой не може да ти отговори: “Като голям аз ще кървя, а сърцето ми ще стане къща, в която да намират супа странниците, които светът замерва със снежни топки.” Никой не мечтае за това, то се ражда като отговор на безперспективността на вътрешните диалози. Бог ти го казва. И именно в това е талантът, а не в реденето на думите. Думите се въртят във вените и чакат болка, за да станат видими… Продължете да четете Проповедникът

Да яздиш умрял кон

Разказват, че авва Сисой Велики (6 юли) попаднал при гроба на Александър Македонски. Навел се над него и възкликнал: “Тебе, когото не можеше да побере цял свят, как те побраха два метра?! За какво са ти сега всичката слава, богатство и величие?” 

Това изображение трябва често да се гледа от нас, съвременните хора (християни), които сме научени да бъдем “успешни”, преследвайки “властта” и “щастието” на Александър. Обречени, разбира се, никога да не постигнем дори нещо близко до него.  Продължете да четете Да яздиш умрял кон

Акатист на преп. Арсений Велики (8 май)

Кондак 1

Избрани угодниче Божий, пресветли светилниче на пустинята и богомъдри наставниче на монасите, преподобни отче наш Арсение! Като предстоиш с ангелите пред Триипостасния Бог и като имаш голямо дръзновение пред Него, моли се винаги за спасението на нас, грешните, и с молитвите си избавяй от всякакви беди тези, които ти зоват: 

Радвай се, Арсение, велики пустинножителю. Продължете да четете Акатист на преп. Арсений Велики (8 май)

На един ден от голямата смрад…

Беше по това време на годината. Началото на лятото. Голяма жега. От тези дни, в които, още на излизане от вкъщи, дрехите ти се слепват за тялото. Една жена ме помоли да отидем до дома на нейна приятелка, която отдавна е болна, усеща, че си отива и иска да се изповяда. Тръгнахме заедно… Опита се да ме подготви, че жилището на познатата й не е много… да кажем подредено… Продължете да четете На един ден от голямата смрад…

Страната на опустелите бащи…

Кое прави така, че един човек в днешно време да се чувства успешен? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави дрехи, как парцалки?) Коли? Поне една ниска, поне една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно тайно цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Продължете да четете Страната на опустелите бащи…

От собствените ни ръце

“…Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? …Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф Обручник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.” Продължете да четете От собствените ни ръце

И на оня свят

Имах щастието да се запозная с Христо Далчев (син на Атанас Далчев) и с неговата съпруга. Беше мило. Поговорихме си малко за книги. И накрая ми подариха сборник на поета. Едва изчаках да остана сам в канцеларията на храма, за да се “срещна” с майстора на думите. И да “чуя” какво ще ми каже. Попаднах на една съвсем актуална история:

“Бяхме скитали по пладнешкия пек из голата поляна два-три часа, без да турим капка вода в уста, когато открихме изворчето. То бликаше в една падинка, цялата зелена наоколо, под сянката на две дръвчета. Там заварихме коленичил един старец. Когато се напихме и си наляхме манерките, седнахме до него и ние. Тази сянка, тази зеленина и това изворче, което ромонеше сред нея, ни държаха като омагьосани. Не ни се тръгваше. Старецът, изглежда, отгатна това: 

– Нали е хубаво това място?… Толкова е хубаво, че и на оня свят ще си спомня човек за него.” Продължете да четете И на оня свят

С любезното съдействие на нашето равнодушие…

Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна.  Продължете да четете С любезното съдействие на нашето равнодушие…

Буквите на утихването

Преди време, в началото на Великия пост, писах няколко проповеди за утихването. Например това: “Човек трябва да има периоди, в които поне да опита да затръшне вратата в лицето на речите и мислите на агресивното самолюбие. Защото те са преоблечени крадци, които не изнасят нищо от дома на душата, а внасят в него прашни кашони с погибелна празнота и непокаяние… Постът е именно такъв период. Време човек да утихне.”  Продължете да четете Буквите на утихването

Гардеробът

Много често потокът от информация прилича на гардероб, в който умовете ни ровят, за да облекат ежедневните си дрехи… Странно нещо са гардеробите… В тях се крият всякакви страхотии. Особено пък, ако е тъмно… 

Не, не става дума просто за новините, в които се говори за смърт, за война, за кръв… Или за властниците и техните хитри въртележки. Да, всичко това е ужасно, но има и по-лошо! Трагедиите намират мислите вече облечени в “правилни” предварителности!  Продължете да четете Гардеробът