Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти… Отдавна те очаквахме! Какво е празникът без теб?! Събрахме се, за да ти помогнем да станеш още по-красива! Постарахме се! Да можеше да се погледнеш… Украсата ти отиваше! Светеше. Сияеше дори и нощем. Танцувахме около теб! Поставихме ти връх, като корона! Беше скрила под себе си пакети с радост! Можеш да опишеш изненаданите ни лица… И за това как те, ден след ден, ставаха все по-равнодушни… Продължете да четете Хей, момчета! →

“…Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън…” (Лука 3:7-9)

Кой говори така? Някой горделивец ли? Или някой коравосърдечен? Или неразсъдливец, който не знае силата на благите думи да отварят железни врати? Или нецивилизован тип, непознаващ ползата от дипломацията? Кой му дава право да държи такъв тон, лишен от обич? Продължете да четете Котенца, излезте от зоната си на комфорт →

Понякога времето преди изповед е толкова обременяващо. Признайте си! От една страна се налага да се посрамуваш малко (няма как, Църквата го изисква), а от друга – на човек едно нещо ли му е само на главата. Животът е толкова динамичен. Накрая, волю-неволю, сядаш и почваш да си мислиш какво да кажеш: Скарах се с колега, ама той ме предизвика. Напсувах един, дето ме засече на светофара, защото не може да кара. Жена ми (мъжът ми) понякога много ме дразни, ама търпя. И като цяло се разбираме. Друго, друго… Споря с политиците през телевизора. Губя си времето във фейсбук. И накрая заспивам на молитвите. Бях на едно празненство и изядох блажен бонбон през поста. Какво още? Абе, честно казано, много съм добър и хората се възползват от това. Ама не мога да се променя – това съм аз. Ето, готово. Изпитът на покаянието е взет и може да се очаква заслужената награда на Причастието… Продължете да четете Благодатта не преговаря с терористи →

Още не сме отдали празника. И ми се прииска да си кажем за него нещо важно, което сме свикнали да премълчаваме…

Бях на опело на Бакърена фабрика. Калта тук е мазна и лепкава, като полухристиянска сантименталност. Набива се под обувките дотолкова, че те кара да се чувстваш по-висок и по-велик…

Мъгла и ситен дъжд. Време като лице на ридаещ старец, който не разбира доброто в „новите добрини“ около себе се… Но веселият коледен дух все още е в атмосферата. Не е оставил дори гробарите. Изкопали трапа, смеят се жизнерадостно и чакат литията с покойника… За останалото се сещате… Продължете да четете …АКО НЕ БЕШЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! →

Може би някога ще напиша (или изговоря) дълга проповед, дори книга, посветена на моя баща – почти единствения човек, у когото видях делата, които стоят зад думата отец (татко). Не просто любов, а саможертвена любов! Не просто саможертва, а смирена саможертва! Не просто смирена, а умело скрита! Не просто умело скрита, а усмихната (дори самоиронична). Когато е нужно – отстъпчива до крайност! Когато е нужно – твърда до смърт! И притежаваща могъщо оръжие срещу всеки удар на възгордяването… А също (без това не може) и малко срамежлива! Срамежливо приближаваща се към Господа! Продължете да четете Утехата ми →

17 декември – свети пророк Даниил и Тримата Отроци Ананий, Азарий и Мисаил

Иеромонах Христодул разказва в книгата си “Старецът Паисий от Света гора”: „…Един ден трима монаси и аз отидохме при Стареца. Докато бяхме при него, той ни говореше за това, че трябва да имаме добри мисли в ума си. Тогава взе Стария Завет и започна да чете разказа за цар Дарий, който хвърлил Даниил в ямата с лъвовете. (Дан. 6:14-18).  Продължете да четете Търся моята любов… →

Има такива истории… Мъжът излиза от дома си, за да направи някои покупки. Целува жена си на тръгване. Казва й: “Докато мигнеш и ще съм се върнал.” Но никога повече не се връща… Тя мига, мига, мига… Получава тик. Но него го няма. Неволните мимики на лицето й не се лекуват, когато разбира, че той има ново семейство и някоя друга го изпраща за покупки… Продължете да четете Изневярата като брак →

Това е дядо Рибан. Видеото със сълзите, които пролива за овчиците си, обикаля из социалните мрежи и ни казва това, което не искаме да чуем… Вероятно сте го гледали вече… Не, няма да съм поредния новоизлюпил се експерт по животновъдство. И не е необходимо. Защото тук има повече, много повече. Така е с добрите проповеди, те просто идват и не можеш да ги спреш, защото началото им е на Небето… Продължете да четете Чума без сълзи →

Имаше една песен: “So this is Christmas. And what have you done?” Сигурен съм, че я помните. Да, знам, Джон Ленън е безбожник. А можем ли да понесем тъкмо от подобен човек такъв въпрос: “Ето, Рождество е. И ти какво направи?” 

Какво направихме? Какво подготвихме за Рожденика? Как живяхме? Ще Му дадем ли нещо?

Не ядохме кебапчета? Или ядохме, ама малко? Затова ли идва Христос? Заради диетата? За да станем за известно време “тревопасни”? Ние, последователите на Въплътилия Се Бог, ходехме на служби. Службите са дълги. Но издържахме. Понякога сядахме на столчетата, но по принцип издържаме на служби. Затова ли ни даде Тялото и Кръвта Си Господ? За да успеем да издаяним до приемането им? И какво още? Имаме си своите “правилни” политически позиции. Своите “нужни” на Църквата интриги. Мразим “лошите”, пробутваме “добрите”. Така си мина постът. В някои от дните си четохме вечерните молитви. Джон, ти чел ли си вечерни молитви? Джон, ти ходил ли си в манастир? Знаеш ли колко малко се спи там? Ах, ти, пропаднал поспалан!  Продължете да четете Обичам Те! →

В житието на св. мъченик Иаков Персиец (27 ноември) се разказва:

„…Като се убедил в непреклонността на св. Иаков, царят го осъдил на жестока смърт… Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала.  Продължете да четете Даваш ли? →