Сухарът на свети Паисий

Винаги съм се стараел да не приемам хулни помисли срещу народа си. Смятам това за срамно. Как ще обиждаш тези, от които си произлязъл? Ще режеш клона, чиято издънка си? Откъде идва гордостта, че си нещо повече от своите, от твоята плът? В индивидуалзма на много съвременни герои е скрита примитивна и дълбоко комплексирана мизантропия… А в крайна сметка и себененавист.  Продължете да четете Сухарът на свети Паисий

Море и шпеков салам

Обичам да гледам морето. Но никога не съм се учил да плувам. Влизането в него не ме кара да изпадам във възторг. Не събирам тен. Не съм почитател на храната, която то предлага. Всичко това го прави прекалено реално. А аз (за добро или лошо) съм човек на символите. Чрез тях умея да си почивам. Затова просто гледам морето… Продължете да четете Море и шпеков салам

Защо Сократ е изпил чашата с отрова?

Ето ви отговор на литературен въпрос. Литературата е пресъздаден живот. Трябва да пресъздаваме дори този днешния, за да си го обясним. Хладнокръвно, трезво, без кресчендо в тона. Да си ги кажем нещата, които ни заобикалят, па каквото има да става, Господ си знае работата. Ние няма да Му се месим. Ние можем само да Го помолим за нещата, за които Го молим всяка неделя. Продължете да четете Защо Сократ е изпил чашата с отрова?