Срещнах преди няколко дни моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. А той още отдалеч взе бавно и някак тържествено да джафка: “Ауу… Ауу… Ауу…” И така дванадесет пъти.

– Какво ти става, бе? – сащисах се.

– Ами… – взе да се опрадава. – Реших и аз като абитуриентите… Такова… До дванадесет… Продължете да четете Уроците на Ушакис →

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Продължете да четете Едно скръбно мълчаливо чакане →