Моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, днес беше много въодушевен. Още отдалеч започна да вика:
– Ела, ела! Имам да ти разкажа нещо…
Приближих:
– Е, кажи какво…
– Решил съм да пресека оградата. Да дойда във вашия свят, да направя кариера и да бъда щастлив.
– Сериозно? – иронизирах го.
Но той беше така екзалтиран, че не ми обърна внимание, а продължи: Продължете да четете Недопрегръдки
Успение на св. Константин-Кирил Философ – 14 февруари
Има една тъжна история, която често се случва в живота. Представете си как човек очаква раждането на свое дете. Представете си как сърцето му е изпълнено с надежди и вълнения. Представете си как се моли Бог да го удостои да бъде добър родител и мислено обещава да даде най-доброто от себе си. Представете си какви чувства бушуват в сърцето му, когато това дете най-после се появи на бял свят, когато поеме първа глътка въздух, когато изплаче. Може ли да се опише усещането от първия му поглед към теб. Представете си… Идват първата усмивка, първата думичка „мамо“ или „тате“, първите стъпки, безсънните нощи, когато детето е болно, първият учебен ден, първата шестица и първата двойка… Продължете да четете Непослушните деца
В иначе неприятния за мен филм от богобореца Звягинцев “Левиатан” (ако ме попитате по какво си създавам мнението, ще ви обясня друг път) има една забележителна и незабравима сцена. Една вечер пред къщата на “малкия човек” пристига самият кмет на града, пиян на талпа. Ще го убеждава да отстъпи за дома си, за земята. Продължете да четете Илюзията “права на човека”
Сретение Господне – 2 февруари
Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват старините си като все едно на Черно море, само че на океана. Пък в Западна Европа, понеже имат пари и пенсиите им са големи, ходят по екскурзии, обикалят по музеи, гледат разни старинни паметници и се наслаждават на собствената си старост. У нас не е така. Един достоен живот понякога може да бъде увенчан с една голяма безнадеждност. Продължете да четете За срещата с Живота
