И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен. Продължете да четете Всичко е вече казано
Месечни архиви: август 2016
Възлюбиха чуждите, намразиха своите
Към повърхностната “Култура”, която дръзко тръгна срещу Бога и Неговата Истина
Не подобава мирянин да учи всенародно,
а трябва да слуша ония,
които са получили благодат да учат.
(64 правило, VI Вселенски Събор)
„Еретик или мъченик е убитият във Франция римокатолически свещеник Жак Амел?“ Питат и отговор не искат.
Използваха една реална човешка трагедия, за да рекламират своето фалшиво християнство. Големи думи за състрадание и любов, а на дело – така възлюбиха чуждите, че открито намразиха своите. Продължете да четете Възлюбиха чуждите, намразиха своите
До последния път и наобратно
Имам приятели, които се притесняват да ходят на гробища. Особено в делнични дни. „Там няма никой. И е страшно.“ – казват ми. Винаги им отговарям с клишето, че от покойните не бива да се боим. Живите трябва да ни плашат. Някога дори е приятно да се разхождаш в тишината на празните алеи. Спомням си един зимен ден. Беше минус 17 градуса. Имаше много сняг. Изцъклено студено слънце. Дори и кучетата се бяха изпокрили. Реших да прескоча някаква пряспа и се хлъзнах. Литнах като по анимационните филми – с краката нагоре. И се приземих тежко по гръб. Нищо ми нямаше. Но останах да лежа около минута. Мислех си: Колко си милостив, Господи! Ами ако си бях счупил нещо? Щях да лежа тук дълго и никой да не ме намери, докато накрая стана част от пейзажа. После се изправих внимателно и продължих. Човек никога не е сам. Бог е с него. Ангелът му хранител е с него. Продължете да четете До последния път и наобратно
Никой не плаче…
Кръвта е мастило!
Едно време… доскоро
я ползваха, за да преписват Евангелия
и да ги подаряват на тези,
които сами желаят да станат мастилници…
Сега времето е друго –
технологизирано,
машинизирано,
роботизирано.
Пресметнато с компютри,
които съхраняват огромна информация.
И печатат с много знаци в минута.
Кръвта пък се ползва
само за реклама на смъртоносни иновации.
А наемници за хонорар
закачат плакатите на видими места.
Никой не плаче…
Елит и простолюдие (пардон, лаос)
Не мога да се отърва от мисълта, че българската църковна действителност все повече заприличва на семейство с тежки проблеми. Прибират се съпрузите изнервени от работа и още от първия поглед започват да се карат. С всичките му там придружаващи елементи – крясъци, обиди, чупене на чинии, тряскане на врати и т.н. А също и с даване на съседите за пример, че са по-свестни от нас. Накрая сядат на общата трапеза със сърдити физиономии. Не се поглеждат. Мълчат тежко. Децата се чудят къде да се скрият, за да не го отнесат и мислено заемат страната ту на единия, ту на другия родител. На следващия ден възрастните бързат за работа пак изнервени. После всичко се повтаря.