Не помня началото. А и няма значение. Филм за втората световна война. Не беше съветски. Вероятно на някоя от страните от соц. лагера. Бях момче. Хванах края му. Ако сте го гледали, подскажете ми…

Нацистите бяха разрушили и превзели някакъв град. В импровизиран арест измъчваха човек от съпротивата. Може и да е бил главният герой. Висеше на верига, гол до кръста. Целият в кръв. А около него бяха строени обикновени граждани. Заподозрени в съпричастност към изтезавания. Уплашени, че може да споделят участта му. Разпитваха ги дали го познават. Мълчаха. Отричаха, но не изглеждаха напълно убедителни. 

– Добре! – рече нацисткият офицер. – Разбирам ви! Но вие можете да се отървете от ситуацията, в която сте попаднали. Просто трябва да се приближите до този човек и да му ударите шамар. След това сте свободни да се приберете вкъщи. О, знам, неприятно ще е, ще се изцапате, той е целият в кръв. Но лесно ще се измиете после с топла вода. Нали така?! 

Заподозрените се вкамениха от предложението. За момент останаха безизразни. А после лицето на един старец с мустаци придоби решителност. Непоколебимост в очите. Приближи се полека до висящото изранено тяло. Бавно, но уверено. И удари плесница на окървавеното лице. После също толкова бавно излезе. Беше свободен. Оцеля. Тръгна по улицата. Нямаше улица. Нито сгради. Само руини, останали след бомбите. Огледа се. И все така решителен, обаче бързащ към топлата вода. Към дома си, който вече не съществуваше!

А сега си представете, че пред нас е не герой от съпротивата срещу нацистите, а Самият Разпънат Христос. На Голгота! Представихте ли си?

През последните дни сума народ ми писа, за да ме пита „Защо?“ и „Как така?“ Ето, сега отговарям на всички. Затова! Така! Просто решимост в очите! Нищо повече! Нищо по-малко!