Сиромахът и неговата надежда

През последните дни почти осъзнахме, че причината за всяко бедствие е грехът. Повторихме го много пъти и се притеснявам, че има вероятност да профанизираме темата. Твърдим, че сме грешни. Промърморваме тихо два-три пъти или пишем във фейсбук: „Господи, помилуй“ и нещата се решават. Както се казва – чакаме Бог да действа. Той е наред. Ние нашето сме си го казали. Така няма да стане! Продължете да четете Сиромахът и неговата надежда

На какво ни учи пандемията

Из беседа на Лимасолския митрополит Атанасий

 

Църквата има свой метод за преодоляване на изпитанията

Ще правим това, което зависи от нас по човешки и благодарим на отговорните лица, учените, политиците, правителството, на тези, които ни разясняват какво да правим в тази трудна ситуация. Без да игнорираме обективно сложната действителност и при това бидейки хора на Църквата, ние несъмнено имаме и свой собствен начин, който ни помага да преценим и да употребим за благо тези изпитания, които се срещат в житейския път. Затова дайте да се отнесем внимателно към това изпитание, със съблюдаване на всички мерки – обществени, научни и прочие, но преди всичко с доверие към Бога, Божията Майка, светците на нашата Църква. Винаги в трудни времена Църквата ни учи и призовава да се молим. Продължете да четете На какво ни учи пандемията

Дневник

Приятели ме помолиха да събера на едно място размислите си от последните дни, които пускам като постове във фейсбук, за да могат да ги четат и хора извън социалните мрежи. Не знам дали думите ми са утешаващи в тези дни на страх и маловерие. Но, при всички случаи, с тях съм искал да кажа, че трябва да си помагаме да не загубим вярната посока. Простете, ако съм написал нещо повече от необходимото. Това е просто личен дневник, който с времето ще допълвам. Продължете да четете Дневник

За епидемиите и червения картоф

Беседа с Неофит – митрополит на Морфу

Живеем в последната обичайна седмица за света (беседата е изнесена в дните преди Сирна Неделя). Оттук нататък, казват специалистите, ако станат нещата, които се очертават, постоянно ще влизаме в един нов начин на живот, където ще господства страхът.

Въпрос: През този период целият свят наблюдава тревожно т. нар. коронавирус, който се разпространява навсякъде с голяма скорост, причинявайки смъртта на хиляди хора. Някои статии, публикувани в чужбина, поставят под съмнение този вирус, казвайки, че е създаден умишлено. Въпросът ми е как Църквата се отнася към такива катастрофални явления, които се нуждаят не само от научно изследване, а и от духовно – нещо, което ние християните очевидно забравяме. Продължете да четете За епидемиите и червения картоф

Молебен канон към Свети свещеномъченик Харалампий, епископ Магнезийски

(чете се при епидемии)

Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков.

Певците: Амин.

Псалом 142.
Господи! Чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят Благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето Име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Продължете да четете Молебен канон към Свети свещеномъченик Харалампий, епископ Магнезийски

За ракията като критерий

Св. преп. Бенедикт – 14 март

Има един вид устойчив светоглед, който ме плаши почти от дете. Признавам, че ми е малко трудно да го обясня. Не говоря за хората, които са познали Господа и са станали непоколебими чрез вярата си в Него. Става дума за дребните неща в живота, които обаче, ако бъдат съединени, ще образуват снимка на локомотив, който уверено пуши по изчезващата в далечината железопътна линия… Във вярващия би следвало да има една благочестива плахост, срамежливост. Дори неувереност, която е плод от осъзнаването на собствената греховност и която бива победена единствено от чувството за Божието милосърдие. Това не е страхът от неодобрение, който светският човек понякога изпитва, а бих казал едно умствено целомъдрие, едно вътрешно смирение, на което светът с такава ярост се подиграва. Продължете да четете За ракията като критерий

За тържеството на Живота

1 Неделя на Великия пост – Православна (Иоан 1:43-51)

Като се връщам назад във времето с умиление си спомням за един професор, който ми преподаваше. Беше в първите години, които последваха след „избухването“ на онова нещо, което сега малко маниерно наричат демокрация. Помните – беше объркано време. Живея само на няколко спирки от Богословския факултет в София, но в друг план тогава се намирах сякаш на стотици километри от него. Учех една светска специалност. Понякога на човек са му нужни години, за да измине само няколко километра. Може да минава всеки ден покрай енорийския си храм и винаги да е еднакво отдалечен от него. Да не говорим, че не е изключено да влезе, да излезе и пак да си остане далеч от същността на това, което се случва в храма. И така да продължи дълго… Казвам това, защото ми е ясно колко трудно е да израснеш в среда, която не знае нищо за Бога. Както, всъщност, е с повечето българи. За да преминеш това кратко в географски, но огромно в духовен смисъл пространство, са ти нужни две неща. Продължете да четете За тържеството на Живота