Царският път

Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва

С приоритет

Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да

Вчерашен хляб

Продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете. Имах много избори. Сега си давам

Жди меня

Това стихотворение са го рецитирали войниците из окопите през ВСВ, писали са го на

С осем души в час

Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на наш близък ни потриса. Колкото и

Строгост

Нема такова нещо като всеки си знае и има много истини. Не може всеки

Хей, момчета!

Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти... Отдавна те очаквахме! Какво е

Даскала, кмета и попа

Обществото открай време се нуждае от организация. Подредба и йерархия. За да може това

Утехата ми

Може би някога ще напиша (или изговоря) дълга проповед, дори книга, посветена на моя баща – почти единствения човек, у когото видях делата, които стоят зад думата отец (татко). Не просто любов, а саможертвена любов! Не просто саможертва, а смирена саможертва! Не просто смирена, а умело скрита! Не просто умело скрита, а усмихната (дори самоиронична). Когато е нужно – отстъпчива до крайност! Когато е нужно – твърда до смърт! И притежаваща могъщо оръжие срещу всеки удар на възгордяването… А също (без това не може) и малко срамежлива! Срамежливо приближаваща се към Господа! Continue reading

Кучешко сърце

Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче. Continue reading

Нашите булеварди не водят към Голгота…

Кое е първото нещо, за което се сещате, когато се спомене Рождество Христово? Да, разбира се, подаръци. Всеки е бил малък и е получавал някаква изненада – я от Дядо Коледа, я от Дядо Мраз. Родителите ни грижливо опаковаха или това, за което сме мечтали, или това, за което са имали пари, и го даваха на добрия старец, за да ни го поднесе на тържеството в градината или училище. Така или иначе, но всяко детенце отнасяше вкъщи по нещо. А какво получаваше и получава всъщност Рожденикът? Не е ли Той бил винаги най-важен? И винаги най-ощетяван? И винаги най-пренебрегван? Continue reading

Търся моята любов…

17 декември – свети пророк Даниил и Тримата Отроци Ананий, Азарий и Мисаил

Иеромонах Христодул разказва в книгата си “Старецът Паисий от Света гора”: „…Един ден трима монаси и аз отидохме при Стареца. Докато бяхме при него, той ни говореше за това, че трябва да имаме добри мисли в ума си. Тогава взе Стария Завет и започна да чете разказа за цар Дарий, който хвърлил Даниил в ямата с лъвовете. (Дан. 6:14-18).  Continue reading

Изневярата като брак

Има такива истории… Мъжът излиза от дома си, за да направи някои покупки. Целува жена си на тръгване. Казва й: “Докато мигнеш и ще съм се върнал.” Но никога повече не се връща… Тя мига, мига, мига… Получава тик. Но него го няма. Неволните мимики на лицето й не се лекуват, когато разбира, че той има ново семейство и някоя друга го изпраща за покупки… Continue reading

Чума без сълзи

Това е дядо Рибан. Видеото със сълзите, които пролива за овчиците си, обикаля из социалните мрежи и ни казва това, което не искаме да чуем… Вероятно сте го гледали вече… Не, няма да съм поредния новоизлюпил се експерт по животновъдство. И не е необходимо. Защото тук има повече, много повече. Така е с добрите проповеди, те просто идват и не можеш да ги спреш, защото началото им е на Небето… Continue reading

Мерзостта на запустението

Във втори век преди Христа едни езичници завземат Йерусалим и в Храма пекат прасе, което си е мерзост откъдето и да го погледнеш. Прасето не е ядливо същество за някои народи. А отгоре на това са извършили сквернота, защото са почитали гръцките идоли, известни ни от митологията, и на тях са принасяли жертва. Така възниква изразът „мерзостта на запустението“.
Continue reading

Обичам Те!

Имаше една песен: “So this is Christmas. And what have you done?” Сигурен съм, че я помните. Да, знам, Джон Ленън е безбожник. А можем ли да понесем тъкмо от подобен човек такъв въпрос: “Ето, Рождество е. И ти какво направи?” 

Какво направихме? Какво подготвихме за Рожденика? Как живяхме? Ще Му дадем ли нещо?

Не ядохме кебапчета? Или ядохме, ама малко? Затова ли идва Христос? Заради диетата? За да станем за известно време “тревопасни”? Ние, последователите на Въплътилия Се Бог, ходехме на служби. Службите са дълги. Но издържахме. Понякога сядахме на столчетата, но по принцип издържаме на служби. Затова ли ни даде Тялото и Кръвта Си Господ? За да успеем да издаяним до приемането им? И какво още? Имаме си своите “правилни” политически позиции. Своите “нужни” на Църквата интриги. Мразим “лошите”, пробутваме “добрите”. Така си мина постът. В някои от дните си четохме вечерните молитви. Джон, ти чел ли си вечерни молитви? Джон, ти ходил ли си в манастир? Знаеш ли колко малко се спи там? Ах, ти, пропаднал поспалан!  Continue reading

Даваш ли?

В житието на св. мъченик Иаков Персиец (27 ноември) се разказва:

„…Като се убедил в непреклонността на св. Иаков, царят го осъдил на жестока смърт… Започнало се страшно мъчение, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след друг пръстите на едната ръка, после на другата; на единия крак, после на другия; след това ръцете и краката; той само славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да спаси живота си. Мъчението продължило дълго, но твърдостта на мъченика нито за миг не се поколебала.  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)