Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.
Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.
Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.
Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес..
Утре всички ще празнуват любовта.
Ние обичаме любовта…
И ракия обичаме, разбира се. И себе си също. Но това е друго.
Делим се на такива, които искат да има любов и на такива, които искат да има любов. И се ненавиждаме за това. А насред омразата ни се раждат промоции. Например, любов с 50 % отстъпка. И в копейки, и в центове е пълна евтиния.
Няма как да не ми повярвате…
Любовта е мода.
Любовта е мания.
Любовта е във въздуха.
Любовта е по щандовете.
Най-после любовта е навсякъде.
Светът се е въртял милиарди пъти, за да стигне до това ниво – любовта е в големите магазини.
Да, да, да, в тях.
Най-вече в тях.
Забравете протестите.
Оставете противопоставянето.
Ябълката на раздора е само за днес. Спрете да си я подхвърляте като горещ картоф.
Мислете за утре. Утре започва от днес. Утре е денят на любовта…
Купете си ябълки. Не, не, не, големите магазини не са змия. Не ви изкушават.
Само сега ябълките са две в едно – плод и любов.
Разрешен плод и разрешена любов.
Ако любовта ти не дава плод – не се бой, вече можеш да си я вземеш от близкия супермаркет.
Жигосали са ги с любов. Буквално, с надпис…
Продавачите са жигосали любов върху плодовете.
Продавачите ще жигосат любов и върху сърцата. Тогава всички ще се обичаме.
Гнилите плодове също са жигосани.
И гнилите сърца ще бъдат жигосани. Всички… За да не остане нито един, който не обича. И който да не е жигосан. Като стока. Като животно.
Любовта е печат за собственост върху животното… Все още не. Засега само върху плод. А после върху животно. Човекът е животно, което трябва да обича, нали?
Любовта е мека. Любовта емека. Е, не точно… Но тоалетната хартия със същото име е на съседния щанд. До жигосаните ябълки. Хубав символ. Като си вземеш любов – не забравяй и тоалетната хартия.
Не. Не си тръгвай без любов от големия магазин.
Дори и да си беден, попитай нашите консултанти, попитай нашите рекламни агенти. Те ще ти покажат къде има любов на най-ниска цена.
Аз те обичам с отстъпка.
Обичам те в метална кутия. Обичам те не за 6.69, а само за 3.95.
Ай сърце ю. Тия няма и 4 лева къде не си ги дал. А ще си тръгнеш от нашия магазин с обичащо метално сърце.
А когато преоценените дни свършат, остатъците от любов ще бъдат изхвърлени в някой контейнер или ще ги дарят на ферма с щастливи прасета. Така загнилата вече любов ще направи щастливите прасета обичащи. За да могат да ги заколят един ден и да се превърнат в замразени свински крачета от щастливи обичащи прасета.
Любовна пача.
Ще й казваш на галено: “Обичам те, ма, пача!”
Светът може да спре да се върти. Той стигна там, където искаше да бъде. Там, където всичко е любов. Там, където всичко е стока. Там, където всичко се продава. Там, където любовта е навсякъде. Там, където сърцата са навсякъде… Освен в човека. И там, където думите са излишни. Защото няма нужда да бъдат произнасяни…
Освен тези: понякога това, което означаваме с думата любов, може да е най-отвратителното нещо на света!
А, и не забравяйте да вземете пуканки. По огледалото ще дават трагедия.
П.П. Всъщност, преувеличавам! Снимах жигосаните ябълки миналата година… Но клеймото на любовта остана. И нейната дребна цена… в големите магазини!
Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно. Continue reading 
Изборите минаха. Е, все още ехото от тях достига до нас през сутрешните блокове на телевизиите или новините. Все още едни хора си играят на тука има – тука нема, в опитите си да задържат новото правителство с някакво крехко мнозинство. Да предположим, че кабинетът все пак се закрепи по-стабилно. И после какво?
