Влизай в храма!

Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието,

Вяра и маловерие

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 26 октомври 2020 г. Много и

Недочовек

Терминът е на православния психиатър доктор Боровских и означава недоразвит човек, като в понятието

Божи гробища

БОЖИ ГРОБИЩА Задушница. Вчера преди обед и ние отидохме на семейния гроб. Когато влизах в селското

Отдалечени

В житието на св. Иона Киевски (който го е чел, ще се сети) има

Финалната права

Мина известно време. Първоначалният шок отшумя като че ли. Все още срещам хора, които

Време за изпити

Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 3 август 2020 г. след Литургия и панихида за о. Сава Ахилеос

 

Живеем в апокалиптични, пределни времена, в апокалиптична атмосфера, която само този, който има проблеми с духовното обоняние, няма да усети. Божии човеци десетилетия наред ни подготвяха, че ще дойдат трудни дни, че епохата на приятните приказки ще свърши в даден момент. Покварата на човешките нрави ще стигне до своя предел. Св. ап. Павел ни казва и личбата, по която ще узнаем това. Той пише към Римляни в първа глава, че когато мъжете станат жени и жените станат мъже, тогава е началото на края. Кой го слуша това? Кой го вярва? Доскоро, когато го казвахме, ни се подиграваха. Кипърецът вярваше в сигурността на парите, на здравето си, на телесното псевдоздраве, без осветена или поне освещаваща се душа. Но без освещаваща се душа тялото е един подвижен труп. Да не влагаме много в телесното здраве, с множество предпазни мерки и да не забравяме, че тялото е живо, защото човекът има душа. Знаете много добре Кой влага и Кой взема душата, когато иска. Не когато иска владиката Неофит или вие, а когато иска Този, Който като Бог има власт над мъртвите и живите. Continue reading

Свещена война

Първото произведение, с което започваме литературата в осми клас, е посветено на Троянската война. Битките преди векове и хилядолетия са били нещо не толкова рядко. Всяко поколение момчета рано или късно се е сражавало с мечове, щитове, копия. За някои хора и днес войната в нейната гореща форма също е реалност. Ние обаче живеем в тази част на света, където хаосът на войната с бомби и куршуми е забравен от десетилетия. И това е добре от една страна. А от друга прекалено много сме се отпуснали и сме като сварени. Разпадаме се. Нищо жилаво не ни е останало в душите. Continue reading

Инфекция

Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш, нямаш шансове. То си живее там насред калчицата, уютно си му е в кирливата четинка, а ти само минаваш край него и ако му се вържеш на акъла да му отговаряш на провокациите, най-много да се изцапаш. Continue reading

Вдигнат юмрук или прободена длан?

Да останем още малко заедно… Не се знае дали не са минути преди раздяла… Ти говори, а аз ще те слушам. Ще си представим, че си ми брат, че си моя плът… И искаш да ми разкажеш приказка. За довиждане… И тъй, започвай, слушам те… Искам хубав разказ, пълен с поуки и отговори. Какви ли? Ето какви… Continue reading

Как станах бойковист

Знам какво рискувам, винаги съм знаел, обаче сърце не ми дава да си мълча. Ще ме заклеймят, ще ме нарекат всякакъв, ще ме махнат от виртуалния си списък с имагинерни приятели, но пак ще го кажа. Станах бойковист, защото съм жив човек и усещам промените в света. В Родината ни се случва същото, което навсякъде по света. Регионална особеност е, че ни управлява (ше) човек, който се изразява вулгарно. Ако сме честни, у нас повече от половината народ така си говори.

Continue reading

Никога повече бесилки в България!

Има ситуации, в които думите почти нямат стойност! Мълчи ми се, намирам смисъл и полза в онова, което умът произнася в своите скрити кътчета! И все пак, някои неща не могат да не се изрекат! Би било недопустимо! Преглъщах, преглъщах, но възмущението си остава в устата ми със седмици. Пиша чак сега, защото чаках да мине Богородичният пост. Простете… Continue reading

Понякога

Понякога човек сам си е виновен. Знам, че е трудно да се осъзнае това твърдение, все пак не идвам от миналото с машина на времето. Ясно ми е, че човек има вътрешна съпротива срещу такива подкопаващи устоите му изречения. Ето, аз например, никога за нищо не бях виновен. И на децата си съм им казвал – ако не сте вие, за какво да се боря, да ходя на работа, да се опитвам да живея порядъчно. Значи – те са виновните. Continue reading

Ако не дойдете на протеста…

От утре ви каня на протест. Нали това сега е модерно? Протест срещу беззаконието. Срещу безнравствеността и корупцията. Срещу мафията. Предупреждавам, че ако не участвате, ще ви помисля за страхливци. За хора, които знаят как да оцелеят, но не ценят живота. Извиненията са за безхарактерните. Помните ли кога участвахте в такъв протест? Или услужливо забравихте чия е вината за сегашното положение? Continue reading

Незабележимият протест

През средата на Малашевските гробища минава река. Когато не е безнадеждно кафява, в нея се отразява небето. Това е хубав символ. Показва, че има път за душите нагоре. Но е възможно някой да последва и обратната логика. Макар и за секунди, във водата небето изглежда веществено. Щях да напиша плътско, но точно тук плътта не тържествува. Светът обича такива миражи и им се наслаждава. Continue reading

Това, което не казах на последния учителски съвет

Уважаеми колеги, братя и сестри, приятели и съседи,

Това, което преживяхме от март до днес, е изпит, изпитание, тест, който показа много неща, изплуваха на повърхността много спотаявани качества и е редно всеки да си направи равносметката, защото още нищо не е свършило и предстоят много по-тежки дни. Още сме само в почивката след първото полувреме, а този мач ще има поне десетина, докато изплуваме от другата страна в прекрасния нов свят. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)