На 2 ноември се чества паметта на преп. Гавриил Ургебадзе – плакал през целия си живот с покъртителен плач! Неговата радост ви желая! Не просташката истерия на този свят, не кикота на забавленията, не тресящата се приповдигнатост на танците, не самоувереността на модата, не надменния взор на властта, не разхилената маска, зад която се крият провалите, не ироничното подхилкване на умниците, които никога не са разбирали истински важното, не предсмъртната нега на остарелите в похот, не… Желая ви радостта, която идва, след като Христос попие сълзите ви! Колко трябва да се плаче за това? Не зная! Колкото трябва! Да, трябва много да се плаче, струва си! Continue reading →

Срещал съм около ковчезите какви ли не хора – праведници, молитвеници, атеисти, непукисти… Ние живите сме всякакви. Но покойните винаги са едни и същи – притихнали, очакващи помощ, близки… „Като ме гледате да лежа пред вас безгласен и бездиханен, заплачете за мене, братя и другари, сродници и познати…“ (стихира от Опелото). Казано е: заплачете, а не смейте се, хилете се или лигавете се… Continue reading →

Ние живеем в бъдещето. В свят без огради и ограничения. Църковният двор е в парка. И целият парк прилича на църковен двор. Няма дори храстчета, които да ги разделят. Границата между Белгия и Холандия е по-видима. Дружба си има свой Шенген. С езеро в средата. Continue reading →

Има едно разпространено мнение, че не бива да обръщаме внимание на богохулствата, които ни обграждат – били те кощунства по телевизията, проповеди на лъжеучители или друго. Едва ли не така сме им правели реклама. Вместо това, като християни, трябвало да притежаваме нещо като духовна елитарност – да оставим нечистия поток сам да изтече, където му е мястото. А ние да си даваме вид, че не го забелязваме. Да не си правим излишен труд и да не разваляме добрия си обществен имидж за нищо. Вярно ли е това? Continue reading →

Нещо фатално се е случило в нашата Родина. Тя е избягала от себе си. Превърнала се е в своя противоположност… 

Ще ви върна към една случка от “Под игото”… Доколкото “иго” изобщо е съществувало. Вече не вярваме в това, за което говори Вазов. От книгата му е останало само “под”. И в това “под” живеем сега… Добре си живеем, дума да няма! И още по-добро предстои… Continue reading →

Има някаква част от народа, която не е като народа. Има някакви интелектуалци, които не са като останалите интелектуалци. Има някакви пишещи, които не са като останалите пишещи. Те са „елит“. Самоназначен. Самопризован. Самопрославен. Между него и останалите хора има пропаст. В тази пропаст пропадат много неща. От нея се образува такова силно течение, че полека тя ще погълне цяла България. Бездните в човешките души са по-големи от малките държави. Да знаете! Continue reading →