Цената

Жо сюи Жоковѝч - що няма такава мантра днес? Бащата на тенисиста рече нещо, което

Неокрадимото

Свети Йоан Колибар - 15 януари  Като дете св. Порфирий Кавсокаливит едва четял. Сричайки успял

“Дзън християнство”

Ако има нещо, което крещящо да противоречи на празничния дух на Рождество Христово, това

Криминале

Видяхме се и днес с моя приятел - стария гробищен аристократ Ушакис. Още отдалеч

Трикове и модели

Господин Пимпирев дали принадлежи към някое т. нар. тайно общество? Забелязвам закономерности в пропагандата.

Старите млади

- Е, как си, младеж? - подвикна ми още отдалеч моят приятел, старият гробищен

Изяж това писмо

През последните дни много приятели ми писаха разтревожени, че не могат да си обяснят

Вопъл изпод лавата

Излязоха първите „резултати“ от масовото тестване на деца от първи до четвърти клас в

„И нека се молят“

История и акатист на иконата „Държавна“ Иконата на Божията Майка, наричана “Държавна”, била явена на

Гордыня и радикализация

На руски за българската дума гордост има две думи – гордость и гордыня. Второто е това, което ни пречи на всички нас да бъдем праведни. И с което трябва предимно да се борим. Ясно става, че да се преборим със световната неправда в този свят нямаме шансове. Навярно винаги е било така, но времето ни е характерно именно с тази си особеност. Личната борба със себе си.

Continue reading

Вкъщи

Попаднах (без да искам) на интервю с изтъкнат наш… Трябва да е писател. Поне като такъв го представя друг изтъкнат наш писател. Заел поза на стар неразбран мъдрец. Не съм го чувал. И мислено се зарадвах за това…

Какво може да сподели такъв (изтъкнат) човек във време на криза? Когато ближните му страдат, когато умират, когато са объркани, противопоставени, отчаяни, озлобени, уплашени… Предполагам, че се сетихте. Споделя по (не особено) изтънчен начин отвращението си от българския народ. Нарича го “селска мома на световния площад”. А България – “страна на врачките”, позволила си (моля ти се) да не харесва Истанбулската конвенция и Сорос… Continue reading

Чиба!

Този път моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ме посрещна странно. Изтича до мен и започна нахално да души чантата ми. Едновременно с това си мрънкаше под носа:

– Я?! Какво има тук? Какво, де? Я, дай да видя!

Дръпнах се нервно:

– Остави ме! – подвикнах. – Не ми е до твоите игри. Тъжен съм и съм уплашен! Continue reading

Не ви слагат каишка, нали?

Някои новини леко ме стресираха. Затова отидох за съвет при моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Разказах му накратко какво се случва отвъд оградата. Сигурно се сещате, че той помълча известно време. После заговори:

– Знаеш ли как се опитомява куче? Не е лесна работа. Каквото и да му казваш, види ли поле за бягство, не го търси повече. Затова първо го държат затворено вкъщи. Така постепенно се примирява с командите на стопанина. И че четирите стени са неговият обичаен свят. Въпреки това се радва, когато го изведат навън. И пак би драснало нанякъде. Затова му слагат каишка. Тя е неприятна. Дърпа го, души го, понякога хапе със зъби, опитва да я скъса. Но полека свиква. Идеята на дресировката е да го накараш само да ти носи каишката, за да му я сложиш. Да маха с опашка, да се чувства щастливо от това, че ще го вържеш. Когато това стане, работата е свършена. И скоро ще може съвсем без каишка. Тя се пренася в главата на кучето. И то върви там, където му кажеш, на определеното разстояние, без да го връзваш. И ако случайно се разсее по нещо навън, достатъчно е да го повикаш и ще притича. При всичко това, четириногият чувства, че е свободен и сред приятели. Защото го хранят добре и от време на време дори го галят. Водят го редовно на ветеринар. Дават му профилактично хапчета за обезпаразитяване, за да не пипне някоя лоша болест. Това е здрава кучешка радост.

– Ама, Ушакис, аз питах за нещо съвсем друго! – подхвърлих ядосано.

Но той вече беше набрал скорост в думите и не искаше да спира:

– Ако пък някой приближи хранещия го стопанин, започва да лае! Така се отблагодарява за килимчето в краката, на което спи… Но най-интересно е когато му хвърлиш пръчка. Така се разбира дали е опитомено докрай. Оставяш го да тича, а то взема дървото и го връща, за да му го хвърлят пак. И дори подскача във възторг…

Кипнах:

– Споделих ти сериозни проблеми, а ти ми дрънкаш някакви врели-некипели! Опитай да бъдеш сериозен!

Усмихна се горчиво:

– Винаги съм бил свободен. Избрах да живея тук, в центъра на гробищния парк, където домашните кучета не идват. В някаква степен аз съм много по-ограничен от тях! Но от своите желания, а не от каишки. Разбираш ли?! Сам съм избрал към какво да бъда привързан… Връзките на любовта ме държат все тук, около храма! Обичам да го гледам и затова обикалям наоколо. И къщичката ми е точно срещу него… Само за едно нещо ми е малко мъчно. Не мога да влизам в църквата, защото съм куче… Тя е направена за хората. Да се въздигат към Бога в нея. А вие можете да влизате в храма винаги, щом поискате. На вас никой не ви слага каишка! Нали?

Чак сега разбрах накъде бие. Този път аз мълчах. Но не за да си събера мислите. Просто не знаех какво да кажа… Той не ме остави, а повтори:

– Вие можете да влизате в храма винаги, щом поискате, нали? И никой не ви слага каишка?

Реших да гледам упорито встрани и да не отговарям. Но той се беше вторачил в мен. Накрая промълви:

– Харесвам те! Казват, че се свиква… Дано се паднеш при стопанин, който ти мисли доброто… Макар че… Ако не те пуска в храма, колко да е добро това, което ти мисли, човече…

Психотероризъм

Трябва да се разглеждат фактите. Догадките и изводите от тях са си лично дело и не може да се обсъждат без риск от обвинения в “конспирации”, все едно е някаква тайна съществуването на невидими управници на видимия ни свят. Не е тайна. Но се съгласяваме да не навлизаме в недоказуеми територии и да се придържаме към това, което е очевидно за всички. Continue reading

За някои особености на новия свят

Човечеството е страдало от какви ли не епидемии и пандемии в историята си. Но никога досега не е влизало в капана на принудителната грижа за здравето. Никога досега не е била създавана идеология като днешната – за да си част от обществото, трябва да позволяваш да правят всичко с теб. Ако не позволяваш, вън от обществото. Новата доктрина е безкомпромисна. Чака скока във “видимите” технологии, когато ще бъде и съвсем равнодушна. Роботите не изпитват чувства. Онези, които ще ги управляват, за да управляват чрез тях човечеството – явно също. Не изпитват. Чувства. Continue reading

Ушакис и спрялата промяна

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ.

– Ушакис, – подхвърлих му небрежно – винаги си говорим за нашите проблеми. Хайде веднъж темата да си ти. Кажи ми (например) от какво се страхуваш? Изглеждаш курназ куче. Видял си тук толкова страшни картини и въпреки това си спокоен, уравновесен. Останало ли е нещо, което да те плаши?  

Погледна ме изпитателно и помълча малко (според обичая си). Continue reading

Моята първа среща с Ушакис

Постоянно слушам разкази за стария гробищен аристократ. Затова се примолих на попа да ме вземе един път с него на Малашевските гробища. Не чаках дълго – появи се панихида и тръгнахме. Подготвих се предварително като за първа среща – купих от близката кръчма “Параклиса” топло кебапче. Заварихме Ушакис, както винаги, между администрацията и храма. Играеше си с топка от смачкан мазен вестник. Мъжът ми бързаше, затова направо го попита:

– В коя посока е 47 парцел? След моста наляво или надясно да завия? Continue reading

А не до контейнера…

Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1

Докато вървиш из гробищата, често можеш да се натъкнеш на една потресаваща гледка. Разбира се, там потресаващите неща са много, но тази убягва на мнозина… Хората постоянно изхвърлят кръстовете на своите покойници, заменяйки ги с мраморни плочи. И понеже им е неудобно да ги забодат в някой контейнер, оставят ги отстрани. Както се прави със старо палто или износени обувки. Може пък на някой сиромах да му потрябва. Оставаш с впечатлението, че вече никой не иска кръстовете на своите предци… Continue reading

доц и проф

Всеки ден българските новинарски медии пускат като по команда задължително по няколко текста по актуалната за епохата ни тема. Като по часовник – пет до десет текста, в зависимост от натиска и активността, която им диктуват. Съшито е с бели конци. Черен парцал с бели конци. Трябва да сме малоумни, да сме средностатистически потребителски равнодушни блейки, за да не го забелязваме. Обаче 80 % от хората го забелязват, за изненада на журналисти и пропагандисти. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)