Един гъдулар свири под ноемврийския леден дъжд. Пуснете му два лева в мократа кутия.
Рабът Божи не е роб. Той е свободен човек. А робът не носи отговорност. Делегирал
Разговор с Красимир Каменов за Времето на поста, БНР - Видин
Аналоговата технология пресъздаваше света по-вярно. Аналоговият фотоапарат е по-точен от цифровия, защото при претворяването
Хубаво казва Радичков, че хората си личат по огъня. Добрите оставят след себе си
Страшно е. По-страшно от 1980, когато лозунгите бяха навсякъде. Тогава нещата бяха идеологически, ужким.
Като цяло гледам с умерено равнодушие на пропагандната запъхтяност преди избори. Не съм дете,
Правата на човека - такъв е изразът. Правата ги свързаха със задълженията, за да
Паметникът на съветската армия, както и всички подобни паметници в Европа, имат една единствена
Шиши е по всички екранчета. Най-любима дума напоследък му е хората - той работи
В един смешен филм на Кустурица има една кинематографична (литературна) фалшификация - че българите
Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега
Плочките в България много често са криви. Надигнали са ги корените на някое здраво дърво или “майсторите” са си оставили ръцете, различни причини има. Вървиш си по тротоара съвсем спокойно, стъпваш си кротко и плочката “плюв”, облива чепиците ти. Зависи какъв дъжд е валял. Дъждове всякакви в Родината ни напоследък. Continue reading
Един случаен човек, нарочен за министър-председател, използва метафорично по телевизора думата, за да намери оправдание за пакостите, които се готвят да сторят. В този преносен смисъл “реципрочен” означава “съотносим”, “в същата степен”. Хванах се за нея, защото освен нея те друго си нямат. И искам да задам няколко въпроса, свързани с моралното и юридическо престъпление, което българските днешни нещастни министри се канят съвсем скоро да извършат. Continue reading
В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Напоследък съм толкова уморен, че нямам желание да пиша дълги текстове. Но пък и да се мълчи не бива. Continue reading
Векът е разглобен – казва принцът на Дания. Това някъде в Средновековието се било случило според Шекспир. А днес вече е сглобен векът. Подредиха си го, още малко им остана. Сглобка след сглобка. Сглобяването е процес обратен на творчеството и имитиращ творчеството. Continue reading
Сега ще ви припомня едно от Божиите чудеса, явление от света около нас, което е свидетелство за Божия замисъл. Думата “рекурсия” се ползва най-вече в математиката, но и тази естествена наука е също в списъка с чудесата и може много нагледно да ни обяснява “с ябълки и круши”, че животът ни е смислен и целенасочен. Continue reading
Всичко унищожиха. И продължават. Няма да се спрат до края. Вчера съседът вика хайде с мен за риба на реката. Той е на 74, има джипка стара хонда, спи в нея, като иде за цяла нощ, аз си взех палатката, че от похода не е ползвана, да видя дали ще мога да поспя така навънка. Понякога спя дълбоко. И не сънувам. Друг път сънувам неща, които не искам да ви разказвам. Continue reading
Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за измерване скоростта, с която градът погива. Всеки ден гледам пълни вагони с разплули се на седалките млади мъже и стоящи прави жени и възрастни хора. Малцина си дават сметка, че това е картина, унижаваща общото ни достойнство. Свикнали сме с всичко… Continue reading
Сигурно се питате как ще спят довечера депутатите, които избраха правителството? Няма ли да ги гризе съвестта? Категорично ви казвам: ще спят сладко и спокойно като бебета! Като пеленачета, които нямат никакви грижи, освен дали са гладни или им се пишка. Може през последните дни да са имали някакви смущения в съня, защото никога не се знае знае ли се. Току-виж морето не се закваси и нещо с кворума се обърка, а после да им дърпат ушите. Но точно днес тези проблеми отпаднаха. И не бива да се разчита на съвестта. Тя има действие върху човека само до определен момент. После деградацията я превръща в нещо като чистачката в парламента. Нито знаеш името й, нито те интересува. Не я уважаваш, нито я презираш. Просто не я забелязваш. Свикнал си да живееш в нравствена свинщина и дори никой да не чисти, пак ти е уютно и спокойно. Continue reading
Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”. Чак в последните дни ми просветна… Помните ли я?
“…Аз съм черна пенлива история,
приличам на чаша студена вода.
Имам реклама, имам поклонници,
в сърцето си нося гъста мъгла.
Йоп-оп-оп-оп, ала-бала,
йоп-оп-оп-оп, ала-бала…”
Тия думи от края на 80-те към днешна дата звучат направо пророчески. Последният човек съм, който трябва да обясни какво е “ала-бала”. А и едва ли е нужно. Но, за другото си струва да поговорим… Continue reading
Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, дори в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности! Continue reading
