И ние мълчим…

Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не

Снимката, която изтрих

Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи - конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи,

“…I hate you!”

Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по

Живот в живота

Ние сме консуматори на живот! Ядем го, пием го, разклащаме го в похотлив танц,

Най-българският ден

Ако в календара има дата, която да бъде определена като най-българския ден, това безспорно

Безлики

Слънцето изгрява и залязва... Това не е някакъв негов каприз. То си е там,

Новата любов

Цялата беда е в това, че открихме нов път към любовта, непознат за светиите.

“Па шта си ти?”

Па шта си ти? - такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец. Па шта си

Времепроводчици

Преди да станеш свещеник е нужен нещо като преходен период. Не може тази вечер

Като пяна

Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е човек, който е бил част от дадена общност. Споделял е проблемите й. Обичал я е, поне привидно. А после се е отказал от нея, заради някаква лична изгода. В нашия случай става дума само за ползватели. Няма място за сантименти и остарели термини като “любов” и “Отечество”. Изгодата е баща, майка и изгора. А всеки знае, че тя изисква гъвкавост към използваните обекти. Continue reading

Нарисувай ми унижение

Нали помните как Малкият принц се приближил до летеца и казал: “Моля… Нарисувай ми овца!” Нещо подобно се случи и с мен. Старият гробищен аристократ Ушакис ме издебна при едно посещение на Малашевския парк и подхвърли:

– Моля… нарисувай ми унижение?

Опитах да отговоря дружелюбно:

– Не рисувам добре… А и за какво ти е точно пък такава рисунка?

Поклати глава:

– Виж, аз съм бездомно псе и знам какво е да те съткат, гонят, псуват, пренебрегват, газят, ритат… Да хвърлят камъни по теб… И все пак… Искам да видя човешкото унижение и да го сравня с кучешкото… Наречи го научен интерес… Академичен експеримент… Continue reading

Тънка червена линия

Отец Серафим Роуз е един от най-влиятелните и мъдри наши съвременници и православни праведници. Достатъчно е да го чете човек, за да се ориентира в обстановката. И като Божие свидетелство той е дошъл на света точно в тази всеядна и жестока Америка. Но именно поради своята смирена и непоколебима, твърда позиция в защита на чистата вяра него не го обичат либералните ни демократични умове. Continue reading

Да прецакаш мечта

Гледах интервю с един от малкото съвременни български актьори, които харесвам. Вероятно стар, но хубав разговор. Ироничен, тъжен, сериозен, дълбок… Рядко дават такива неща по телевизията. Още по-рядко това се случва по инициатива на водещия… Най-рядко пък известен човек говори с любов за народа си… Сега е модерно известните да се дистанцират от своите, като от прокажени… Всъщност, не… Като от болни от грип 19. “Много те обичам, но задължително стой далеч от мен, докато не се излекуваш от селската си кашлица!” Така звучи днешният VIP-патриотизъм… Случаят не беше такъв и това ми се понрави. Дори актьорът сподели, че мисли българите за чувствителни и състрадателни. Вярно ли е?     Continue reading

Управлението на сопчетата

СОП – специални образователни потребности. Децата, които са със СОП, ги наричат разговорно на село “сопчета”. Не е обидна дума, идва от съкращението просто, така че децата с такива потребности да не ми се сърдят, задето ще ги сравнявам с български политици от последно поколение. Макар че може и да е обидно. Аз не бих искал да ме сравняват някога с недоразуменията от ПППП. Continue reading

Моите деца

Те живеят с мен – в училище или у дома. И им влияя. И на собствените ми, и в даскалото. Смятам, че не съм имал по-отговорна задача в живота си от тази. Смело поех ангажимента да съм учител и смело заявявам, че ако Системата не ме изхвърли поради несъответствия в характерите, ще продължа да го правя. Няма да се откажа до края. Continue reading

Едноклетъчни

Зелената еуглена и чехълчето си приличат по форма. Амебата е малко по-различна. Еуглената за разлика от чехълчето има само едно камшиче за придвижване, а при чехълчето това се осъществява чрез реснички. И колкото и да са прости тези едноклетъчни организми, все пак те разполагат с доста подробности, както може да се види и на приложеното горе изображение. Continue reading

Оплаквачки

Веднъж моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис – ми сподели:

– Знаеш ли, след толкова години, прекарани тук, между парцелите, все още има едно нещо, което ме разтърсва…

– Охо, мислех, че си видял и свикнал с всичко! – учудих се. 

– Да, видял съм… Но ти не ме разбра… Разтърсва ме и не мога да свикна, защото ме отвращава…

– Кое? – опитах да съм съпричастен.  Continue reading

Бигири-бигири?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:

– Бау! 

Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава: 

– Ба-ба-ба-бааау! 

Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:

– Бигири-бигири?

Беше въпрос, на който отговорих категорично: 

– Бигири-бом-бигири! 

Изведнъж приятелят ми посърна: 

– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя! 

– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение!  Continue reading

Подлезът на нашите мечти

Нима наистина не разбирате?! Въпросът изобщо не е във войната! Не е в Русия или Украйна! Не е в маските и ваксините! А в това докъде ни доведе т. нар. преход. Политици, финансисти, експерти, леви, десни, чугунени сърца и гумени глави… Шоу-програми, просташки смешки, богохулства, кючеци (само когато сме пияни, иначе не), порочна чалга и порочен хип-хоп речитатив. Надежди, отчаяние, възторг – “този път ще се оправим” и отново отчаяние. Дълбокомислени писатели, които разказват за коса, която расте навътре. Философи, които знаят кой трябва да умре, за да се оправи светът… И още много… 30 години вървене. Стигнахме там, закъдето репетирахме дълго време. Днес е денят. Дом, мил дом! Нашата Обетована земя е подлез, в който се бием и си крещим като животни. Заради България? Не! Заради злобните мисли, които някой чужд е поставил в главите ни като “справедлива” кауза… Просто нямаше как да останем върху родната земя. Твърде дълго сме пътували надолу, за да се пердашим и псуваме един друг на повърхността. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)