Има едни невидими червени линии, които не бива да бъдат преминавани. Пресичането им превръща кроткия във воин, смирения – в заповядващ, тихия – в крещящ. Има неща, които не могат да бъдат приети спокойно. Има предизвикателства към равнодушието, които трябва да бъдат последвани. Има…
Има ли? И кои са нашите невидими червени линии, които могат да изгонят институционалната полярна зима от сърцето на България? Парите? Не са парите. Взеха ги, видяхте, че нищо не стана. И без пари се живее някак. Родината? Някои софийски квартали изглеждат като след война. Да не говорим за селата. В България имало ли е война? Или съм пропуснал нещо… Някой ни е обстрелвал с безчувствеността си. Направо ни е премазал.
Родителите… Нямат време. Трябва да работят. Я за хляба, я за да станат успешни. Египтяните давали много работа на иудеите, за да забравят за Бога.
Добре, поне децата могат ли да бъдат наречени невидима червена линия? Българинът може да е всякакъв, но децата си обича. Така казват. А душата си обича ли? Чудя се как всички се правим, че не забелязваме проблема. Душите на децата ни са в зловеща опасност. В почти всяка детска градина, в почти всеки начален курс надзърта я йога, я паневритмия, я секта, а напоследък и някоя камера в тоалетната… Крадци на детски души и тела. И ние какво? Свикнахме. Нормално е. Дойдоха една шепа “нормални” и ни обясниха, че основният проблем е във вероучението. Че децата не трябва да знаят за Христос. Иначе за Буда, Вишну, Дънов и кой ли още не – няма проблем. Намира се финансиране за всякакви лами и гурута. Защото са куул. Защото са над нещата. Защото са духовни. Защото са екологични. Защото не са традиционни. Не са досадни. Не са скучни. Не са…
Знаете ли какво стана с нас? Тези нови “нормални” ни надвикаха. Купиха ни. Излъгаха ни. Преодоляха болката ни. Инжектираха ни равнодушие. Прецакаха ни. И събират децата като стока от хипермаркет. Продават я. Продават душите им. Продават телата им. С нас се случи това, което пише в Псалтира: “…но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела… и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв; оскверниха се с делата си, блудстваха с постъпките си. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие…” (Пс 105:35, 37-40)
В злополучната петроханска секта, (или както там коректно я наричат) са си имали стая-капище. Провеждали са всеки ден по няколко часа духовни практики. Но иначе, докторант по богословие се похвали, че двадесет пъти бил ходил в тая хижа, познавал и покойния лама и всичко било наред. Що за човек трябва да си, за да мислиш, че всичко е наред в това капище? Какво сърце трябва да носиш? С какви очи трябва да гледаш? Богослов! Християнин!
Пари им пращали. А не се ли сетихте, че имат нужда от духовна помощ? Няма как да се сетят, защото самите спонсори са духовно бедстващи. И сега, когато дойде смъртта, взе и едно дете, никой не е виновен. Колко деца трябва да умрат, за да станем ревностни по отношение на духовното и телесно здраве на децата си? Колко? 5? 10? 20? Кажете колко? Къде е тънката червена линия, в която ние ще надвикаме новото “нормално”? И ще му кажем: “Махайте се от детските градини с порочните си духовни практики!” Кой е моментът, в който ще се сетим да повторим думите на свети пророк Илия: “Нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акронското божество?” (4Цар 1:3) Нима в България няма Бог, та ми влачите и легитимирате всякакви носители на бесовски учения? Или като минимум се правите, че не ги забелязвате.
Обаче… Има известна безнадеждност в ситуацията, в която се намираме. Поне да чувахме искрена православна проповед, която да е алтернатива. Но “няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.” (Пс 73:8) От първия по чест православен престол, който трябва да бъде фенер и да разпръсква Божията светлина за всички ни, се чува: “В центъра на всяка религиозна традиция стои самото свещено – върховната абсолютна реалност, която се изразява по различни начини – като Бог, Аллах, Брахман или като лъчезарна пустота. Тази реалност не е абстрактен принцип, а основа на общността на битието, която обединява всички неща чрез любов, състрадание и милост.” Сега да ми обясни тоя “пръв без равни” как се обединява светата Литургия с лъчезарната пустота на Петрохан? Лъчезарната пустота, която убива и тела, и души! Ще се опустошаваме ли до смърт? Аз, като обикновен свещеник, какво да казвам на родителите? Да се безпокоят ли или да не се безпокоят? Да не би в България и по света всичко да е наред, пък аз излишно да се напрягам?
Сега обвиняват хората по социалните мрежи, че говорят без да са компетентни. Компетентни или не – не ги упреквам. Не разбирате ли? Те викат по този начин за помощ. Какво друго им е останало, като всички “компетентни” мълчат, лъжат или си вършат работата зле. А противниците на децата им изпращат една след друга своите словесни ракети – добре организирани и добре платени.
Не разбирате ли, че работата е станала на живот и смърт за цяла България? И то въпрос на вечен живот и на вечна смърт. Душата на България я разстрелват хладнокръвно. На колене. Вероятно и със смях… И това ще се случи, ако не превърнем виковете си на болка в молитва. Само с дране по площадите не става. Пробвахме десетки пъти. За какво ли не. И ако ние, които имаме благословението от Бога да говорим за Него, продължаваме да мълчим и да се правим, че това нас не ни засяга… Е, винаги можем да изпеем на нечие опело “со святими упокой”, даже и на такива от лъчезарната пустота. Дето се вика, няма да е за пръв път. Само един въпрос е останал – когато погребваме България, кой ще плати опелото…
– Кое според вас е най-важното изречение в Евангелието?
17 години свещенство! А след няколко дни 50 години живот! Това си е повод за равносметка! И за проповед! Трудно се пише такава проповед! Можеш само да бъдеш искрен…
Добре, де… Знам, че така не се говори. Че не се казват проповеди като тази. Ама седмицата така тръгна… Не само при мен…