Беседа на Неофит – митрополит на Морфу, 4 май 2020 г.
Това изкушение, което сега имаме с т. нар. коронавирус, каквото и да представлява той, е изпитание за християните, първо за нас, расоносците – патриарси, архиереи, свещеници, дякони, певци, монаси, и след това и за вас – вярващите, които продължавате, въпреки цялата пропаганда, да идвате на тези толкова хубави Вечерни (текстът е проповед от 4 май – в навечерието на празника на света великомъченица Ирина и на свети Ефрем Нови Чудотворец), които имат вкуса на Възкресението, които имат радостта на Възкресението, славата на вечния живот. Това, което изживяхме тази вечер, е част от едно предвкусване на вечния живот. Ако дойдете и утре на св. Литургия, ще вкусите повече от вечния живот. Ако се причастите, ще вкусите още повече – 
ако се причастите смирено и с чувство за греховност, а не с оправдание, че това е ваше право. А понеже Ти, Христе, искаш да се съединиш с мене, и аз, окаяният, се осмелявам и идвам да се причастя със самото Тяло и самата Кръв, които победиха смъртта, греха и дявола. И тогава идва велика благодат – и в тялото, и в сърцето. И ако някой има зараза (μολυσμος е старогръцка дума, означаваща и сквернота, от глагола μολυνω – заразявам, μολυνση е зараза, инфекция на новогръцки – бел. преводач), телесна или духовна – тя изчезва. Но ако пристъпваме към св. Причастие небрежни, неподготвени, несмирени, неопростени, така, по обичай, защото празнува селото ми, ще отида да се причастя! – тогава нито душата ни ще празнува, нито тялото ни. И вместо да се активира благодатта на Светия Дух, която е в сърцето ни от момента, в който сме били миропомазани и запечатани с печата на дара на Светия Дух, 
ще се активира нашият грях. Ще отидеш да се причастиш и вместо за опрощение на греховете, ще се активира грехът и даже ще се разболееш. Както питат някои: Ама няма ли да се разболея? И християните се правят на апологети на Христос. Отговорът на въпроса дали ще се разболееш (но не заразен от св. Причастие – бел. преводач) е: зависи как се причастяваш, с каква подготовка се причастяваш, защото, както казва св. ап. Павел в апостолското четиво на Литургията на Велики Четвъртък: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (I Кор. 11:30). Защото се причастяват недостойно, небрежно, а ние напразно се трудим и обясняваме, като говорим и по телевизията, за да кажем как стоят нещата със св. Причастие. Continue reading
На някого може да му се стори, че животът на св. Георги е стара история за минал героизъм. Всъщност, както и всички светии, този велик мъченик е наш съвременник. Защото е приел в себе си Бога, Който е над времето и пространството. Защото Истината винаги е по-голяма от времето. Животът на св. Георги е и наша лична история, доколкото е изобличение на дребнодушието ни и липсата на духовна амбиция. Ако искаме да празнуваме истински паметта на светеца, трябва да погледнем този факт лице в лице. 
Векът, в който живеем, по общо признание, е непредвидим, несигурен и труден. Живеем в епоха на постоянни промени и интензивни процеси, които много пъти предизвикват в нас вцепенение, тревога, понякога и страх. Милиони хора на Запад чувстват, че са затворени в един глобализиран задушителен модел на живот, който ги третира като бройки, а не като личности и свободни същества. 
Признавам, че ми е малко мъчно за миналото. Ще кажете, че беше вчера… А все едно е било преди 100 г. Един друг свят, в който всичко беше различно. Иска ми се да ви припомня за него, преди да са ви казали, че той никога не е съществувал.
Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в главите ни през последните седмици, все повече надзърта едно лице с маска. Всъщност, маската вече не е на устата му, а нагличко виси под брадата. Това е лицето на страха. Той настоява да ни се представи като диригент и кукловод, като лекар и милосърдна сестра, като старец и богослов, като единствено възможен изход. Струва ми се, че му отделихме малко време и той използва това като наша слабост. Не го извадихме на слънце, защото разходките навън са забранени. А в тъмното, пред компютъра или телевизора, страхът е храбър като лъв. Дори и по коридора към тоалетната използва калцуни – хем за безопасност, хем да може тихо да се промъкне зад гърба ти. Страхът е професионален нашепник, чиято печалба е да бъде до теб и да те следи, да те контролира и да донася за теб… 
