Ние всички се стремим към вечността… Но не в този момент, по-късно. Времето сега
Плочките в България много често са криви. Надигнали са ги корените на някое здраво
Един случаен човек, нарочен за министър-председател, използва метафорично по телевизора думата, за да намери
В началото исках да напиша само едно изречение. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРЕВАРВА НА
Векът е разглобен - казва принцът на Дания. Това някъде в Средновековието се било
Сега ще ви припомня едно от Божиите чудеса, явление от света около нас, което
Всичко унищожиха. И продължават. Няма да се спрат до края. Вчера съседът вика хайде
Имам чувството, че метрото в София е направено, за да служи като уред за
Сигурно се питате как ще спят довечера депутатите, които избраха правителството? Няма ли да
Признавам, че досега не я разбирах много тая песен на адашката Милена и “Ревю”.
Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от
“Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?” Задавали са ми този въпрос от прочутата реклама на
“…Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!” (Лука 13:34)
“…И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!” (Лука 19:41-42) Continue reading
По един начин боли тялото. По друг душата. Болката е дар от Горе. Всяка една. През април, май и юни миналата година ме боля тялото. Изкривих се. Ходех на една страна и не можех да живея нормално. Откриха ми дискова херния. Душата крива и тялото криво. Continue reading
“Преди всичко не вреди”. Това е основен принцип в медицината, заявен още в древността. Continue reading
Запазени са думите на светците за хората-мухи и хората-пчели. Онези, които виждат само лошото у другите и търсят само лошото около себе си, са оприличени на мухите. Другите, които виждат лошото В себе си, а не го забелязват у другите и не осъждат ближния, разбира се, са пчелите. Continue reading
Кондак 1
На пречудния Божи избраник Никифор днес възпяваме похвални песни и принасяме всеумилни молитви. А ти, отче досточудни, от всякакви болести и скърби избави нас, които в умиление всеусърдно зовем:
Радвай се, преподобни Никифоре, избавящ ни с молитвите си от страсти и недъзи.
В крайна сметка, всичко е затова – да видим другия, да го почувстваме, да го прегърнем – от душа до душа. Да бъдем съпричастни с него, със страховете и надеждите му, с обикновения му делник, с празника му… Да попътуваме заедно по очуканите друмища на овехтелия свят… Ако не можем това, то поне да не му се надсмиваме, да не го ругаем, да не очакваме да ни е прислужник, да не чупим крилата му… Изпочупили сме един на друг крилата си… И знаете ли защо?! Просто можем да си го позволим… Continue reading
Не съм учил богословие, за съжаление. Учил съм филология, обич към Словото. Което пак не е малко. Разбират се много неща в процеса на ученето. И най-важните естествено не ги съобщават в прав текст, а трябва да се досетиш за тях. Continue reading
Те не се срамуват. И това далеч не е най-лошото. Въпросът е, че не се срамуваме и ние.
Християнинът не може да е равнодушен. Може да е всякакъв друг, но не и равнодушен. Ако е забравил копнежите на любовта си, вече е победен. Дори нещо повече от победен. Защото врагът не иска просто нашата капитулация. Опитва се да ни доведе до жалко състояние. До вид на гротеска. И после да ни покаже на Спасителя – доброволно унизени, гледащи през Разпятието като в нищото. Continue reading
Толкова думи се изприказваха напоследък. Всякакви думи – конкретни, коректни, ангажирани, политически, геостратегически… Речи, изказвания, пропагандни клишета. Думи, изпромушили се иззад мазни усмивки и думи, изстреляли се изсред стиснати устни. Думи с изгубена стойност и думи с двойно изтърбушен смисъл. Continue reading
Минавам днес покрай едно лъскаво заведение. Външната му част оградена с храсти. А по тях огромни паяжини. В първия момент не се сетих защо е това. Но като погледнах в дворчето, всичко ми се изясни. Близо до най-хубавите маси – о, забавление на забавленията – стоеше изправена кукла на смъртта. Както си трябва – озъбена, с коса… А до нея – капак от ковчег. Continue reading
