Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (3 част)
***
Когато човек вижда нещо, да не съди. Добре, с постъпката не съм съгласен, но не зная другият как го е направил, какви облекчаващи обстоятелства има, как може да е изкривен случаят. Не можем да знаем.
***
Веднъж бях в двора и се молих и заплаках. В килията на папа Тихон.
Чувам някой да вика. Беше минал през оградата и беше влязъл на двора. Веднага щом го видях, хукнах към килията, да се избърша с някоя салфетка да не ме види така.
– Не го очаквах от вас! Да ядете риба в такъв ден! – започна да вика. Беше и официален богослов. – Паднахте ми напълно в очите!
***
Така човек да улавя себе си в някои случаи и когато има изкривен помисъл, да си казва: ела тук, тогава не беше ли помислил едно, а се оказа друго? Другият път същото?
Така човек да се опитва винаги да влага добър помисъл. В света човек си пати един път, втори път и след това като отбрана започва да проявява лукавство. Но тук, където средата е различна, няма причина. Трябва да влагате добри помисли. Веднъж разбойник искал да обере манастир. Една монахиня го видяла върху стената. Леле, затворихме аввата навън! Започнала да бие камбаните. Тичайте, сестри! Аввата! Затворихме го навън! Втурнали се всички да го посрещнат, със свещи и почести, той изгубил ума и дума. Да му мият и нозете. Вземат и легена с вода, с която аввата си миел нозете, занесли го на една болна монахиня, тя даже се излекувала.
Разбойникът загубил ума и дума. „А аз дойдох да сторя зло“. Накрая се изповядал.
– Добре, геронда, такава сила ли има добрият помисъл?
– Да, да, променя и другите. И другият извлича духовна полза.
***
Ако човекът обича Бога, след това обича и дома си, и съседа си, и съседа на границата и по-далечния съсед. Ако не обича Бога, не обича нито съседа, нито никой. След това човекът започва да е движен от лична изгода. Ще създам отношения с този, за да ми помогне в еди-кой си случай, ще създам връзки с еди-кой си, за да имам полза в това и в онова.
***
– Разхлабили са се няколко болта и се нуждаят от затягане. (смях)
– Къде съм се разхлабил, геронда?
– В помисъла, бре, помисълът идва и ти отваряш вратата леко. За да видя крадеца, казваш, след това подхващаш разговор с него, вкарваш го вътре и след това те краде. Вместо да го изгониш, веднага щом дойде, ти сядаш и правиш цяло изследване с него (с помисъла).
– Ако иска човек да среже една верига, взема чук и бие с него.
– Духовните вериги как ги режат?
– Удряш и ти, малко обаче, така халките се стягат повече вместо да се скъсат.
– Как удря човек, геронда?
– Как удря!!! Ще ме побъркаш! Когато бях на Синай, казвал ли съм ти това?
– Не, геронда.
– Там, в „Света Епистимия“, няма ли отвесен пролом от едната страна? В посока към манастира, и отсреща има една голяма скала, като стена. Имах един будилник, развален, трябваше да го разлюлееш, за да тръгне. Докато бях в света, никога нямах помисъл за женитба. Там, докато го люлеех, идва дяволът и ми казва: „Ако се беше оженил, щеше да люлееш сега някое дете!“
Взех го и аз и го хвърлих с все сила към скалата. Когато хвърляме камъни с децата на село, всички ги надминавах. Силен съм в ръцете. Будилникът отскочи, когато докосна скалата, и лека-полека се търкулна в пролома и накрая спря изправен (20 метра дълбочина и наоколо има само скали). Тик-так, тик-так, работеше. Бре, дяволе. Отидох и аз, и взех един голям камък и го ударих.
***
Дойде някой, който се занимаваше с духове. И майка му, виждате, бе забъркана с такива неща. След като обиколил и се занимавал с индуизъм, с едно, с друго, отишъл в ХОМ (Християнска организация на мира – секта), да познае Христос. Там ги научават на всичко, и медитация с часове наред, и едно и друго. Шарена работа!!!!
– Бре, загубени човече, върви да се изповядаш, да се облекчиш, да се съвземеш!
– Стават странни неща при нас – казва – явява се и Христос!
Осмива ги дяволът и зад всичко това сетне ти казват, една държава, една религия.
– Същото казват и йеховистите, геронда.
– Виждате, зад всички тези стоят ционистите и се опитват да разхлабят нещата, да има едно безразличие, за да наложат след това техните планове! И това безразличие преминава и в религиозни хора. Дойде тук някой от Германия със зетя си. Оженил там дъщеря си. Казвам му, в какво вярва зет ти?
– Един момент – казва.
И се обръща там пред мен и го пита.
Представете си само, не знаеше каква е вярата на зет му, за кого е оженил дъщеря си! Такова безразличие! Леле. Сега питаше да научи!
Протестант – ми каза.
Загубени са те и догмата им. Това безразличие се опитват да предадат в света. От една страна, казват им: Бог не съществува, от друга, карат ги да се занимават с медиуми, йога. От една страна, отвъд доброто и злото, не съществува дявол, от друга, призовават дявола, с духовете и други техники.
Така с безразличието искат да разхлабят нещата, да разрушат Православието. Ционистите са зад тях. В целия свят. И в Индия същото им правят. Зад тези неща са ционистите. Една религия, една държава.
***
– Геронда, случва ми се много пъти когато се моля или когато седя. Ако се случи нещо на някое лице, което обичам, с което имам тясна връзка, го чувствам; разбирам какво чувства; неговото душевно състояние. Какво е това? От лукавия ли е?
– Виж, да кажем сега и това. Само е нужно внимание. Лесно се обърква човек. Намесва се по някой път дяволът и прави зло. Става това, случва се, общуват душите, когато е за добро, за духовни неща, но се намесва и дяволът и е нужна разсъдителност. Например, той влага в някого помисъл да отиде в някое място, влага и в жената, в еди-кой си час, в еди-кое си място, довежда ги да се срещнат, за да им вложи помисли и да ги хвърли в грях. Разбра ли? Всичко тръгва да развали дяволът, да го изопачи; затова трябва да внимаваме, дали дадено нещо е духовно или не.
***
Жените имат повече сърце и обичат Бога със сърце, затова и преуспяват повече. Ето, когато разпнали Христос, апостолите, 11 юнаци, се затворили в къщата, пуснали и резето поради страх от юдеите. Докато жените, три били; казват ти: Да отидем да помажем Господа?… Да отидем! Да им каже някой, войници обикаляли по пътищата, фарисеите освирепели, нощ било. Не, нито помислили за това, както апостолите, които казвали: Чакай да видим какво става. Само от време на време им минавал някой помисъл: Кой ще ни отвали камъка? Защото видели, че бил голям. И отишли.
– Това добро ли е, геронда?
– Ами какво е? Добро е! Отишли там и видели Ангелите и възкръсналия Господ. И се върнали обратно при апостолите, но те не ги слушали, четвъртия път им казват: Дигнали Господа от гроба! И тогава станал Петър (Хм, какво става тук, си казал.) и се втурнал заедно с Иоан.
***
Немците имат логика, създават болтове и самолети, да отидат на луната, докато вярата е друго нещо, нужна е простота. Ето, казваха на о. Петър, в Катунакия, стар и много болен, че ще умре. „Аз ще умра в деня на свети Петър Атонски“. И наистина отишли отците, правили и бдение, той междувременно бил оздравял и им прислужвал, черпел ги, и докато вдигали чашите да му отправят благопожелание, оклюмал глава, задрямал, казали, нека го оставим да си почине, а той междувременно бил починал.
***
– Геронда, искам да ми обясниш това, което се казва в Евангелието, ако те изкушава – извади окото си и отрежи дясната си ръка.
– Тези неща са ги обяснили светите отци, свети Йоан Златоуст. На мен помисълът ми казва – не да извадиш окото, а за да покаже колко тежка е тази постъпка.
– Другото, ако ти поиска палтото, дай и ризата, ако…
– Ти дай палтото и ще видим! (смях).
– Да, добре, но какъв е смисълът? Да не се противим на злото? И от друга страна, отиваме на война? И ако дойде някой да набие децата ти? Да стори зло на семейството ти?
– Добре, за войната, само отбранителна, и тази не е угодна Богу, но се прощава; сега как объркват нещата е друг въпрос, как го представят и т.н. Що се касае другото, всеки гледа на нещата в зависимост от своето състояние и ще отблъсне и ще удари… Друг пък, който има повече вяра, оставя нещата на Бога.
– Ако имаш вяра и се оставиш на Бога, това е добро?
– Да, само как Бог помага!
***
И клетвите хващат, особено ако човекът е бил онеправдан и има болка. Отишъл един търговец, разказваше ми го и не се срамуваше, към Преспанското езеро, в едно село, да купи фасул. Там имало две сестри, сироти, едната била много наивна. Той я излъгал и й взел фасула на половин цена. Дошла другата, той вече бил натоварил фасула и тръгнал. „Добре, нямаш ли страх от Бога, две сироти сме, как ще живеем! Изчезвай оттук!“ Тръгнал и не след дълго паднал на пътя с колата, 200 хиляди драхми щети, и тогава парите имали стойност.
***
В квартала ми имаше три жени, едната сирак, другата бедна, помагаха й роднините от Канада, третата богата. Имаше и една възрастна, вдовица. Имаше едно муле, много инатливо, защото не го бяха кастрирали добре и след това стават по-зле, опитваше се горката да го командва, късаше и въжетата. Измъчи се много и намери едно здраво ново въже. Къде да намериш въже през окупацията. Трите жени отишли, срязали въжето и животното избягало. Търсила вдовицата да го намери наляво-надясно. Измъчила се много, не го намерила. „Тази, която го взе, върху него да я отнесат!“ – казала.
И отишла богатата в дома на брата си, той имал една карабина от тези, които оставили италианците, когато си тръгнали. Помислила, че е празна, и я подпряла я върху шията си, сложила я на земята. С какво да я пренесат сега? Със стълба. Въжета сега да я вържат. Въжета! Въжета! Донесла едната едното парче, другата другото парче, вързали я с трите парчета. След това научихме за клетвата, която другата жена изрекла. И хванала тази, защото другите две имали оправдание, докато тази нямала. Търсила след това огледало да види, но не й давали. Какво да види, карабината й разранила цялата шия. Умря накрая, но с това терзание издължила много. И това Бог от любов допуснал. Не знаем как ще съди.
– Ако е така, геронда, ще действат и молитвите!
– Разбира се, когато идват от сърце. Правиш едно добро и казва другият: „Бог да ти прости“. Това помага. Затова някой може да прави нещо в името на някой друг и това му помага.
Както с Иаков, когото Исаак благословил от сърце, защото останал доволен от козлето. Исаак искал да благослови Исав, защото му носел дивеч, когато бил стар. Съдил, с други думи, човешки. Но Исав бил с гореща кръв, разпалвал се, както се казва и във Великия канон. Йаков бил по-добър и понеже помагал на майка си, тя го обичала повече и Бог я просветлил да направи това, което направил. Защото Бог не можел да благослови нещо, което не е чисто, защото след това би израснал крив корен. И устроил така нещата, за да останал доволен Исаак и да го благослови от сърце.
***
От това, което съм забелязал, злото трае до три поколения, не повече. За да остане малко квас, да се закваси обществото. Ето, както в Русия днес. Не са изминали още три поколения и вече започна връщането към традицията, още са живи дядовците и внуците научават традицията от дядовците, тоест съществува квас. И евреите във Вавилон, в плена, три поколения и там! И в много други случаи. Във всяка историческа ситуация не всички се отклоняват. Бог поддържа квас. В Русия, виждаш, започнаха сега да им позволяват много неща във връзка с религията. Изгниха мрежите, не могат вече да командват народа.
…Тогава, по време на революцията, хвърляли хиляди Евангелия в морето, не се позволявало никой да има духовни книги. Но зад всичко това са ционистите. Сега започнаха да го разбират хората. Виждаш, дяволът не може да скрие всичко напълно. И от различни случаи хората го разбират.
***
Годините ни са много трудни и идват големи трудности…
***
Във войската, когато беше студено, ни караха да маршируваме на място и да пеем, това бе за „поддръжка“, за да не настинем. Така и молитвата, която не се отправя със сърце, е само за нас, за помисъла ни, не стига по-далеч.
– Молим се, геронда, и умът ни се разсейва наляво-надясно, защо?
– Защото е молитва без болка! За да се помолим със сърце, трябва да изпитаме болка. Когато си ударим ръката или друго място, умът ни се събира в точката, в която чувстваме болка, така умът трябва да се събере в сърцето, сърцето трябва да изпита болка.
– Как можем да останем в това състояние, когато нямаме някакъв проблем, някаква болка?
– Да превърнем болката на другия в наша! Трябва да обикнем другия, да му състрадаваме, за да можем да се помолим за него. Да излезем лека-полека от себе си и да започнем да обичаме, да състрадаваме и на другите хора, семейството ни първо и след това голямото семейство на Адам, на Бога.
***
Колкото повече човек изпитва болка, толкова по-голяма утеха чувства, защото в противен случай не е възможно да издържи болката, особено когато човек изпитва болка за другите, Бог го утешава.
***
За нас, християните, не трябва да съществува болка, нито горчивина; ако докоснем нашата горчивина до Христос, става сироп.
***
– Как трябва да посрещаме неправдата?
– Всеки я посреща съобразно неговото духовно състояние.
– Докъде трябва да отстъпя и да оставя другия да ме онеправдае? Зная, че той иска да ми вземе нещо конкретно.
– Добре, не четеш ли Евангелието? Не казва ли, че този, който те принуди да вървиш с него една миля, да отидеш две? Не казва за този, който ще те помоли, а за този, който те принуди. Ако иска да ти вземе ризата, да дадеш и горната дреха? Да не искаме да правим наше Евангелие.
– Ако другият иска да ме окраде?
– По правило човек трябва да чувства и вина, че не е разбрал нуждата на другия, за да му даде това, от което има нужда, а го е довел до кражба, трябвало е да го помисли по-рано. Братя по плът сме всички хора, а ние, християните, сме братя и по плът, и по дух. Добро ли е да онеправдавам брата си? Аз да имам 3-4 апартамента и вила, а другият да няма нищо? Справедливо ли е това? Правилно ли е? Не би ли трябвало да му дам? Ако нещата не се раздадат (съгласно) Евангелието, след това ще се раздадат с ножа. Сетне естествено добрият Бог ще върне отново Евангелието.
– Ако другият е измамник, не е добър човек, ленив и т. н., трябва ли да му дам милостиня?
– Защо, ние заслужаваме ли всички тези дарове и милостини, които Бог ни дава? Или ние сме угодни Богу? Но въпреки това Бог ни дава. Трябва някой да ни харесва, за да му помогнем? Какво се казва в псалма „Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове“ (Пс. 102:10).
***
Свидливите хора са „касичка“. Събират, за да вземат други. Така, поради своето, безумие губят наградата на милостинята, където биха могли да помогнат на някой нещастен човек.
***
– Геронда, не знам защо, но без някаква особена причина почитам много света Параскева.
– Аз – света Варвара. Когато щях да ходя войник, се помолих на светицата да ми помогне да не убия човек във войната. И наистина получих специалност свързочник. Бе рядко място и всички ме питаха какви връзки имах, че взех това място и когато им казвах, че нямах никакви връзки, не ми вярваха. След това им казвах: „Да, имам една връзка“. „Коя?“ – питаха. „Бога“ – казвах. (смееше се)
***
– Геронда, има някои хора, които, въпреки че са чули много за Христос, не искат да се променят. Не се обръщат! Какво става с тях?
– Те са обърнати прекалено на другата страна. И е нужна много молитва, за да се обърнат към добрата страна. Ако един човек е добър, състрадателен, не се бой за него. Ако например пие или играе на карти, или има други страсти и не вярва, но когато види един бедняк, го съжалява, разтърсва се, иска да помогне, не се бой за него, Христос ще му помогне. Но ако някой е жесток и е коравосърдечен, той не върви добре!
Ето, имаше една жена от Австрия, много богата. Изразходва цялото си имане за бедните. Дава тук, дава там, накрая остана без нищо. Погрижили се някои познати и я поставили в един аристократичен старчески дом. Ходил там един мой познат и й говорил за Христос. Тя не вярвала. „Моля те, нека сменим темата“, му казвала. Накрая й се явил Сам Христос. Не във видение, а наяве. След това тя се отдала на плач и покаяние.
– Ти ми казваше и аз не вярвах! – казвала на моя познат.
– Когато идваше и ми казваше да се моля за нея, отговарях му, че няма да се моля, защото тя има право на Божията помощ. Дотам снизходи Христос, да дойде Той Самият.
***
Да проявяваме търпение в болестите и изпитанията, за да вземем някоя „пенсия“. Защото нищо от това, което става, Бог не го допуска да стане, ако от него няма да излезе нещо добро. Много пъти допуска да стане нещо с някой, за да се принудим да му помогнем и да ни избави от някакво зло.
Когато бях в Стомион, бях слязъл в Коница и се връщах тежко натоварен. Имаше стръмно нанагорнище с тясна пътека. Тичах да сваря, защото слънцето залязваше и не исках да пропусна духовните си задължения. По средата видях един човек с две мулета, натоварени с дърва. Едното беше паднало от едната страна, другото от другата. Беше в опасност. Естествено, трябваше да му помогна. Помогнах му, качихме и дървата горе. Зарадва се човекът. „Хиляди благодарности“, ми каза. Зарадвах се и аз, че му помогнах. Загубих близо 20 минути. Бързах да сваря. „Ти ме спаси ме, ти ме спаси!“ – ми викаше отдалеч. Веднага щом стигнах до върха, какво виждам: имаше свличане на камъни по-долу по пътеката на 20 минути разстояние. Камъните се бяха откъснали и стремително падаха, като завличаха и дървета с тях. С други думи, ако не бях спрял, щях да загина, и Бог устрои да паднат мулетата на човека, за да се спася аз; казваше ми и човекът: „Хиляди благодарности!“ Обърнах се от върха и му виках: „Ти ме спаси ме! Ти ме спаси ме! Благодаря!“
– Чу ли те, геронда?
– Не, но аз извърших това, което бях длъжен.
***
След големия пожар през лятото в Света Гора, бях ходил да видя стареца. Бе „гневен“ и викаше:
– Шамар от Света Богородица бе това. Започна в първия ден от постите и свърши в последния. Казваха, че ще угасне по-рано, защото не духаше вятър, но угасна в последния ден, въпреки че имаше вятър. Сякаш една ръка го водеше, минаваше оттам, където не го очакваха и заобикаляше зоните за сигурност. Изгоряха горите! Изгоря ли обаче светското мъдруване?
– Един манастир искаше подкрепление.
– Те отново не разбраха нищо духовно. Светско мислене имат (ядоса се). Стават причина да се хули Божието име. Навсякъде валеше, в цяла Гърция! Само на Света Гора не валеше! За да казват хората: „Къде е тяхната Света Богородица? Защо не им помага?“ Откъде да знаят хората, че това е шамарът на Света Богородица? Има някои хора, които се съгласяват с Божия гняв и не се молят дори с една броеница за пожара (имаше предвид себе си).
– Геронда, страхувам се, как говориш така!
– Какво, ще водят война с мен и калугерите?
– Да, геронда!
– Ами, нека да водят… аз от любов говоря. Знаеш ли какво каза о. Иродион, когато му казаха да се помоли за пожара?
– Какво каза?
– Без молитва за пожара. Много зеленина, много калабалък калугерите. Малко зеленина, без калабалък (= празнословие).
***
Колкото повече човек живее светски живот, толкова повече стрес придобива. Само близо до Христос човек отморява, защото човекът е сътворен за Бога, това е неговото естествено състояние да бъде с Бога.
***
Толкова години минаха и дяволът не се покая! По-лош става. Сега се опитва да привлече целия свят на своя страна. Казва ти: „Бог е милосърден. Ще съжали накрая Своя свят и така ще ме вземе и мене!“
Когато бях в килията на папа Тихон, съжалих дявола. Ангел бил и докъде паднало Божието творение, си мислех. Заплаках и паднах на земята и се молих за него. И както главата ми бе забита в земята, погледнах встрани и го виждам до мене, наяве, да ми се плези. Една свирепа глава, с някакви ноздри, с някакви остри зъби, огън изскачаше от очите и устата, и ми се плезеше, а аз се молих за него. Бог допусна това, за да разбера неговата злоба, че не се покайва.
И Иуда същото направил. Знаел, че Христос ще освободи умрелите от ада. Казал си: Ще отида и аз преди това, да ме вземе и мен заедно с Него.
– С други думи, геронда, и той спасението си търсил?
– Това ли е начинът, бре детето ми? Вместо да отиде да поиска прошка от Христос, отново лукаво постъпил. И да видиш Божието милосърдие, което огънало смокинята и нозете му докосвали земята, но той отскачал нагоре. Всичко това, за да не отиде да каже едно: Прости! Ех, ех бре, детето ми!
Ето сега, когато говорим, приемаш по духовен начин едно въздействие. Така и когато дяволът е близо, ти повлиява по лош начин. Нима ще подхващаме разговори с дявола? Дяволът ще те отхапе. Не се отпускай и да не го оставиш да влиза в ума ти, да го пропъждаш, ти използваш 30 % от ума си, да го използваш целия. Да не си отпуснат, да вземеш сериозно нещата. Когато си тръгнаха италианците, оставиха тук ръчни гранати, боеприпаси, барут. Отидоха хората, взеха палатките, защото ги държаха в палатки. Бяха някакви ръчни гранати, запалителни, с бои като играчки. Загинаха много хора тогава, много дечица. Виждаш, 3-годишно детенце, казваше му: Не това! Лошо е, бум, ще гръмне! И то слушаше. Ти не разбираш ли? Игрички с дявола ще правим? Експерименти?
***
Трябва да обикнем труда, да не гледаме лесните неща.
***
Някой, който се причастяваше често, попита стареца относно честото причастяване.
– На малко детенце, което се родило обсебено от бяс, казват отците, (е нужно) често причастяване и заклинателни молитви, за да избяга дяволът; и бяга, защото детето не е виновно, дяволът няма права върху него. Също така съм виждал много дечица да оздравяват от левкемия и други болести от честото причастяване. Тук човешка кръв приема човек и се укрепва…, а камо ли да приеме и божествена!
За възрастните обаче не е така. Зависи как се причастява човек, колко труд полага за това. Някой, който се причастява често, не означава, че ще се освети. Ако беше така, ще се осветят всички свещеници, които потребяват целия св. Потир. Доколко човек запазва благодатта върху себе си? Да не я губим веднага. Също така подготовката играе роля.
***
– Геронда, днес има толкова хора, милиарди, които не познават Христос, и толкова малко, които Го познават, какво ще стане?
– Ще станат неща, от които ще се разтърсят народите. Няма да е Второто Пришествие, а Божия намеса. Хората ще търсят да намерят някой да им говори за Христос. Ще те дърпат за ръката. Ела тук, седни да ми кажеш за Христос.
***
– Ето, геронда, седят и се занимават с Антихриста и печата и не се занимават с Христос.
– Не да се боим и да се тревожим с това, а да сме осведомени. Да не би евентуално да се окажем с печата, без да го разберем, и нищо не може да стане след това.
***
Най-голямата радост човек чувства чрез (себе)жертвата. Виждаш другия да работи. „Седни да починеш малко“ – казва някой и той започва да работи и да се труди. Първият отпочива по човешки, но другият се наслаждава на божествена отмора.
Имаш нещо, което можеш да изядеш, но не го ядеш. Един банан например, лишаваш се от него и го даваш на другия. Той се радва, естествено, наслаждава се на плода, но другият бива утешен от Бога с превъзходна божествена утеха.
Най-голямата радост човекът може да почувства с жертвата.
***
– Геронда, в Патра преди два месеца имаше земетресение! Силно земетресение, пропукаха се и църквите!
– Тоест, здраво ви разклати! Но дали ви събуди?
– Събуди ни, събуди ни, геронда!
– Но пак спите.
– Да, да, геронда.
– И тук човек вижда милосърдието на Бога. Завърта копчето до 5, не го завърта повече, би могло да стигне до 12 (степен), и нищо нямаше да остане право. Завърта копчето дотам, докъдето ще принесе полза.
Бог би могъл да накара всички хора само за три минути да се покаят, ако примерно завъртеше копчето и имаше трус по цялата земя. Хората веднага биха завикали: „Съгреших, съгреших!“ и биха отправяли молитви, и биха давали обети. Но след една седмица… отново биха се втурнали на бузуки.
***
– Геронда, какво ще стане, когато ни онеправдават?
– Този, който те онеправдава, е твой благодетел. Трябва да му пращаш подаръци, да го обичаш като благодетел. Да не говорим, че много пъти си мислим, че ни онеправдават. На един човек, който ти прави добро, на него си задължен и в другия живот, но и в този живот. Докато някой, който те онеправдава, те облагодетелства. Прави ти влогове в божествената спестовна каса. Това ще намериш пред себе си в другия живот.
– И ако ни онеправдава постоянно?
– Е! Постоянно ти прави влогове, които ще срещнеш в другия живот. На него трябва да пращаш много подаръци.
***
Един път научих, че мой приятел от детство, който години не бях виждал, бе поразен от левкемия. Отидох да кажа на стареца да го излекува.
– Какво искаш, да оздравее тялото или душата?
– И двете, геронда!
Старецът се засмя.
– Добре, искаш ли да вземем по половина. Да вземеш ти 50 % от рака и останалото аз.
– Тоест, да се разболея аз от рак, на мястото на приятеля ми? – си помислих.
– Искаш ли? – ме попита отново.
Страх ме беше, нищо не казвах.
– Добре, съгласен ли си аз да взема 99 % и ти 1%? – попита отново.
– Да, геронда, съгласен съм! – отговорих веднага, тъй като това ми се стори лесно.
– Добре. – засмя се радостно. – Постигнахме съгласие.
– Наистина ли, геронда, ще вземете рака върху себе си сега? – попитах отново.
– Виж, …за да чуе Бог една молитва и да излекува някого, трябва да се молим с такова разположение. „Боже мой, …излекувай него и дай на мен болестта.“ Или ако е някой парализиран, да сме готови да кажем: „Боже мой, вземи от мен половината сила от нозете ми и я дай на него.“ Разбра ли? Молитвата да става с труд… със саможертва. Добрият Бог, виждайки нашето безсилие да понесем болестта, и него ще излекува и на нас няма да даде болестта. Но за да бъде чута една молитва, трябва да става с такова разположение. Някой път естествено Бог може наистина да ни някоя болест, която можем да понесем.
Продължение от 1 част и от 2 част
Автор: Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“
Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.osotir.org/
Толкова пожелания се изричат през тези дни… Но знаете ли кой преуспява в света? Онези, които най-добре се аклиматизират към него. Растат коварните, прогресират нагаждачите, изкачват се еластичните. Липсата на съвест е огромно преимущество, за да бъдеш “успешен”. Върху смирените издевателстват, честните не ги забелязват, трудещите се са използвани от хитрите. Continue reading 
Преди да започне вечерната служба за Въведение Богородично, а после и докато течеше петохлебието, гледах иконата на празника – как хубаво е украсена. И си мислех, че все пак има нещо трудно разбираемо за съвременния човек в тази икона, в този разказ, в тази история… Пресвета Богородица влиза в храма, посреща я свещеник Захария. И храмът очевидно е отворен (не съм и подозирал, че ще отчитам и тази подробност). А зад гърба Й стоят светите праведници богоотци Иоаким и Анна, насърчавайки дъщеря си да влезе в него. Същите тези хора, които само до скоро са оплаквали голямата болка на живота си – че нямат деца… 
Да бъдат годините ни години на покаяние, за да можем така все повече и повече да участваме в безкрайния живот на Триединия Бог. Ако се причастяваме, ако приемаме светена вода, ако ходим на църква, ако се покланяме на светите икони, ако се покланяме на светите мощи, ако вземаме нафора, ако целуваме ръката на свещеника или на архиерея, където и да се намираме, е за да участваме в светия живот на Бога. Това трябва да го осъзнаем дълбоко вътре в себе си. 
В житието на св. Иона Киевски (който го е чел, ще се сети) има един много интересен епизод. Вече почти към края на живота му, когато е игумен, някой чука с молитва на вратата му и влиза. Даже не един, а няколко човека. Предположил, че са братя от манастира, и понеже бил много зает и в изпитание, дори не вдигнал поглед. По едно време се усетил, че има гости в килията и се обърнал към тях. Оказало се, че това са непознати монаси. Много се притеснил, поискал им благословение, извинил им се, че не им е отдал дължимата почит. Най-старият от тях казал: „Аз реших да дойда при тебе с духовните си чеда, защото отдавна чакам ти да се обърнеш към мен за помощ или някакъв съвет. Ето, аз съм игумен на манастир „Св. Троица“, ти си игумен на манастир „Св. Троица“, знам какви са проблемите ти. Нима няма да ти помогна?“