Чума без сълзи

Това е дядо Рибан. Видеото със сълзите, които пролива за овчиците си, обикаля из

Обичам Те!

Имаше една песен: “So this is Christmas. And what have you done?” Сигурен съм,

Даваш ли?

В житието на св. мъченик Иаков Персиец (27 ноември) се разказва: ...Като се убедил в

Тревожност

Спокойно, няма да се присмивам на сериала по бнт. Мошениците психоаналитици също трябва да

Букви с гръбнак

Макар и малцина да помнят ценността на буквите, реших да поставя няколко от тях

Абсурдът, в който живея

Във Франция един мъж пребиваше наред жените и стана олимпийски шампион, а сатанистите провеждаха

Не си липсваме

Очевидните някога неща вече приличат на миражи… Което е било - няма да бъде…

Ах, този джаз

Не съм по филмите и спектаклите… По джаза пък съвсем… Затова си спомням много

К’во па толкова?

Като всяка болест и неблагодарността има свои разновидности и степени. Като всяка болест безсрамието може да доведе до смърт.

К’во па толкова? 

Ние сме болни от нещо, което се нарича „квопатолкова“. Поразява ума и сърцето. Първо ума, после сърцето. Или първо сърцето, после ума. Няма вече истински лекари, които да разберат. Има някакви хора в бели (и не само) “престилки” и “слушалки”, но те не могат да направят нищо. Т.е., могат, но не искат. Или искат, но имат и по-важни дела. Например, да си осигурят “най-белите престилки и най-лъскавите слушалки”. И да ги хвалят, награждават, сочат с пръст. Да им викат: „учителю, учителю“.  Continue reading

До дъно

Наистина ли ще маскирате децата си като мъртъвци (за Хелоуин)? Честно? Ама, като кои мъртъвци? Като покойните ви родители? “Ела, дъще, костите на баба ти би трябвало да изглеждат като на този костюм. Вземи, облечи го!” Или “Неее, стига, това е забавление, не става дума за познати покойници!” А? Ми що не сте казали? Знаете ли на какви купони ходим ние (поповете) през годината?  Continue reading

Какво сте направили?

Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Поговорихме за разни актуалности. Пооплаках му се, докато той вяло се чешеше зад ухото. Помълчахме после… Накрая подхвърли:

– Виж, нещата наистина са прости. Купува се това, което се продава. А се продава това, без което можеш. За да си купиш това, което наистина намираш за важно. Дотук разбра ли ме? Continue reading

Няма пък!

Представете си държавник, който има всичката възможна власт… Дори без избори… Без нужда от кампании, от пиари… Власт, власт, власт… Колко копнеж има в тази дума, даже в самото й произнасяне! Колко примамлива суетна сладост! Какви дрехи! Какви главозамайващи питиета… Навсякъде около теб ниски салтанати! Пари, злато… И хилядите неща, които произтичат от тях… Възможности! 

Виждате ли лица насред тези възможности? Лицата на героите на деня? Включително и нашите сред тях?  Continue reading

Душата ми не е…

“Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами!” – това е написано на саксията с почерка на трагичния Пеньо Пенев. А отзад въздига снага “Планета Пайнер”. Оттам излизат дамите, които гуляят из сърцата на съвременните българи.

Контраст, ще кажете… Малко е… Да, поетът с ватенката не е бил църковен. През по-голямата част от живота си е вярвал в комунистическата прелест… Обаче… На саксията пише – знаел е, че има душа. И че тя не е място за изискано хранене и просташка похот. А ние знаем ли това? Continue reading

Ако всеки ден вали…

Есента може да бъде вдъхновяващ сезон!

Когато пожълтеят претенциите ти…

Когато самооценките ти падат на земята…

И започват да гният… Вече ненужни…

 

(Смирението е за тези без качества.

1000 пъти го чух, дори от свещеник –

тъкмо тогава ме заболя сърцето…

И разбрах, че моето лято не е сега.)

 

Есента е обезболяващо за лоши думи…

Нейният вятър ги отвява като найлон,

в който някога е имало покупки,

отдавна изядени, изпити, износени…

 

Когато от очите ти всеки ден завали…

А душата посмее да остане по клони, 

есента може да бъде вдъхновяващ сезон,

зареден с очакване на сигурно бъдеще! 

 

А зимата няма значение!

Наистина няма значение,

освен за тези, които главоломно

обичат да се спускат надолу… 

С очинки да ме погльода, с устинки да ми продума

Когато преминем оттатък, няма да има вече мъже и жени в тукашния смисъл. Ще има души, които са свързани вовеки в едно. И тогава тя пак ще може с очинки да ме погльода и с устинки да ми продума. И тогава чак ще бъда отново цял.
Continue reading

СИП ДВУЛИЧИЕ

Учебната година е време за уроци и изпити. Задължаваме децата да научат неща, с които не им се занимава… Голяма част ще бъдат напълно ненужни в живота им… И все пак ги насилваме, защото трябва. Защото винаги е било така. И празнуваме началото… Ние… Continue reading

А душата умира неусетно…

Запомнил съм едно ходене на Централни гробища. Беше тази пролет. Имах панихида на новите парцели. Валеше… Валеше като из ведро. Накъдето и да погледнеш се виждаше само кал. Никакви живи хора, освен мен, трима опечалени и един философски обикалящ гробар, който, поради ниския си ръст, изглеждаше потънал в огромните си гумени ботуши… На връщане снимах видео. Рецитирах “Тихият пролетен дъжд” на Лилиев. Там, насред джвакащото антре на оня свят, което, на моменти, избягват да посещават и погребалните процесии. Continue reading

Сложи ухо…

Всеки ще си отиде от този свят. Дори и тези, които не знаят това и са се заровили в брокатения прах на тлението. Дори и измамниците, които могат да надхитрят всички. Дори и те… Дори и звездните актьори, и изпреварилите времето си дизайнери, и разузнавачите от старата и новата школа, и известните умело пълзящи писарушки… Охо… Мога много да изброявам. Всички ще бъдат матирани от смъртта.  Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)