Не съм животно…

“…Мисля, че най-големият проблем в наши дни – това е самотата. Сега почти всички

Още

В училището ни до 3 клас имаше столова и понякога готвеха толкова вкусно, че

„…Намъ …намъ“

Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива

Правилните

Правилните ме стряскат и плашат. Понякога ми идва да отида при някой правилен и

Фокус-бокус

Фокусът всъщност е изместен, не гледате в нужната посока, драги зрители. Фокусниците обичат да

Живот на педал

Няма лесен начин да кажеш на някого, че е тежко болен. (Приятелка ми прати фотография на голямо розово картонено сърце с кръст вътре, оставено до контейнер. Видяла я в някакъв сайт. Другата снимка е моя.) Струва ми се, че такива изображения приличат повече на рентгенови снимки. Проблемът е видим, но само за тези, които знаят как да гледат. Ако си лекар, наляга те тежест, а пациентът се смее: “Няма ми нищо, нали?” Иде ти да му кажеш: “Погледни, бе, как да ти няма нищо?” Но не можеш. Не е възпитано. Лошите вести се поднасят внимателно, за да не се отчаят болните. Но едновременно с това не трябва да се неглижира повече опасността. Този текст е опит да се направи нещо подобно.  Continue reading

Удобни вериги

Мъдър е народът ни. И затова е казал: “Всяко зло за добро.” Ето пример. При цялата удобна сервилност на медиите, те все пак понякога раждат поезия. Наистина, може да е неволно, може да е “случайно” стечение на тоталната липса на талант, но… Срещу точните думи няма какво да кажеш.

Гледам, че някои пускат снимки от празни супермаркети. Не се хабете. Каквото и да сте видели, накрая ще се е случило това, което са излъчили по телевизията. Не помните ли “Предречено от Пагане”? Как императорът казваше, че победата на Аспарух няма значение, защото в историческите книги ще пише, че е загубил. А какво избра Велизарий? Съгласи ли се да стане разпространител на това? “Ама, ще кажете, той не е бил на държавна заплата, не е зависел от рекламите!” Мо́ре…  Continue reading

Любов с намаление

Вземайте пуканки. По огледалото ще дават комедия.

Днес едни хора няма да пазаруват в големите магазини.

Други ще пазаруват нарочно и по много. За да им е гадно на протестиращите.

Тук е така. Винаги е било… Ако един тръгне наобратно, пет ще тръгнат на терсене. Щото той е дребна монета. Щото те са дребна монета. Наричат се с още лоши думи. И се псуват из нета и на живо. Искрено… Днес..

Утре всички ще празнуват любовта. 

Ние обичаме любовта… 

И ракия обичаме, разбира се. И себе си също. Но това е друго. 

Делим се на такива, които искат да има любов и на такива, които искат да има любов. И се ненавиждаме за това. А насред омразата ни се раждат промоции. Например, любов с 50 % отстъпка. И в копейки, и в центове е пълна евтиния.

Няма как да не ми повярвате…

Любовта е мода.

Любовта е мания.

Любовта е във въздуха.

Любовта е по щандовете.

Най-после любовта е навсякъде. 

Светът се е въртял милиарди пъти, за да стигне до това ниво – любовта е в големите магазини. 

Да, да, да, в тях.

Най-вече в тях.

Забравете протестите.

Оставете противопоставянето.

Ябълката на раздора е само за днес. Спрете да си я подхвърляте като горещ картоф.

Мислете за утре. Утре започва от днес. Утре е денят на любовта…

Купете си ябълки. Не, не, не, големите магазини не са змия. Не ви изкушават. 

Само сега ябълките са две в едно – плод и любов. 

Разрешен плод и разрешена любов. 

Ако любовта ти не дава плод – не се бой, вече можеш да си я вземеш от близкия супермаркет. 

Жигосали са ги с любов. Буквално, с надпис…

Продавачите са жигосали любов върху плодовете. 

Продавачите ще жигосат любов и върху сърцата. Тогава всички ще се обичаме.

Гнилите плодове също са жигосани.

И гнилите сърца ще бъдат жигосани. Всички… За да не остане нито един, който не обича. И който да не е жигосан. Като стока. Като животно.

Любовта е печат за собственост върху животното… Все още не. Засега само върху плод. А после върху животно. Човекът е животно, което трябва да обича, нали?

Любовта е мека. Любовта емека. Е, не точно… Но тоалетната хартия със същото име е на съседния щанд. До жигосаните ябълки. Хубав символ. Като си вземеш любов – не забравяй и тоалетната хартия.

Не. Не си тръгвай без любов от големия магазин. 

Дори и да си беден, попитай нашите консултанти, попитай нашите рекламни агенти. Те ще ти покажат къде има любов на най-ниска цена. 

Аз те обичам с отстъпка. 

Обичам те в метална кутия. Обичам те не за 6.69, а само за 3.95.

Ай сърце ю. Тия няма и 4 лева къде не си ги дал. А ще си тръгнеш от нашия магазин с обичащо метално сърце.

А когато преоценените дни свършат, остатъците от любов ще бъдат изхвърлени в някой контейнер или ще ги дарят на ферма с щастливи прасета. Така загнилата вече любов ще направи щастливите прасета обичащи. За да могат да ги заколят един ден и да се превърнат в замразени свински крачета от щастливи обичащи прасета. 

Любовна пача.

Ще й казваш на галено: “Обичам те, ма, пача!”

Светът може да спре да се върти. Той стигна там, където искаше да бъде. Там, където всичко е любов. Там, където всичко е стока. Там, където всичко се продава. Там, където любовта е навсякъде. Там, където сърцата са навсякъде… Освен в човека. И там, където думите са излишни. Защото няма нужда да бъдат произнасяни…

Освен тези: понякога това, което означаваме с думата любов, може да е най-отвратителното нещо на света! 

А, и не забравяйте да вземете пуканки. По огледалото ще дават трагедия.

П.П. Всъщност, преувеличавам! Снимах жигосаните ябълки миналата година… Но клеймото на любовта остана. И нейната дребна цена… в големите магазини! 

Избори, вейп, ботокс и още нещо…

Изборите минаха. Е, все още ехото от тях достига до нас през сутрешните блокове на телевизиите или новините. Все още едни хора си играят на тука има – тука нема, в опитите си да задържат новото правителство с някакво крехко мнозинство. Да предположим, че кабинетът все пак се закрепи по-стабилно. И после какво?

Страстите бавно започват да утихват. Има още радостни речи как ще спасим страната, защото се сдобихме не с временни, а с постоянни министри. Медийни поздрави. Още речи. Умора след напрегнатия ден. И след „жизненоважния кабинет” сивото ежедневие се завърна. С всичките му характеристики, надежди и очаквания. Continue reading

Царският път

Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва да изкушава човека с „леви“ помисли. Т.е., разпалва страстите му, опитва се да го вкара в блудодеяние и оправдава това с някаква мнима любов. Или го тика към разюздан живот, представяйки го за истинска свобода. Показва опиянението като вътрешен екстаз… И още много… Разбирате… Continue reading

С приоритет

Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да ми е ясно, че няма да се получи добре. Всеки си има своето лице пред Бога и своите думи. Неговите са свещенически, а моите на грешник от най-подлите. Continue reading

Вчерашен хляб

Продавам хляб. Вчерашен хляб. Евтино. Много е вкусен. Вземете.

Имах много избори. Сега си давам сметка колко пъти съм пропуснал по човешки да направя кариера…

Можех да държа микрофон. Можех да пея. Помните ли Рени от “Оркестър без име”? Тя искаше да пее. Че и сълзи пусна. После изостави групата, защото й обещаха “Сан Ремо”. Конкурсът “Сан Ремо” е на едно предателство разстояние от всеки вмирисан селкооп. Човек оставя принципите си, както Рени групата. И тръгва след италианеца с “Ферари”. За да пее: “…за мира на целия свят и за благостоянието на светите Божии църкви, и за единението им…” Шегувам се, разбира се. Ще пее песен за “любов, раздяла и още нещо”. Никой никога не казва какво е това “нещо”. Затова предполагам че е неприлично!  Continue reading

Жди меня

Това стихотворение са го рецитирали войниците из окопите през ВСВ, писали са го на близките си у дома… Те са били на крачка от смъртта. Някои са се завърнали. Други не, но думите са оставали. И не са спирали да се чакат. Понеже тя не ме чака, защото Там време няма, го ползвам единствено като метафора. Continue reading

С осем души в час

Обикновено новината за скорошната и неизбежна смърт на наш близък ни потриса. Колкото и да избягваш мисълта за това, изведнъж някой лекар застава пред теб и ти съобщава вестта, че трябва да очакваш най-лошото. Вече не можеш да се сдържаш и избухваш в ридания. И си казваш: „Не може да е истина. Не мога да го (я) загубя”. И от страх сърцето ти бие учестено.

В този случай не стана така. Един професор още преди десет години безпощадно ни съобщи, че изчезваме като нация. Че България си отива с огромна скорост – с осем души в час. Но тези негови думи се удавиха в общия новинарски поток. Или пък просто не ни интересуваше. Не ни шокира. Не ни разплака. Може би защото не го приехме като загуба на някой близък. Може би България отдавна е спряла да ни бъде близка… А има такива роднини, които не могат да бъдат наречени опечалени. Казват си: „Е, поживя си достатъчно”. И мислят само как след това да разделят имуществото. Continue reading

Строгост

Нема такова нещо като „всеки си знае“ и „има много истини“. Не може всеки да си знае и има само една истина, така е устроено Битието – Една Истина за всички човеци навсякъде. Българската поговорка „Ни се кара, ни се води“ съответства на английската за моркова и тоягата, за доброто и лошото ченге. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)