А не до контейнера…

Неделя след Въздвижение - Марк 8:34-9:1 Докато вървиш из гробищата, често можеш да се натъкнеш

доц и проф

Всеки ден българските новинарски медии пускат като по команда задължително по няколко текста по

Живи ли сте?

Заговорихме се и днес с моя приятел - стария гробищен аристократ Ушакис. - Е, как

Три истории с Ушакис

18.08.2021 г. Заговорихме се днес с моя приятел - стария гробищен аристократ Ушакис.  - Е, как

Помилуй ни!

(Размисли в 7 Неделя след Петдесетница) Двама слепци тръгнали подир Христа... В скръбта си, в

Мутри вън…

Чуйте тази съвсем истинска история. Само от преди няколко дни. Разказа ми я уплашена

За шкафчетата и чекмеджетата

Обичам да говоря с млади хора, на които предстои Венчание. Да ги слушам как правят планове за бъдещето. Обикновено им казвам да внимават с шкафчетата и чекмеджетата, защото, ако остане макар и едно от тях, в което другият няма право да гледа или пипа, то там заживяват чудовища, които могат да изстудят любовта. Continue reading

Няма правда без любов, нито любов без правда!

Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

 

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме. Continue reading

“Сложи си маската”

Лекарите при завършването на образованието си се заклеват да помагат на хората и да не им вредят. Когато станах учител, без да се заклевам на официална церемония, си обещах да помагам на децата и да не им вредя. Принципът е един и същи – закон първи – не вреди! Но от една година насам, както всички вероятно сте чули, на практика се получава нещо изключително и немислимо дори за Северна Корея. Continue reading

Уроците на Ушакис

Срещнах преди няколко дни моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. А той още отдалеч взе бавно и някак тържествено да джафка: “Ауу… Ауу… Ауу…” И така дванадесет пъти.

– Какво ти става, бе? – сащисах се.

– Ами… – взе да се опрадава. – Реших и аз като абитуриентите… Такова… До дванадесет… Continue reading

Едно скръбно мълчаливо чакане

Има едно нещо, което винаги е будело в мен недоумение. Да, случва се и свещениците да се изправят пред необясними постъпки… Пред ситуации, които отнемат думите. Или, по-точно, ги карат тъжно да отстъпят… Знаете ли какво? Ще ви издам една професионална тайна. Едно от задълженията на духовниците е да скърбят тогава, когато другите упорито и настоятелно отказват да го направят… Ако и те откажат, идват големите трагедии. Ако го правят, трагедиите си остават малки…  Continue reading

Нашата Витания

Ще ви призная нещо – мисълта за Евангелската Витания и за дома на Лазар, Марта и Мария винаги ме е умилявала. Тук идвал Този, Който нямал де глава да подслони. Тук идвал Преследваният от фарисейската злоба и лицемерие, постоянно Притисканият от народните скърби и болести, юдейските капризи и неверие, идвал Самият Господ… Идвал при близки, при които да намери отрада, топлина и приятелство. Тук Марта се улисвала в шетня, за да се чувства Скъпият Гост добре. Мария седяла в краката Му, за да слуша пресладките Му спасителни думи. Лазар показвал обичта си. Не е чудно, че именно него Спасителят избрал, за да извърши най-великото си чудо – възкресяването след четиридневна смърт. И отново тук Христос идва на вечеря в последните спокойни часове преди страшните Гетсимански и Голготски събития. Възкресеният Лазар е до Него. Отново Марта се грижи да Му е уютно, а Мария помазва нозете Му с чисто нардово миро и ги отрива с косата си… Continue reading

Няколко сълзи вместо проповед

5 Неделя на Великия пост – на преп. Мария Египетска (Марк 10:32-45)

„Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята“ – говорел някога авва Зосима, като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!“ Continue reading

Музиката на Пъстрия свирач

Пак заваля сняг. Аман вече! Чудя се дали по някакъв странен начин не предаваме вътрешните си състояния върху времето и то не иска да се оправи. Както ние не можем да се оправим със себе си… Continue reading

Свети Никифор Прокажени

Автор: Неофит, митрополит на Морфу

Ще говорим за един разпнат човек. За един човек, който живя житието на Кръста и го показа на дело. За един човек, който води кръстен живот, както се пее в тропара на Честния Кръст, както и всички светци и праведници: свети Никифор.

Св. Никифор е критянин. Като студент се запознах с много прокажени критяни в болницата за инфекциозни заболявания в Егалео, недалеч от Атина. Познавах много добре и имах за изповедник о. Евмений (Саридакис), който също е критянин и в последните години от живота на св. Никифор бе негов послушник. Разбирате, че за мен свети Никифор не е просто светец, чието житие съм чел в една книга, а в известен смисъл е моят духовен дядо. Continue reading

"идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата" (Мат. 22:9)