В университета изучавах един предмет, който много харесвах. Казваше се „Нестандартно изразяване“. И това се учи… Или по-точно – развива. Преподаваше ни прекрасен поет и писател, който сам беше съвсем нестандартен. Нямаше нищо общо с това, което се сещате в първия момент, когато стане дума за творци. Много от тях нарочно се представят за „различни“. Ходят странно, обличат се странно, говорят странно. Но зад всичко личи обикновена преструвка и стремеж да се направиш на интересен. Моят учител беше съвсем друг. Обикновен. Тих. Скромен. И едновременно уверен в това, което прави и говори, но без да го натрапва. Деликатен. Споделяше ни, че обича времето, в което дават интересни мачове. Казваше: „Тогава градът сякаш се изпразва и аз излизам навън и се разхождам спокойно, без да бързам.“ Представях си как го прави. Понякога предполагах, че този човек е всъщност един от малкото нормални, които са останали в града. Не казвам, че да гледаш мач е ненормално. Но животът е много повече от това. Продължете да четете За малебито и доброто старо време
Месечни архиви: декември 2016
Обзор на (новогръцки) митове и легенди. Част 1
Донякъде е утешително това, че в следващите редове някои църковни истини ще бъдат още по-добре разкрити, но пък от друга страна е тъжен моментът, когато човек за пореден път се изправя срещу обилни потоци дезинформация, почти непрестанно изливаща се в прицърковното медийно пространство. Тук специално внимание привлича вихрената активност на поне два сайта (единият – номинално носещ име на култура, другият – на двери към православието), които обаче в последните месеци поведоха истинска война срещу Православието /като цяло/, и срещу Светия Синод на БПЦ /в частност/. От своя страна и ние в настоящия случай за пореден път ще рискуваме да си навлечем неудоволствието на някои бивши агенти на ДС, издигнати до професори по богословие. Продължете да четете Обзор на (новогръцки) митове и легенди. Част 1
Пищят ли ви ушите?
Беше милостив Бог към нас да доживеем и тази година деня на Неговото Рождество.
Няма да хейтя на този ден, ще се пошегувам само с глупавата ни журналистика, според която ако ви писне ухото, значи край вас е минал ангел. Повече ангели ви пожелавам и по-малко пищящи уши.
Сега се опитвам да напиша един текст по темата журналистически глупости и журналистическа отговорност, но в празничните дни не ми остава и много време за писане, времето сега е посветено на близките ми хора, така че другите неща ще почакат.
Ами, това е.
Поклонът
Нашият шумен и претенциозен свят е вперил поглед към онази Рождественска нощ с надеждата да разбере тихото й тържество. Опитва се да я имитира. Вместо звездата – изкуствена светлина. Вместо пеенето на Ангелите – концерти. Вместо даровете на мъдреците – кокетни капризи. Продължете да четете Поклонът
Изкукване (1). Вълнени чорапи с инициали (II чифта)
Ще ви споделя нещо много лично. Най-добре се чувствам сред куки. Усещам се защитена, спокойна, сигурна. Пет от тях са ми любими… Само да не си помислите, че ползвам жаргонната дума за полицай. Щото напоследък се навъдиха едни разбирачи на смисловите гнезда на думите, та за да не ме тълкуват произволно, имам предвид нещо съвсем тривиално – игли за плетене на чорапи (шиш мельо). Ще каже някой: „Що пък плетеш на куки, а не с обръч?“ Имам си и обръчи, но ги ползвам за други плетки – не е ваша работа! Продължете да четете Изкукване (1). Вълнени чорапи с инициали (II чифта)
Незабрава
Забравих го…
Преди месец няколко пъти минавах покрай него и си казвах: Като понаближи времето да не пропусна да му обърна внимание. Но изглежда, че ангажиментите взеха за заложник мислите ми и ги отведоха неизвестно къде. Чак сега се сещам, че трябва да преговарям за завръщането им. Или може би миналата година постът ми се случи по-добре от тазгодишния. Продължете да четете Незабрава
Акатист на светите праведни Богоотци Иоаким и Анна
Кондак 1
Избрани от човешкия род прародители на Христа, родили Преблагословената Богоотроковица, от Която се роди по плът Син Божий, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно! Като имате велико дръзновение пред Христа Бога и винаги предстоите пред Неговия Небесен престол, прилежно Му се молете да се избавим от беди, та непрестанно да ви зовем:
Радвайте се, свети и праведни Богоотци Иоакиме и Анно. Продължете да четете Акатист на светите праведни Богоотци Иоаким и Анна
Докато Бог каже…
Езерото е голяма утеха. Понякога беседваме…
Застанах за момент на моста да го погледам и да си кажем нещичко… Или да помълчим… Пред мен минаха някакви хора. Облегнаха се на парапета. Единият спокойно и равнодушно се изплю във водата. Подхвърли през зъби някакви отегчени и нищо незначещи думи. После пак се изплю и бавно отмина с цялата компания. И знаете ли какво? От това езерото не стана по-малко красиво. Продължете да четете Докато Бог каже…
Мъже в черно
Mеn in black, помните ли тоя тъп филм? Там едни агенти на някакви американски служби (какви други да са!?) преследваха едни извънземни, които искаха да завладеят планетата. Много ме кефят, леко иронично казано, холивудските филми, дето някакви юнаци спасяват света от различни напасти – природни или свръхчовешки, произлизащи от близки или далечни източници. Мога да ви разкажа всеки такъв филм след петата му минута, познавам хора, които си причиняват гледането на такива неща и не ги разбирам, честна дума. Продължете да четете Мъже в черно
Клошари
Те се заравят в контейнерите. Търсят из боклуците нещо. Намират нещото и си го взимат. Доволни са. А нещото е било изхвърлено, защото е било непотребно, било е отпадък, мръсотия. Няма да ви озадачавам и да ви държа в неизвестност до края на текста, за да ви разкрия кои са тия клошари. Продължете да четете Клошари